Нашият репортер в Париж - Една седмица в любимия град, която започва с палачинки, макарони и шоколад

Една седмица в Париж през ноември звучи като достойно заглавие за филм, защото извън всички познати клишета, този град е пълен с толкова изненади и приключения, че си готов да му се отдадеш напълно и за цял живот.

За своето парижко преживяване месец преди Коледа, денят, в който се надяваме да ни се сбъдне поне една мечта, репортер на ViewSofia е в града, за да опита от всичките му сладости. В поредица от материали редакторът ни ще издава всичко за атмосферата на есенно-зимен Париж, убеждавайки ни, че билет до там може да е най-прекрасният подарък.

Париж ме посреща дъждовен и мрачен, въпреки това, съм щастлива да бъда тук. Пристигам късно вечерта и съм твърде изморена, за да правя каквото и да било, но не мога да откажа на покана за френски палачинки /crêpe/.
Така че, моят парижки роман започва с едно от най-големите изкушение на този град - храната.

Часът е 22:30, изморена от полета, но и много развълнувана, се отправям към чудесно място за crêpes на площад Motte-Piquet. Поръчвам си complet - с шунка, ементал и яйце. Вкусно по френски, направено от пакистанец - божествено и семпло. Продавачът е безкрайно любезен, поздравява ме с “Bon soir” изпраща ме с “Au revoir”. Става ми приятно, защото винаги е хубаво да си учтив, а тук повечето хора са такива и отвсякъде се чува “Pardon, pardon”, “désolé”.

“Crêperies” /място, където се продават палачинки/ са много известни във Франция. Най-любими са ми “La Crêperie de Josselin” заради прекрасното обслужване и уникалните палачинки, които могат да накарат всеки въздържател да се изкуши. Заведението е непретенциозно, но носи онзи неповторим автентичен дух на Бретания /област във Франция/ с красив дървен интериор и керамични фигури. Освен ресторанти, има и павильони, където се приготвят палачинки за вкъщи, като този на площад Motte-Piquet. Сладки и солени, предлагат се всякакви видове и вкусове и са наистина превъзходни.

Айфеловата кула е съвсем близо и решавам да изям вечерята си на Champs-Mars, градинката около монумента. Хората са навсякъде, въпреки студа хиляди туристи и парижани седят по тревата и пейките- пият вино и се веселят, а находчиви търговци, обикновено от индийски, африкански или арабски произход, обикалят и продават вино, вода и малки сувенири. С усмивка въздишам при срещата със символа на Париж- грандиозна и осветена в злато, Айфеловата кула е абсолютно внушителна.

Закуската в съботния ден е в любимата Boulangerie /пекарна/ - Jocteur на улица “d'Estrées” в 7-ми квартал или арондисмон, както е френското наименование. Не мога да устоя на безсрамно вкусните тестени и шоколадови изделия и грабвам pain au chocolat или в превод на български - хляб с шоколад, което е по-скоро кроасан, но под друга форма.

Французите са изкусни майстори и кухнята им доставя истинско удоволствие. Тук е много модерно да си имаш любима пекарна, те са много и всеки парижанин пазарува всекидневно от тях багети, кроасани, тарт от плодове и какво ли още не. Сред най- известните пекарни в Париж са Le Moulin de la Vierge /”Мелницата на девственицата”/, Le Nôtre, Maison Kayser. Невъзможно е да се устои на претрупаните витрини с много и разнообразни цветни изкушения. Французите определено знаят как да съберат погледите на огладнелите туристи. Почти на всеки ъгъл могат да бъдат намерени пекарните, където е запазена традицията да се произвеждат качествени сладки и солени изделия. В голяма част от пекарните няма места за сядане, там просто отиваш да си купиш прясно изпечен хляб, но тези, които имат маси със столове, в повечето случаи са заети и се изисква търпение, за да седнеш. Когато става дума за търпение, в Париж трябва да се въоръжиш с него, защото хората не бързат. В магазините се плаща бавно, продуктите се подреждат в количките, които всеки си носи, без напрежение и никой не се нервира на дългите опашки. Голям стрес за всеки българин...

Разходката из прочутите френски пекарни и сладкарници няма да е пълноценна, ако не посетите най-известната, най- луксозната и най- ексклузивната в Париж - разбира се, Ladurée.

Опашките са неизбежни, защото всеки иска да опита от невероятния вкус на макароните /Macaron/, чието разнообразие ви прави разногледи - шоколад, ванилия, всички видове плодове, шамфъстък. Именно веригата Ladurée се счита за създатели на макароните, а интересен факт е, че компанията произвежда вкусните десерти за филма на София Копола “Мария Антоанета”.

В ранния следобед, с макарон в ръка и гореща чаша лате се наслаждавам на живописната и бурна атмосфера на най-известния булевард в Париж - Champs-Élysées, заредена с шоколад и ендорфини за целия ми престой в града на най-прекрасните неща - любов, мода и храна.

Представям си, че съм във филма "Полунощ в Париж" на Уди Алън и си пожелавам в утрешния ден да се озова в някоя любима на парижани шопинг дестинация.