ВЕРУШКА, или историята на един супер модел

В ужасно далечната 1944 Верушка, бъдещата топ-модел, една от емблемите на свободата и различността на 60-те и 70-те години, е само едно русо хлапе с криви зъби, ръчно плетен пуловер и чорапи до коляното.

Тя се казва Вера фон Лендорф, но в семейството й я наричат Тьопи. Расте в обкръжениета на любящи, но изискващи родители заедно с трите си сестри Мария-Елеонора, Габриела и Катарина. Майката е Готлибе, Графиня на Кайлнейн, а таткото – Хенрих – Граф на Лендорф и Страйнорт.

В първите пет години от живота си Вера живее в благородно обкръжение в Кьонигсберг, източна Прусия, познат днес като Калининград, Русия.

Родено в бурно време, през 1939 година, на малкото чувствително момиче е отредена извънредно интересна и нелесна съдба.

Когато бащата е обвинен за участие в операция Валкирия за убийството на Хитлер, започва одисеята на Вера, майка й, бременна в осмия месец с петото си дете и трите й сестри. Като ключова фигура в немската съпротива, бащата – граф от еврейски произход, е екзекутиран, а майката и децата са пратени в трудов лагер. И така до края на Втората световна война. Семейството губи абсолютно всичко. И децата завинаги се превръщат в бежанци. Без пукната пара в джоба и по-страшното – без идентичност.

„Животът ми започна в Германия такава, каквато сега не съществува... Всичко е различно, дори да искам, не мога да открия къщите, в които някога съм живяла. Този номадски живот е тежък, но не мога да си го представя по друг начин. Всъщност го обикнах точно такъв”, разказва Верушка пред Йорн Якоб Рохвер – журналистът, който й помага да напише и издаде автобиографичната си книга „Верушка. Моят живот”, която е и поводът за този материал.

След бягството животът продължава. Верушка учи в Швейцария и Германия, като се отличава от всички - расте непрекъснато на ръст, на 15 години вече е метър осемдесет и три и носи 45 номер обувки. „Бях в особено положение – дъщеря на убиец, ужасно дълга и невъобразимо слаба. Исках да стана балерина.” Скоро става ясно, че физиката й не е подходяща за танц и Вера поглежда към приложните изкуства и дизайна. Междувременно започва да усеща, че е хубава, облечена в много тесни панталони и обута в ниски мъжки обувки и с необяснима, необичайна за времето харизма.

Учи изкуство в Хамбург, но се мести във Флоренция, където, без и да подозира, през 1958 късметът й се усмихва в лицето на фотографа Уго Мулас, който я открива като модел. Тя е едва на 20 години, когато става модел на пълен работен ден.

За модата идват извънредно силни времена. За интересните лица – също. Номадската природа на красивата върлина, или може би невероятният й талант да позира, я изпращат в Париж. Точно там става и знаковото запознанство с Айлийн Форд, собственик на престижната Ford Modeling Agency. През 1961 Верушка се мести – този път на ред е Ню Йорк - където обаче се оказва, че е прекалено висока и прекалено руса за американците. Макар кариерата й да не потръгва на американска земя, моделът още помни професионалната заръка на Форд: „Никога не можеш да си достатъчно слаба. Затова забрави за такситата, ходи пеша – това е най-добрият начин за отслабване”.

Години по-късно тя все пак ще завладее Ню Йорк, само че вече като Верушка /умалителното на Вера на руски/: „Исках да се върна там, беше ми важно. Но знаех, че трябва да съм друга, дори с друго име. Беше времето на Студената война и източните модели не се котираха. Мислех непрекъснато как да изглеждам, как да съм облечена. Заложих на тотално черния луук – черно манто на Givenchy – бях го открила в един от големите магазини Macy’s, борсалино в черно, черни ботуши до коляното. Така облечена обикалях фотографските студиа. В допълнение към всичко това - много руса коса”.

И Вера удря бинго. Берт Стърн я вижда като Мерилин, но от европейско тесто, Салвадор Дали я използа като скъпоценен модел за боди-арт, Ървинг Пен я снима до припадък. Даяна Врийланд, кралицата на Vogue, я допуска в салона си, където гости са Мик Джагър и Труман Капоти. За Верушка Врийленд казва буквално: „Тя е ексцентрична, но дисциплинирана. Силна, но фриволна” и й дава ангажименти в списанието, които я изстрелвата на върха. Не дрехите, бижутата и гримът обаче са онова, което я прави Верушка – великият модел. Очите й са неповторими, винаги далеч, винаги търсещи нещо, поглед, който не може да се режисира,който не може да бъде на никой друг.

Верушка с Франко Рубартели

Успехите се редуват с депресии, брак с по-млад от нея мъж, носталгия по родната Германия. Идва ред и на големите любови. С Питър Фонда и Франко Рубартели. Последният е и причината за участието й във филма на Микеланджело Антониони Blow Up с петминутна роля, която обаче я превръща в еротичен мит. За ролята във филма тя споделя: „Бях висока и слаба. Точно преди снимките на филма имах моден ангажимент в Мексико и се разболях ужасно много от водата там. Изгубих страшно много тегло и наистина бях много болна и слаба, когато правихме филма. Оказа се много добро попадение.”

Самият Рубтрели също се пробва със филм, посветен изцяло на любимата жена. Казва се „Верушка, поезията на една жена”, и е много слаб. Не го спасява дори музиката на Енио Мориконе.

Кариерата й на модел е в своя връх, печели по $10,000 на ден. През 1975, вече известна в модния бранш, Верушка се прощава с подиума поради разногласия с Грейс Мирабела, тогавашен новоназначен главен редактор на Vogue. 4 години по-късно Вера фон Лендорф споделя причината за несъгласията си с Мис Мирабела - „Тя искаше от мен да бъда буржоазна, но аз не исках. Не моделствах дълго време след това”.

Влюбва се отново – този път в актьора Холгер Трюлш и заживява в Германия живот, подобен на този в луксозна комуна. Непрекъснато са заедно с Хана Шибула /много известна за времето си немска актриса/, с Фасбиндер, Анджелика Хюстън, Вернер Херцог. Преживява много тежко първите бръчки, държи се грубо с всички, разхожда предизвикателно леопардови палта – определено чувството на звезда, каквото е изпитвала в Америка й липсва. Заминава отново за Ню Йорк, но се чувства зле там. Връщане в Германия – отново – и този път психиатрична клиника. Пробва самоубийство. Трагедията обаче са оказва катарзис. Графиня Вера вон Лендорф смирява себе си със света и най-вече със своята Германия. Да, пътят е дълъг и много сложен – трагедии, страх, раздели и бягства, любови, лекомислени грешки, но демоните могат и трябва да бъдат победени.

Вела прощава на баща си – твърде много герой, за да бъде баща и на красотата си – дар, който изисква твърде много, преди да даде много.

И днес от време на време Верушка се появява на модната пътека. Тя е гост-модел в Melbourne Fashion Festival през 2000г., а през октомври 2010, вече на 71, разхожда емблематичното си тяло по модния подиум за Жил Дийкън на седмицата на модата в Лондон.

Един от най-великите модели в света, икона на 60-те години, е научила перфектно своя урок. И продължава да носи изключителната си красота с достойнство, защото знае, че е от онзи тип, който не се почиства вечер с дегримьор. А идва отвътре.

Въпреки драматичното си и болезнено детство, Вера фон Лендорф се превръща в изключителната Верушка, оставила дълбоки и революционни следи в модния бранш. Двуметровата й рамка и специфични лицеви черти са вдъхновение и до днес.

Любопитните читатели могат да се запознаят по- подробно с творчеството на този безспорен артист от книгата ASSOULINE Veruschka от Вера фон Лендорф и Дейвид Уилс. Цената е внушителна - 475$, но серията е лимитирана и съдържа 63 известни снимки на модела.