Чакаме те дълго и без срок да ни напишеш за твоята мечтана, въображаема или изпитана истинска любовна страст, приключение, флирт, които да ни вдъхновят. А докато чакаме теб, на редакционната ни поща вече пристигат писма, които разказват за любов и ни карат да сънуваме сладки сънища от тук до края на света.
И до последния летен слънчев ден ние ще чакаме и ще публикуваме най-прекрасните редове за пеперуди, принцове, разрушителна страст или градивна обич. Защото за любовта никога няма да ни писне да слушаме и говорим.
А междувременно, ако ни разкажеш историята на своето първо истинско влюбване, можеш да спечелиш книгата с Любовни разкази на издателство Фама.
Докато четеш или си въобразяваш любовта, трябва да знаеш, че всяка една от публикуваните истории ще участват в състезание, от което читателите ще определят кой е най-добър в любовните обясния или най-романтичен във въображението си, за да му дадем награда, както повелява традицията във Вю София.
Следва едно романтично писмо от наша вярна читателка:
Искам да започна с това, че аз съм абсолютна, отчайващо безнадеждна романтичка. Помня как, когато бях на 11-12 и гледах за първи път „Титаник”, бях буквално разтърсена от любовта на Роуз и Джак, мечтаех за такава романтика, струваше ми се прекрасна въпреки трагизма си.
След това всички романи, които прочетох в тийн годините също ме караха да потъвам в блянове, да копнея любовта един ден да нахлуе в живота ми с гръм и трясък, да открия онази сродна душа, за която мечтаех. Разбира се, сродната душа в моите представи беше събирателен образ на всичко, което несъзнателно си бях харесала – да бъде загадъчен като м-р Дарси от „Гордост и Предразсъдъци”, романтичен като Никълъс Кейдж от „Град на Ангели”, дори бях готова да приема, че ползва черен молив, стига поне малко да приличаше на любимия ми фронтмен Виле Вало.
Уморена от прозаични любовни истории, на 20 години вече бях готова да се предам. Нямаше принцове.
И точно тогава се оказа, че любовта през цялото време е живяла съвсем близо, от другата страна на улицата, скрита в неромантичния образ на моя съсед. Дори не мога да обясня как се случи точно. Нова година, неочаквана среща, целувка, още няколко срещи след това и незнайно как, без да разберем, бяхме влюбени. Но не беше както друг път, беше точно онази любов, голямата, за която мислех, че не съществува в реалността, че е плод само на фантазията на поетите. За съжаление не мога да го обрисувам с думи, това е нещо, което само може да се усети. Без да се усетим бяхме сгодени, след това сватба и всичко това ни се струваше най-естественото нещо на света.
Заедно сме вече близо 5 години и сме все така убедени в любовта си. Най-прекрасното нещо, което създадохме е малката ни прелестна дъщеричка, но тук става дума за една съвсем друга любов, още по-удивителна и неописуема, майчината. Заедно сме и най-хубавото е, че всички красиви мигове споделяме заедно, обичта ни е жива и истинска, и сме убедени, че така ще бъде завинаги.
А аз продължавам да си бъда романтичка. Скоро двамата гледахме „Титаник”, историята беше все така приказна и вълнуваща, почти колкото нашата.
Cherissa
More from View Sofia
Писма за любов: "Едно писмо без получател"
Лошо е писмата да започват като моето. Те обикновено имат получател, на когото имаш, или пък искаш да кажеш...
Писма за любов: "Едно откровено любовно обяснение"
Чакаме те дълго и без срок да ни напишеш за твоята мечтана, въображаема или изпитана истинска любовна...
Кой ще мечтае с "Разкази за любов" на издателство Фама
И точно в края на лятото, ще наградим една, специално избрана от нас история за любов....
