My Style: Силвия Чапарова

Хората казват, че усмивката отваря врати, а очите ти помагат да намериш правилния път. В този ред на мисли, ние подредихме стила като третото женско „оръжие”.

Поводът да се замислим за това кои са трите основни женски коза, беше срещата ни със Силвия Чапарова. Момичето, което не чака, а кара нещата да се случват. Момичето, което в средата на двайсетте си години вече е преминало през телевизията и печатните медиите, а в момента е отговорна за маркетинга и рекламата на един от най-големите молове - The Mall.

Това, което най-много ни впечатли у нея, беше лекотата, с която всичко това се случва. На входа на The Mall ни посрещна не Силвия Чапарова, а момичето с усмивката. Грабна ни и за секунди успя да ни заведе в нейния свят – този, в който позитивното е навсякъде, всичко си има собствена уникална история, а усмивките валят.

Целта на срещата ни със Силвия е да надникнем през шпионката на гардероба й, Искахме да си говорим за "Стилът на..”, но срещата ни се превърна по-скоро в „Животът на..”. Защото дори и обувките, които Силвия ни донесе си имат своята Saturday Night Fever история.

V. S. Работила си като репортер в телевизията, след това си минала през печатните медии, а сега отговаряш за маркетинга и рекламата на един от най-големите молове. Как го направи?
Силвия: Много бързо минах през телевизията. Имах момент на колебание, когато трябваше да избера дали да остана или да се ориентирам към ПР. Родителите ми са лекари, а аз упражнявам коренно различна професия, за голямо съжаление на баща ми. Минавайки през нюз руум-а разбрах, че човек трябва да бъде нащрек през цялото време. Когато бях в телевизията, се почувствах като дежурен лекар и си спомних за всичките вечери, в които баща ми е отсъствал, и реших за себе си, че не мога да си причиня подобно нещо. Поводът да се откажа беше един трагичен инцидент, който ми се наложи да отразявам, а аз съм много позитивен човек и подобни моменти ми влияят много силно. Ако имаше вариант, в който да отразявам само хубавите неща, може би бих продължила, но в реалния живот за съжаление не е така.

V. S. А как попадна в Grazia?
Силвия: Започнах като асистент Маркетинг и Реклама, когато бях 21, и работих за тях 5 години. В началото имаше само четири издания – Grazia, Playboy, Maxim и Joy. Бях там до момента, в който се появи и списание Forbes. През тези пет години видях много, научих се на много и израснах, до момента, в който реших, че имам нужда от промяна. Напуснах самоинициативно, без да имам друго предложение за работа. Всичко се случи зимата – времето, в което може да си останеш вкъщи на топло и да започнеш да мислиш, с какво ново предизвикателство си готов да се захванеш.

VS: Съзнателно ли се насочи към моден маркетинг и ПР?
Силвия: Абсолютно несъзнателно! В момента, в който напуснах модните и лайфстайл издания, бях решила, че искам да се занимвам с продуценство – нещо коренно различно от това, което правех преди. Участвах в един проект – индийска реклама, която се снимаше в България, а аз бях връзката между поръчителите и изпълнителите на рекламата в дните на заснемането й, което ме направи и директната връзка между българската продуценстка компания и индийците. Това бяха едни незабравими 10 дни, в които имах възможност да опозная една нова култура, да направя нови приятели и дори да получа предложение за съвместна работа в Индия.

VS: Успяха ли модните медии да повлияят на стила ти или започна да изграждаш собствен стил, обличайки роклите на мама?
Силвия: Ако трябва да направя ретроспекция на стила си, бих казала, че баба ми беше човекът, който дори и в най-невръстните ми години държеше да съм нагласена и с корделка на главата. Тя пътуваше много и подаръците, които ми е носила винаги са били дрехи, никога не ми е подарявала играчки. Когато станах малко по-голяма, не толкова майка ми, колкото баща ми е имал силно влияние върху стила ми. Той беше човекът, който винаги ми казваше директно, когато нещо не ми отива или ми правеше забележка да не се прегърбвам. Когато започнах да работя в модните списания, бях сред хора, които знаеха как да се обличат и как да изглеждат добре. Това беше някакъв вид летва, която се стараех да поддържам и съответно повлия и на подбора ми на дрехи.

VS: А там имаше ли някакъв дрес код или чак когато започна да работиш в The Mall, трябваше да влезеш в рамките на черното сако, панталонa и бялата риза?
Силвия: При работата ми в списанията не беше толкова строго, защото се срещнах с много различни хора. Взимайки предвид факта, че изданията варираха от Playboy, през Grazia до Forbes беше почти невъзможно да следвам определен стриктен dress code. При работата ми в The Mall е много по-строго, защото имам много повече срещи, а и за мен това е една цяла институция. Искам да ме възприемат сериозно, което няма как да не повлияе и на стила ми.

VS: А как успяваш да избягаш от „рамките”, да изглеждаш сериозно и в същото време да бъдеш различна?
Силвия: Аз много обичам да ходя с рокли, въпреки че днес съм с панталон и то черен. Обичам цветовете и до някъде несъзнателно бягам от типичното „работно” черно. Освен това, мисля, че в последните години модата много се измени и го няма този афинитет към черно и бяло. Когато си харесам някой нов цвят (бел ред. макар и жълтото да е любимият цвят на Силвия), обичам да казвам, че това е новото черно. Напоследък замествам черното с много тъмносиньо.

VS: Кои са твоите марки?
Силвия: Не мога да кажа, че робувам на марките – аз харесвам дрехата и най-вече начина, по който ми стои. По-скоро обичам материите. От българските дизайнери много харесвам Мила Атева, защото успявам да видя себе си в нейните модели. От чуждите дизайнери много харесвам Ellie Saab, въпреки че това вече е един друг вид висша мода. Харесвам нежността и романтиката на роклите, как кройките и материите "обуздават" дръзките цветове.

VS: Коя е твоята тенденция за есента и има ли дреха или аксесоар, които задължително трябва да притежаваш?
Силвия: В междинните сезони като пролет и есен, мисля, че е задължтелно да имаш шал – флорален или с принт. Аз лично го използвам, основно за да ме предпазва от вятъра. Обувките и чантата също са задължителни – съгласна съм с максимата, че ако те са хубави, могат да бъдат съчетани дори с най-обикновената бяла блуза. Едно от основните неща е да има акцент.

VS: А какво ти е отношението към секънд хенд магазините, след като работиш в МОЛ?
Силвия: Нямам нищо против тях, защото мисля, че те са места, в които можеш да откриеш много интересни бижута, които, както казахме, можеш да съчетаеш с много обикновена блуза и скъпа чанта.

VS: Забелязахме, че държиш на високия ток, така ли е всеки ден?
Силвия: Аз съм почти 1.80 м., но въпреки това, обичам да се извисявам над другите и не се притеснявам от това. Не съм типът човек, който ще отиде на работа с равни обувки и след това ще сложи токчетата. Измъчвам се и накрая на деня съжалявам, но пък ставам все по-добра в това.

VS: А има ли нещо, което никога не би облякла?
Силвия: Единствено неща, които ме карат да изглеждам безформена. Харесвам дрехи, които подчертват силуета ми, въпреки че имам и дънки от типа boyfriend.

VS: Това означава ли, че успяваш да откраднеш нещо от гардероба на гаджето?
Силвия: Още в началото на връзката ни успях да открадна една тъмносиня жилетка и мина доста време, докато си купя моя собствена. Страстта ми към тъмносинъото също идва от него. А въпросната жилетка се превърна в нещо като талисман, с който пътувах винаги и се снимах пред всички забележителности с нея – беше като част от него с мен.

VS: В този ред на мисли, има ли дреха, с която все още не си се разделила?
Силвия: Потникът, който видяхте, е на майка ми – това е дреха, която бях прибрала преди много време, но започнах да нося едва преди няколко години, защото знаех, че и нейният ред ще дойде. Флоралните мотиви, които бяха една от основните тенденции това лято, ме накараха отново да я 'изтръскам' от прахта. Тя открива раменета, а това според мен е една от най-женствените части.

VS: Можеш ли да ни разкажеш историята на якето, което си ни донесла?
Силвия: Якето е на American Apparel, а идеята се роди покрай филма Drive, в който Райън Гослинг носи подобно сиво яке. С приятеля ми поръчахме три, универсален размер М, така че да можем да ги носим и двамата – златно, сребърно и светлосиньото, което може да видите. Имахме много интересна случка това лято на една бензиностанция по път за морето – попитаха ни дали не сме танцъори, защото и двамата бяхме с рокерските якета, а аз бях с опашка настрани, стил "Брилянтин".

VS: А очилата? И те май допълват моторджийската визия?
Силвия: Те са ми подарък за последния рожден ден – вече и двамата с приятеля ми имаме. Като се замисля, мъжете в моя живот имат най-силно влияние върху стила ми.

А Силвия имаше много силно влияние върху нас – накара ни да се замислим, че дори и стилът и елегантността, не могат да изместят емоцията, която нейната усмивка успя да ни остави.