Readers' Profile: Обувките и домът на Стефи Димитрова

V. S. Какво си купуваш най-често?
С. Д. Чай. Обожавам чай. Не пия кафе, но пия страшно много чай. Купувам си и много книги.

V. S. Коя е последната?
С. Д. Харуки Мураками - 1Q84, но в момента чета Скот Фитцджералк- „Нежна е нощта”. Като цяло чета класическа литература. Харесвам източните автори.

V. S. Живееш в много приятно и артистично местенце, разведи ни, моля, след като ни покажеш и обувките си?
С. Д. С удоволствие....

Вчера прекъснахме тук, за да продължим днес с разходка из апартамента и още любими неща от гардероба на Стефи.

И докато артистичният дом се разкриваше пред нас, продължавахме да си говорим за:

V. S. Обувките какви са в твоя случай?
С. Д. Никога на ток или поне ужасно рядко. Цяло лято носех летни ботуши и гуменки, а сега продължавам в същия дух. Мисля, че ботушите отиват на всичко. Изкуших се да си купя обувки на ток с капси, които носих на Нова година и съчетах с дълга пола до земята с лица, която си купих от Muse shop и копринена черна блуза с дълбоко деколте, което обърнах, така че да бъде на гърба. Не обичам деколтета, но харесвам голи гърбове, а напоследък много харесвам и капсите, които отиват на всичко.

V. S. Телевизия не гледаш, но не ни казвай, че и филми избягваш?
С. Д. О, не. Дори колекционирам стари черно-бели филми. Обожавам всичко с Одри Хепбърн и Джеймс Дийн.

V. S. Какъв шопинг съвет можеш да дадеш?
С. Д. Човек трябва да следва интуицията си и това, което му казва да бъде. Да вярва повече на себе си, да има собствен стил. Дрехите трябва да се носят с приятен маниер, с чувство. Не е добре да се робува на клишета, че нещо е модерно и наложително да се носи. Всяко нещо, което те кара да се чувстваш специален, красив, то е модерно.

V. S. Имаш ли любима дреха, на която винаги държиш?
С. Д. Имам периоди, но в повечето случаи това са рокли. Сега съм на тема кожени панталони.

Детайли от големия просторен хол

V. S. Имаш и хубава поддържана кожа, какво ще ни препоръчаш да използваме?
С. Д. L’occitane. Ползвам абсолютно всичко. Много са нежни и имат приятни текстури. На мен много добре ми действат. Ухаят невероятно. Освен това, цената е сравнително прилична, определено L’occitane е едно от добрите попадения на пазара ни. Единствено кремът ми за очи е различен, използвам Sothys.

V. S. На какви козметични удоволствия се отдаваш най-често?
С. Д. Преди ходех често на масажи, сега не много. Посещавам козметично студио два пъти месечно, където си правя и маникюр.

V. S. А спортни „не” удоволствия?
С. Д. Всъщност ми е голямо удоволствие да ходя на йога. Два пъти седмично посещавам ащанга йога. Срещам се с невероятни хора там. Всеки си има свой свят и същевременно формира общ. Йогата ми помага да поддържам форма и се уча емоционално на много неща.

V. S. Какво момиче се крие в теб?
С. Д. Не съм много girly, но със сигурност не съм и мъжко момиче. Не стига, че имаме full time job/работа на пълен работен ден/, грижим се за безброй дела, а да си давам ролята, която ми е определена, не искам. Все пак съм си родена жена, искам да си запазя това право.

V. S. 5 неща, без които не можеш?
С. Д. Телефона и компютъра. Много съм зависима от тях. За другите три - не знам, ако става дума за материални. Иначе аз съм много социална, имам широк кръг от приятели, но и такъв с по-малка окръжност, на които много вярвам и разчитам. Не мога да с представя живота ми без тях, както и без племенницата ми. Обожавам я.

V. S. Имаш ли си мании?
С. Д. Не. Не съм такава, но обожавам повече от всичко книги и музика. Дори много повече, отколкото обичам дрехи, обувки, бижута. Мания може би имам към сериали. В момента гледам Suits. Напомня ми защо исках да стана адвокат. Имаше романтична украса да се изправиш и да преобърнеш представите на толкова много хора. Всичко да зависи от теб, да си свършиш добре работата.

V. S. А защо не стана?
С. Д. Не знам, така се случиха нещата. Направих други избори просто, иначе нищо не ме е отказало.

V. S. Дълго ли премисляш ходовете си?
С. Д. Не. Аз съм много импулсивна, емоционална съм и силно вярвам на интуицията си. Може би с възрастта съм станала една идея по-предпазлива.

V. S. Какво се случва, когато интуицията изневери?
С. Д. Не съжалявам за грешките, които съм правила. Съжалението е губене на време, не те води на никъде.

V. S. Какво те дразни напоследък?
С. Д. Ох, цялата безхаберност, която се случва в държавата ни. Това, че нищо не се променя, разбира се, това зависи от нашите избори, но имам чувството, че обществото ни е много неглижирано към всичко, оставено на самотек. На мен лично ми липсва култура в България, не знам дали греша. Имам чувството, че и чалгата превзема света ни все повече и повече. Искам да виждам по-усмихнати хора.

V. S. Започваш ли деня си с лесно ставане?
С. Д. В никакъв случай. Алармата ми звъни неистово, докато към 8:15 се налага да стана. Отивам под душа, след което обличам първото, което видя и в 9 съм в офиса.

V. S. Искаш да кажеш, че сутрин не се чудиш какво да облечеш?
С. Д. Не, изобщо. Обличам първото, което мога, защото много обичам да спя, а не трябва да закъснявам за работа.

V. S. И не си казваш, че нямаш достатъчно дрехи?
С. Д. Ами не. По-скоро се ядосвам, че нямам изгладени дрехи, защото имам страшно много ризи, които обожавам, но сгъвам и сутрин ми е голям проблем. Хубавото на това да се занимаваш с маркетинг е, че няма дрескод. Може би шокирам малко колегите с облеклото си, защото те се обличат по-стандартно, но аз нямам за цел да изпъкна.

V. S. Днес ти даваме билет за пътуване, коя дестинация избираш?
С. Д. Австралия и Нова Зеландия или Френска Полинезия. Ходи ми се на екзотично място.

Стефи ни завежда до библиотеката си и ни показва книгите, които харесва. На рафтовете виждаме Елиф Шафак, Харуки Муракама, Георги Господинов, Пейчо Кънев, Орхан Памук, Исабел Алиенде, Wine Bible и много други.

Разказва ни за клубовете, които посещава и за мечтата й да има повече време за всичко. Вечерта й продължава към One More Bar, а след това и club Blender.

V. S. За какво не ти остава време?
С. Д. За всичко, което обожавам. Човек винаги трябва да намира време за нещата, които обича. Аз бих пътувала повече, да правя по-съзидателни неща. Преди много рисувах, сега се опитвам да правя скици, но по-скоро абстрактни картини. Имах период, когато много рисувах, но сега по-скоро пиша.

V. S. За какво пишеш?
С. Д. За всичко, което ме интересува. По-скоро преживяна случка, но не като личен дневник. Не стихове, а есета. Имам личен блог- ilededara.blogspot.com. От френски, означава „Островът на Дара”.