Следва

Ден IV: Спечели книгата “Миниапокалипсис”

Софийски потайности: “Шкембе и качамак” на Кърниградска

И ако от идеята за вкусна сготвена по български гозба, не ви се е усладило, значи или сте закусили стабилно или...

All About Life преди 11 години

Малко преди обяд София все още пустее, а ние крачим бързо към ул. Кърниградска.
Какво ни привлече там ли?
Освен със симпатичните малки магазинчета, улицата от скоро е известна с една особена сюрреалистична витрина с летящи крави и крилата шкембе чорба.
Нарисувани, разбира се!
Нарича се просто "Шкембе и качамак".

Малко, спретнато…но без двете липи отпред, това място е различно от всяко друго, защото тук се приготвя едно от най-вкусното шкембе в цяла София (според мнението на редовните му клиенти), а младите му собственички - Надежда и Силвана, разказват с гордост защо и как така точно шкембе и качамак са решили да майсторят, а не например френски кроасани.

VS: Откъде ви хрумна да направите точно шкембеджийница в центъра на София?
Надежда: Това е един от въпросите, които винаги ни питат. Стана абсолютно инцидентно. Първоначално ни се зароди идеята за магазин за подправки или нещо друго, но най-важното, което ни теглеше бе идеята да си имаме нещо наше.



Усетихме се бързо, че ако направим магазина за подправки, няма да оцелеем дълго и в периода, когато взехме мястото, драматургът Елин Рахнев, минавайки от тук един ден, ни подшушна идеята за шкембеджийница. А Ясен Атанасов ни даде финалната идея за шкембе и качамак, за което му благодарим.

VS: И решихте, ще се казва „Шкембе и качамак”?
Надежда: Това беше най-простото име, което лесно се запомня, а и не мислим, че има нужда от сложни заглавия. Плюс това в началото започнахме само с шкембе и качамак.

VS: А защо не обратното: Качамак и шкембе?
Надежда: Защото първото е по-звучно.



VS: Витрината ви е много интересна, но защо кравите летят и защо не оставихте това на кокошката?
Надежда и Силвана:
Кокошката впоследствие ни изникна като идея за предлагано ястие. Поначало беше само шкембето и качамакът. Кравата за нас е един обединяващ символ на млякото, а нашият дизайнер се справи чудесно с направата на витрината ни.

VS: Наскоро променихте интериора, смятате ли да запазите витрината в този ѝ вид?

Надежда: Нямаме намерения да я сменяме и нея. С времето тя се превърна в наше лого.

VS: Коя от вас двете избра цветовете за интериора?
Силвана:
И двете. Избрахме зеленото и лилавото, тъй като това са двата ни любими цвята. Дори аксесоарите вътре са си по наш избор, но да си призная оставила съм тази част на Надежда, защото тя се справя доста по-добре с декорацията.



VS: Я кажете честно, наистина ли българинът обича толкова много шкембе?
Надежда:
При нас идват абсолютно различен тип хора, но шкембето ни е най-популярното ястие. Много ни го харесват. И, да може да се каже, че българинът си е фен на традиционните ястия и най-вече на шкембето.

VS: Имали ли сте недоволни клиенти?
Надежда:
За момента не сме имали оплаквания от качеството. На някои само им се е искало да им повече разнообразие. Но ние сме верни на концепцията, че е по-добре да гоним качеството, отколкото количеството и разнообразието. Не можем да зареждаме всеки ден нови продукти все пак, а и персоналът ни не е голям.
Силвана: Има някаква тенденция относно персонала, че на младите не им се работи. Разбирате ли, провела съм много обучения, но все нещо не се получава.

VS: Какви са най-обичайните ви клиенти?
Надежда:
При нас идват по-отворени хора, защото по-затвореният тип не се осмеляват да влязат и все още не знаем защо. Още при отварянето минаваха хора и ни питаха какво точно ще е това място. Питали са ни дали ще е галерия или детски център. А сме имали и хора, които просто са влизали, изсмивали са се и са си тръгвали – продължава с насмешка Надежда. Освен това имаме и клиенти, които идват специално при нас от по-крайните квартали и то само заради шкембето ни.



VS: Придобихте ли опит в кулинарията след като отворихте мястото?
Силвана:
Може да се каже, че да. Най-вече заради инцидентните ситуации, които ни се случваха. Аз лично мога да правя вече много неща.

VS: Кои са ви любимите неща от предлаганите?
Силвана: На мен ми е любимо шкембето.
Надежда: Макар че от отварянето на заведението досега изядох толкова много качамак, той все още ми е любим. Харесвам и супата от кокошка.



VS: Освен чудно вкусните неща, които предлагате в момента (те далеч не са малко: освен супите и качамака имат кебапчета, нервозни кюфтенца, родопски порязаници, кафе и чай моак, греяно вино и ракия), мислите ли скоро да увеличите менюто. Например с гювеч?
Надежда:
Имаме концепция, но проблемът идва от това, че приготвяме нещата два пъти дневно, за да предлагаме наистина пресни ястия. Това, което ще направим, е да върнем  боба отново в менюто.



VS: Тук, на Кърниградска 2А мястото ви се развива чудесно, но какво стана с това на бул. Христо Ботев?
Надежда:
Затворихме го. От една страна заради странната публика (мястото беше встрани от ж.п. гарата), а от друга имахме проблем с теч от покрива. Особено в дъждовните дни клиентите на излизане ни пожелаваха „Приятен риболов”.

След това направихме подобна концепция с „На седмото небце”, на Славейков, но и тук течът ни преследваше и при всеки един дъжд трябваше да затваряме заведението. Първото място ни е най-на сърце и малко или много се радваме, че сега отново можем да му отделяме повече време.



VS: След шкембето и качамака какво да очакваме от вас?
Надежда и Силвана: Мислим някои концепции, но засега нямаме време. А и заради забраната за тютюнопушене в заведенията ще ни е малко трудно да се приспособим и да направим нещо по-голямо.
Най-вероятно ще продължим с концепцията за по-малките, тъй като има и един интересен феномен, че зимно време всички обичат да хапват вътре и колкото повече хора са вътре, толкова повече хора влизат.



VS: Разказахте ни толкова много неща за заведението, но може ли нещо повече за вас двете?
Надежда:
Познаваме се още от Класическата гимназия. Това трябва да прави от около 10 години. След това Силвана завърши социология в Югозападния университет, а аз записах драматургия в НАТФИЗ. Всъщност още не съм се дипломирала, защото нямам време, но мисля тази година най-накрая да го направя.

И ако от идеята за вкусна, сготвена по български гозба, не ви се е усладило, значи или сте закусили стабилно или никога не сте усещали аромата на най-вкусната супа от кокошка, шкембе или качамак. А двете готини домакини, в чиито глави се раждат смели хрумки постоянно, са заредили мястото с такава емоция и уют, че няма как да не те стопли. 

Къде: Кърниградска 2А, в сърцето на София.
 

More All About Life