Някои рискове на стила - Полуфиналът на Евровизията ни

Сякаш безкрайни бяха парчетата на полуфиналистите миналата вечер, когато, наредени пред телевизорите, очаквахме надпреварата, която ще определи кой ще ни представя на старото, но златно естрадно състезание на Европа.

Изпитанието нямаше да е поносимо, на фона на целокупния стремеж на участниците да покажат всичкия глас, който имат, в парчета, които имат нелеката участ да са неинтересни, защото са написани по поръчка, ако не бяха няколко важни неща.

Първо, прекрасното техническо изпълнение от страна на БНТ. Живото предаване протече гладко, без гафове и с резолюция 16х9, за което отново приветстваме националната ни телевизия.

Второ, свежото присъствие на Драго Драганов, чието приятно чувство за хумор /той определено го нямаше навремето, но какво му стана, понастоящем е просто чудесен/ освежаваше доста момента с воденето.

Трето, няколкото доста симпатични парчета, на които се радвахме искрено, сред които двете с фолк-адрес и здраво намесена любовта - Love is alive на Dess /Десислава/ и Love Unlimited на Софи Маринова.

Естествено, и на неповторимата Маргарита Хранова, която излезе и запя на живо, сякаш слушаме радиото - чисто, мощно и безпогрешно. Поклон пред невероятния талант и дух на този артист.

Това, което се преглъщаше, но можеше и по-добре, бяха болният глас на Миленита, която се мъчеше ужасно, и всеки път, когато идваше неин ред за реплика диафрагмите ни подсъзнателно се стягаха, толкова болезнени бяха опитите и отчаянието й. До нея Сано, както обикновено чаровен, не можа за съжаление да излезе от образа на героя си от сериала "Под прикритие", което определено притесняваше.

Погледът ни обаче е предимно стилистичен тук и в този смисъл изводите, които наложи изданието от събота, не са съвсем положителни.

Тръгваме пак от Миленита, която беше прекрасна в сребърната си рокля с богато деколте. Говорим за рокля и фигура, не за мимика и излъчване.

Dess

Софи Маринова

Двете финалистки от фолк-гилдията бяха чудесни - Десс в бяло с умопомрачителни платформи и пусната руса коса, което си е съвсем нейно и затова й отива толкова много, и Софи Маринова, сладка и чаровна с изумрудено бюстие, прекрасен панталон с висока талия и коланче в кръста и обици, които вероятно отиват само на нея.

Чудесно беше и момичето от ALEX & 4GIVE с великолепна рокля с пола като стилизирано черно лале и прозирна горна част от дантела.

Вяра Пантелеева

Стелияна Христова

Много добре стоеше и Вяра Панталеева в червена дълга рокля, както и Стелияна Христова, за която обаче е загадка защо винаги бива стилизирана като поне 40-годишна жена, при положение, че е на 19.

Всичко останало обаче...
Ако имахме 20 точки, а не 5, в любимата си рубрика "Нещата, които не харесахме в модата през изминалата седмица", сигурно почти всички останали щяха да са там.

Най-дразнещото нещо в цялата ситуация безспорно са възприетата рамка за естетиката на този отдавнашен конкурс и невъзможността да се излезе от нея.

Всички на тази сцена изглеждат еднакво, което още повече се утежнява от присъствието или на балерина, или на подскачаща група танцьори, или на гимнастички, или на оперни певци, брейкър, акробати, бек-вокали и т.н. за разкош, а това затормозява ужасно.

Огромни адмирации за Софи Маринова - само тя излезе сама с микрофона си и напълни сцената. Просто фантастично! След тази смелост сме абсолютно твърдо за нея и я харесваме повече от всякога!

Второто, което прави впечатление е сиво-черно- еднообразната линия в облеклото на участниците. Като се замислим, освен горепосочените няколко момичета, не запомнихме нито един от общо 22-ата участници.

Задачата не е сложна, но се измества от желанието за оригиналност, което обаче идва с обратен знак. Вместо да е интересно, става или пошло, или върши лоша услуга на изпълнителя, защото не му отива или е много, много демоде.

Много еднакви мъже, много еднакви момичета и жени, много абсолютно еднакви масовки отзад. Убедени сме, че ако останат верни на себе си, тези млади и талантливи хора биха стояли великолепно на тази наистина важна сцена в добре скроени джинси, добър Т-шърт, хубава подсрижка и обувки, които просто са им по мярка. Тук са важни индивидуалността, емоцията, смелостта, различността.

Като цяло, очакваме с любопитство финалът, защото каквито и да са наследството и особеностите на конкурса Евровизия, това е един любопитен и интересен ТВ-проект с история, в която толкова отдавна ни се иска да напишем поне една глава и ние. Това може да стане само с едно - масово участие, масова разгласа и все така здрава и стабилна организация от страна на БНТ. С или без стилистичен Еверест, за Евровизия важи правилото "залудо участвай, залудо не стой" и определено ще е много радващо, ако някои от многото талантливи хора наоколо стигне по-нагоре от всички досега.

Б.ред. Пожелаваме също така струнният квартет Хипнотик да се упражнява повече, за да не звучи фалшиво дори на запис, какъвто беше случаят от събота вечер.