Днес е денят на поезията!
21 март е избран за Световен ден на поезията по решение на 30-тата сесия на Генералната конференция на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (26 октомври – 17 ноември 1999 г.) в Париж, Франция, прието на 3 ноември 1999 г. Целта на този празник е да популяризира писането на поезия, публикуването й и четенето й пред публика по света. Презумпцията е, че поезията е "за всеки жив читател и за всеки жив поет".
Поезията (от гръцки: ποίησις, „творчество, творение“) е форма на литературното изкуство, при която езикът се използва заради неговите естетически и стимулиращи емоциите качества в допълнение към (или вместо) чисто познавателното и семантичното му съдържание.Това е строгата научна формулировка на понятието "ПОЕЗИЯ"...
Казано с простички думи-поезията e красота, вдъхновение, надежда. Онова любопитно, примамливо и загадъчно нещо, наречено магия на словото.
В днешния късен следобед решихме да почетем празника и да се потопим в магията на поезията с един от любимите ни текстове на големия Дамян Дамянов!
ПРИКАЗКА
Дамян Дамянов
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
More from View Sofia
Четиво в четвъртък: Откъс от "Стерео тишина" на Росен Карамфилов
Росен Карамфилов е син на художника Кольо Карамфилов...
Четиво в четвъртък: "Ситуация след ситуация" от Тео Чепилов
Тео Чепилов е сред авторите на легендарното списание „Eгоист“. Участва в създаването на едни от най-успешните български сериали като „Под прикритие“...
Четиво в четвъртък: "Пътят към Анапурна", лична история от Непал
С чувство за хумор и внимание към детайла писателката Марина Москвина описва вълнуващото си пътешествие из магнетичния Непал.
