Уменията и постиженията в областта на езикознанието и българският език на професор Владко Мурдаров, е невъзможно да се разкажат с няколко думи.
Настоящата ни среща с него, за която отдавна мечтаем, е вдъхновена от две неща - от настъпващите с годините промени в словото, правоговора и правописа на всеки един българин и от предстоящия най-светъл български празник - 24 май!
В един момент от живота си, Владко Мурдаров, увлечен по превода на книги на български език установява, че за преводача, разбира се, е важно да знае чуждия, но още по-важно е да познава добре майчиния си език! Истина, стара колкото света, за която той работи през всичките дълги години на своето емоционално до степен на зараза ОБИКВАНЕ на родния ни език.
За което можем само да кажем: Благодарим ти, Професоре!
Пожелахме да се разговорим с него за Езика ни, сега остава да споделим удоволствието с вас!
Насладете се!
V.S. Професор Мурдаров, здравейте. На прага на 24 май сме, този вълшебен празник. И нормално идва страховития въпрос - умира ли българският език?
Проф. Мурдаров: Мога да кажа, че езикът ни се развива по най-естествения начин. При него няма никакви спадове или конкретни възходи. Това, което се случва с него, е една нормална промяна за един развит книжовен език.
Езикът ни си „живее” съвсем нормално, но разликата е, че различните хора го използват по различен начин и поради тази причина много често си правим извода, че езикът обеднява и се замърсява от чуждици, както много обичат да плачат българските хора. Истината е, че навлизането на нови думи в езика ни само го обогатяват, защото те ни дават нови възможности.
С появяването на всички нови явления е съвсем естествено да се появяват и нови думи. И тъй като знанията и възможностите, които езикът ни дава, не са винаги достатъчни, заради това чуждата дума е добре дошла. Най-важното нещо при чуждиците е да знаем значението им, за да можем правилно да ги употребяваме и в крайна сметка да се разберем помежду си. Нерядко те имат повече от едно обяснение, но ние приемаме да използваме само едно от тях. Също така трябва да се взима предвид и смисълът, който българинът влага в чуждата дума, защото често се случва тя да бъде смислово променена. Давам пример с глагола "спекулирам", който в повечето езици означава предполагам. Докато ние малко сме стеснили значението й и употребявайки тази дума, смислово наблягаме само над вършенето на някакъв вид спекула.
V.S. Но в медиите речта и рекламите вече са такива, че немалка част от по-възрастните хора едва ли ги разбират! На какво се дължи това?
Проф. Мурдаров: Да, така е, точно заради новите думи! Навремето бабите ни са казвали, че когато човек борави с чужди думи, той говори купешки. Което именно значи, че той си е купил отнякъде нещо, обаче не е сигурно, че този, който го слуша, ще го разбере.
По-интересното е, че макар и в по-редки случаи, съществува разлика и в речта между мъжете и жените. При нас тя не е толкова фрапантна, като в други езици, тъй като мисленето и боравенето с думи на двата пола в България доста се е изравнило. Например, знаете ли какво се има предвид, когато една жена каже за друга, че е въздебеличка, и какво това означава за мъжа?!? Разликата е там, че за жената това значи прекалено дебела, докато за мъжа - пълничка, ама не чак толкова, пухкавка! И съм правил експерименти със студентите ми точно с тази дума, за да разбера кой мъж разсъждава по типично мъжки начин, и кой – по женски.
Но наистина в момента има доста голям проблем между разбирането на различните поколения. Логично младите говорят по един начин, възрастните - по друг. Не говоря за младежкия жаргон, но младите имат такъв езиков речник, който, меко казано, е непознат и неразбираем за по-възрастните, както и обратното.
V.S. Означава ли това, че различията в изказа между две поколения днес е по-голяма от преди време?
Проф. Мурдаров: Да. Може да се каже, че сегашните млади… Първо да уточним какво се има предвид под „млади”! Не говоря само за 18-19-годишните, но и тези на 25-26 години, та до 30, въпреки че и при тях се усеща разлика в начина на говорене. За „възрастни” можем да сметнем хората от 45-50 години нагоре.
V.S. А тези между 25 и 45 години?
Проф. Мурдаров: Хайде, да кажем, че този период от време е някакъв плавен преход! Но, така или иначе днес има много по-големи различия между речта на младите и по-възрастните в сравнение с това, което е било по-рано. По-младите днес непрекъснато са в интернет – гледат, слушат, играят, четат…, макар че могат и да си навредят. Въпреки че, използван „правилно”, интернет обогатява, включително и речта. Докато хората над 50-55 г. почти не влизат в това пространство и е логично да не разберат онова, което по-младите им говорят.
V.S. Не зависи ли от нас самите как и с каква цел ще използваме интернет-пространството, телевизията…?
Проф. Мурдаров: Телевизията е по-особено нещо, защото тя е доста по-консервативна. Има по-лековати предания, които се излъчват…
V.S. Дефинирайте лековати!
Проф. Мурдаров: В момента българският народ много се забавлява, гледайки т.нар. забавни предавания, разбирайте хумористични, в които предлаганата реч е на много ниско битово равнище. А и темите, които засягат, като че ли са ориентирани само от пояса надолу. Поради тази причина това е с цел гъделичкане и печелене на публика и тя явно харесва предлаганото от ефира, което доведе дотам, че почти всички телевизии, за съжаление, тръгнаха по този път. Но, в края на краищата лошото от ефекта на предаванията от този тип е, че не учат на нищо смислено – нито по начина, по който се говори в тях, нито с темите, които засягат.
Докато в сериозните, публицистичните предавания речта е доста по-закостеняла и повече се използват клишета. Понякога медийните личности, политиците, които гледаме в ефир, трябва да звучат различно в зависимост от ситуацията. Понякога трябва да избягват клишетата, с които боравят ежедневно и да се държат и говорят човешки.
Изобщо в момента сме в период, в който всички използват колкото се може повече клишета. И понякога става така, че слушаш едно дълго изказване и нищо не запомняш, защото ефектът е нулев! Разбира се, важен е и начинът, по който изглеждаш и как въздействаш на хората с присъствието си, особено когато си публична личност, за да не ИЗГЛЕЖДАШ и звучиш като отличник със заучени фрази. Затова пък други говорят на разбираем, достъпен и близък до изказа на всички българи начин, макар и с грешки.
V.S. Според Вас има ли думи, които са „погребани”, а не би било лошо да се ползват в ежедневната ни реч?
Проф. Мурдаров: Ако прегледате по-стари речници отпреди 89-а година, ще видите думи, зад които в скоби пише „остарял”(-а, -о, -и), а в днешни дни се употребяват. Например такива са господин и госпожа! Даже думи като кмет, жандармерия(-ст) също бяха „остарели”, защото бяха свързвани с някакъв предишен строй. Докато днес те са възродени и отново се ползват.
Например в романа на Милен Русков „Възвишение” бе обърнато специално внимание на изказа и имаше опит съвременната лексика да бъде по някакъв начин състарена. Но, в случай като този употребата на остарели думи се вързва с тематиката и самият текст го изисква.
Иначе в битовата ни реч няма нужда да връщаме такива думи. Моите студенти са ме питали за остарялата форма на думата „защитавам”, която исторически погледната е правилно да се казва „защищавам”, но днес вече сме се освободили от второто й „щ”. Освен ако не сте артист и речта ви в пиесата, в която играете, би звучала по-добре, ако използвате остарели форми на думи.
V.S. А съществува ли и обратна теза – че се използват прекомерно и на всяка цена чуждици, от които няма смисъл, имайки предвид факта, че си имаме подходящите думички?
Проф. Мурдаров: Ще ви отговоря така: сега, да кажем, че аз съм известен човек и поради тази причина решавам, че трябва да се представя пред вас като особено интелигентен и затова ще говоря само с чуждици!
Скоро чух, че няколко музикални състава в България обявяват, че създават музикален клъстър. Това добре, но не си даваме сметка, че клъстър, в буквален превод от английски, означава обединение, при това на икономическа основа. Що е необходимо да бъде клъстър? Искаме да се направим на сложни и не щем да употребим думата обединение, защото явно звучи твърде „обикновено”, а другата дума е някак… шик!
V.S. Кои думички не чувате вече в речта на хората?
Проф. Мурдаров: Истината е, че специално аз непрекъснато говоря с – много важно нещо! – четящи хора! Моите събеседници, а те са много - и децата, завършили току що училище, и изучаващите актьорско майсторство, всички те говорят много прилично. Така че в тяхната реч не забелязвам думи, които да ми липсват. А дори нещо да им се губи, то се набавя почти по същия начин, по който, когато говорим чужд език и не можем да се сетим за конкретна дума, ние асоциативно и описателно я представяме с други.
V.S. Втрещявате ли се от изрази, които чувате от хората по улиците?
Проф. Мурдаров: Най-вече от едно! И това е фактът, че напоследък станахме изключително груби в речта си, в словото си, освен груби физически! Макар че, сравняван с другите славянски народи, българинът не псува чак толкова много. Не сме като братята сърби, например, но въпреки това и при нас броят на вулгаризмите става все по-голям.
Думата, която лично мен дразни, е пич, или по-скоро ме дразни безхаберието на онези, които я употребяват, очевидно незнаейки точното й значение! Може ли и мъжа, и жената, да бъдат пич?!? И как може да се каже за една жена, че е „страхотен пич”!?! Първоначално тази дума, взета от турския език, е свързвана най-вече с израстък, второстепенно покълване на друго, дори излишно стъбло от основното, нещо незаконно...
...интервюто с Владко Мурдаров продължава тук >>>
ВЛАДКО МУРДАРОВ е Професор в Института за български език към БАН, дфн.
Роден през 1948 г. в София, където завършва Гимназията с изучаване на немски език в София, а през 1971 г. и Софийския университет със специалности българска и немска филология.
От 1971 г. е на работа в Института за български език. През 1972 г. по препоръка на поета Атанас Далчев и на професорите си Любомир Андрейчин и Петър Динеков получава стипендията „Готфрид фон Хердер" на германската фондация FVS и през 1973-74 г. пише дисертацията си в Института по славистика на Виенския университет. През 1975 г. получава степента „доктор по философия" на Виенския университет.
От 1981-1984 г. е лектор по български език в университетите в Залцбург и Виена. През 1989 г. е гост-професор в Залцбургския университет. През учебната 1990/1991 г. чете лекции във ВИТИЗ.
В периода 1991-1995 г. е директор на Българския културен институт в Австрия „Дом Витгенщайн". През 2001 г. е удостоен от президента на Република Австрия с Почетния кръст за наука и изкуство, а през 2002 г. получава Австрийската държавна награда за литературни преводи.
През 2004 г. получава Голямата национална награда „Христо Г. Данов" за цялостен принос към българската книжовност.
От 2009 г. е член на Европейския преводачески колегиум.
Има издадени петнайсет книги, между които Съвременни словообразувателни процеси, Начини за употреба на словото, Из историята на новобългарския книжовен език и на науката за него, Из историята на българистиката и на модерния български език. Автор е на справочника Слято, полуслято, разделно писане, и съавтор на няколко големи труда като Правописен речник на съвременния български книжовен език, История на новобългарския книжовен език, Кратък правописен речник на българския книжовен език, Правопис и пунктуация на българския език, Обратен речник на българския език, Официален правописен речник на българския език и др.
Съсъставител на пет сборника - Граматика на грешките (С., „Наука и изкуство", 1982), Главоболия с чуждите думи (С., „Наука и изкуство", 1983), Отмъщението на думите (С., „Наука и изкуство", 1984), Писане по правилата (С., „Наука и изкуство", 1985) (второ издание 1988), 101 въпроса за българското ударение (С., „Д-р Петър Берон", 1988).
Научните му публикации - статии, студии, съобщения, научно-популярните му материали и художествените му преводи са общо над 930 на брой. Съавтор е на осем учебника и учебни помагала за средното училище. Има множество публикации по въпросите на българската културна политика зад граница.
