София, омайна сладка. Или един пътепис от сърцето на града

София празнува днес. 17-ти септември е денят на сестрите Вяра, Надежда и Любов и майка им София. Обичайно в този ден обичаме града си дори повече от друг ден. И днес е така. София грее в есенното слънце и ние й се радваме. За целите на тази празнична дата, решихме да направим един кратък, съвсем централно позициониран пътепис от града - от единия край до другия край на булевард "Витоша". Обновен, вече любим на някои и нелюбим на други, но така или иначе най-централният централен столичен булевард.

И ето какво се получи, в текст и снимки.*

Разходката ни започна от пресечната точка на булевардите "Патриарх Евтимий" и "Витоша", тоест оттам, откъдето бул. "Витоша" се превъплътява в пешеходна зона, позната на софиянци като Витошка.

Едно от нещата, които веднага ни привличат вниманието са украсените със свежи цветя лампи и озеленените „кубчета“ под тях, които играят ролята на огромна саксия с опция за сядане, ама само на две от страните. Очевидно обаче хората не са съвсем съгласни с решението на архитектите и си сядат и на другите две страни. Може би са обзети от духа на протеста. Нали все пак всеки си има мнение.

Няколко секунди по-късно, доближавайки се до тези „кубчета“-саксии-пейки, разкрихме още две бонус-функции на тези приспособления, които архитектите едва ли са планирали нарочно, но дет‘ се вика - българинът е изобретателен. Бродещите из Витошка пушачи са открили изумителния потенциал на изкуствените тухлички и дървените пейки да действат като пепелник. Ако не вярвате: ето документ на "красивата“ гледка.

Стъпка 1: Гасиме

Стъпка 2 : Скриваме

Къде е мястото на никому ненужните фасове?
А) Пепелник Бе) Кофа Це) Между дъските Де) Няма верен отговор

Е, разбира се, не всички пушачи са толкова невъзпитани, че да си зарязват цигарите между дъските. По Витошка има и други интересни места за това упражнение. Като например в камъчетата около дърветата.

Не че нещо, ама тука поне не се виждат толкова!

Или пък се….?

И ако си мислите, че имаме някакво по-специално отношение към пушачите, ще побързаме да се застраховаме и да ви споделим, че това не е така. Няма как да подминем и културните хранещи се. Не че не си зарязват боклуците където им видят очите, ама поне се хранят здравословно. Нали „Eat fresh” е на почит в тия времена! Няма да страним от модерното, я! Все пак сме по Витошката!

Нека за момент да оставим културата на част от бродещите по Витошката и да отдадем нужното внимание и на самата нея. Все пак и тя си има своите интересни черти.

То всички казваме, че се влюбваме в душата, ама го казваме май защото ни е срам да си признаем, че първото нещо, което ни привлича е външният вид. И затова ще продължим още малко с външния вид на софийската пешеходната улица. Споменахме, че хубавите цветя и лампите привличат вниманието, ама споменахме ли, че не се вписват много с обстановката? Май не. Ами… факт е: не се връзват много с пейзажа и сградите на около. Вече го споменахме!

За вече изпочупените плочки също не сме казали нищо. То май е по-добре да се види на живо тази доста често срещана гледка, защото иначе ще трябва да препълним статията със снимки, и то от по-тъжните, а не това е целта в днешния празничен ден.

И за да не излезе така, че Витошка е едно тъжно и неприветливо място трябва да споменем и нещо в нейна защита. Например има няколко игри, които можете да играете докато се разхождате. Една от тях е „естествен пъзел“. Да, имате възможност да редите отчупените и разпилени плочки.

Е, парчетата не пасват съвсем идеално, ама това все пак е игра. Важното е да е забавно!

Друго развлечение от богатата програма на Витошка е една малко позабравена детска игра, в която някой казва – „Лети, летииииии…“ и оттам се започва забавата. Само дето създателите на Витошка са я прекръстили на „Стърчи, стърчиииии…“

Ама какво стърчи…? Може би кабел…тръба…маркуч…перископ… шнорхел?! Абе, няма значение, нали се разбрахме, че важното е да е забавно.

А пък като споменахме маркуч се сетихме и за това, което според някои е фонтан, според други експонат от турска баня, а трети го определят като „ВиК“ авария. Ние предпочитаме да го наричаме фонтан. Та... Ние стигнахме до фонтана и го гледахме, гледахме… и го снимахме, де.

Ето го…. В цялото си величие. От толкова гледане всъщност не разбрахме кой прав и кой крив в определението си, ама не можем да отречем, че хваща окото. Е, хубаво си е с него…

….нищо че е малко мръсно. Все пак това са чисти боклуци. Вече втори ден са си там, ей така, да се плакнат. Ама то къде да са…. Като кофите са малко препълнени.

А като захванахме темата с водата, мислим, че не е честно да пренебрегваме пожарните кранове, които никнат като гъби откъде ли не. И за да не ни помислите за пиромани, искаме да подчертаем, че за нас безопасността е на първо място и тези кранове трябва да съществуват и даже се радваме, че се появиха на доста места из града! Обаче, що се отнася до място като Витошка, ни се струва, че тези кранове освен че трябва да са на достъпно място, трябва и да са малко по-адаптирани към обстановката, а не да стърчат от средата на тротоара например.

Е, така поне наистина са достъпни не само при случай на инцидент, но и са лесно достъпни за оформянето на инцидент. Въпреки че се виждат отдалеч, ще отречете ли, че улисани в приказки, няма да ви е трудно да се спънете в него или пък да го нацелите челно с колелото?

Ааа, да, колелетата... Спомняте ли си проектите за велоалеите? Помнете ги, защото не стига, че бяха малко и затрупани с коли, а вече са още по-малко. Поне има някакво развитие по проекта, нищо, че е деградивно.
Като че ли тук се усеща леко, ама съвсем леко пренебрегване от страна на архитектите към велосипедистите. Старите велоалеи са заменени с кафенета и заведения. Ами да, хора, то пък не може да карате колело цял ден. Трябва да се консумират храни и течности. Особено през лятото!

Заведенията по Витошка поне доказаха, че наистина са вълшебни. С лекота не само правят велоалеите невидими, те направо ги карат да изчезнат! То заведенията и преди си ги имаше, ама май не бяха толкова много или поне не толкова широки. Хубаво е поне, че са им сложили маркери докъде могат да разпръскват масите и столовете си.

Със заведенията има и още нещо интересно. Уж са лачени и скъпи, пък вижте как изглеждат дръвчетата около тях.

Капачки, цигари, опаковки от дъвки, касови бележки... за всекиго по нещо.

Но не че и дръвчетата, които не са в близост до заведенията, са по-облагодетелствани.

Някакви парцали надничат изпод камъните и цигарите. И всички дървета са оградени от някакви кръгове, които не е съвсем ясно каква роля играят и защо е необходимо да стърчат и да се виждат. Може би е някакъв ритуал, който ги пази от вредители и гръмотевици. Знае ли човек?

А защо изобщо дърветата никнат от камъните?! Изкуство… какво да се прави. Едни го разбират, други не.

Сега ни се иска да се върнем отново към хората. Или по-скоро към домашните любимци на хората. Ама какво пък са виновни животинките. Наясно сме с модната тенденция да си имаш куче от джобна порода. Никой не може да отрече, че са супер сладки.

А къде другаде да си покажем супер сладките кученца, ако не на Витошка? Само че май трябва да припомним на стопаните, че куче се води на разходка, не до тоалетна. Така де…. Тези сладки животинки, като всички живи същества, имат способността да създават едни неща, които приличат на сладки, само дето не миришат като сладки и едва ли имат вкус на сладки. И колкото и старателно да ги подреждат по тухлите…… не изглежда много сладко!

Държим да подчертаем, че тези образувания, също като боклуците във фонтана, седят на това място от няколко дни!!!

Освен найлоновите пликчета, които хората по света, а и доста хора в България, използват, за да събират творенията на домашните си любимци, Витошка предлага и други опции. Например има сергия, от която можете да си закупите супер сладко плюшено кученце. Със своите истерични звуци и не по-малко истерични движения прилича малко на Джак Ръсел, само дето има две разлики – не е Джак Ръсел и не може да прави от онези сладки неща.

А, да… има ги и в различни цветове!!!

Но ако не желаете да замените живото си куче с някое от онези на сергията, то не се притеснявайте! По все още необновената част от Витошка има обособени места за така наречените „нужди”. И е безплатно. Еми, човещинка си е все пак!

Също като боклуците във фонтана и естествената тор по тухлите, това агънце седи тук от няколко дни!

Но плюшените кученца съвсем не са единственото нещо, което можете да закупите извън магазините. Например на отсрещната сергия пък можете да си направите супер модерен летен татус.

Готино!

Но нека отбележим една положителна черта на реанимираната пешеходна зона (този път без ирония). Припомнете си по-горните редове, когато си говорехме за душата и външния вид. Е, на външния вид му обърнахме достатъчно внимание. Дойде ред и на душата. Със своята посещаемост Витошка дава много добро поле за изява на уличните артисти, които заслужават не само нашето внимание, но също така нашето уважение и нашата подкрепа, защото са зверски добри в това, което правят.

Sleepwalkingz

Там можете да се натъкнете на известни breakdance отбори, като Sleepwalkingz, които често правят колаборации с други танцувални формации. Също може да си намерите и някоя чудесна абстрактна картина, нарисувана пред очите ви или пък да се насладите на прекрасните български традиционни ритми, изсвирени от група Оратница. Не са редки случаите, когато Витошка приютява и класическата музика, изпълнявана от талантливи млади музиканти. За доброто настроение понякога се грижат мимове и клоуни. Това са все градски хора, които знаят как се живее в ритъма на града и определено знаят как се прави шоу. Затова, като ги видите, поспрете за малко, погледайте ги, послушайте ги и ги подкрепете. Не се притеснявайте за кафенето, то ще си е там и утре.

Тези артисти са едно от малкото красиво и смислено нещо в тази част на София.

Трудно ни е да напишем заключение по простата причина, че Витошка все още не е довършена. И може би ни е бедно въображението да си представим какво ще ни посрещне от другата страна. Все пак има няколко думи, които ни се иска да споделим за последно. От всякъде си личи, че проектът, по който работят строителите на тази пешеходна зона, е, меко казано, пълен с неуредици. За съжаление обаче за тягостния вид на улицата не по-малко виновни сме и ние, хората. Извинявайте, но не виждаме нищо нормално боклуците да бъдат зарязвани там където се е подвизавало едно човешко същество. Но може би пък такова е възпитанието, получено от модерните технологии, които въведоха манията да се отбелязваме (или чекваме, както е по-полулярно) постоянно на местата къде сме били. Може би като си зарежем боклука на някоя пейка казваме точно това – „Аз бях тук, ядох семки, пих боза, прекарах си чудесно и оставих страхотна кочина!“. Само дето на хората не им пука какво сте яли или пили, а искат да се разхождат по чисти улици. Много от вас сигурно ще си кажат – „Това, че е мръсно, е проблем на общината! Къде са хората, които да почистят?“. Съгласни сме отчасти и с това мнение, но ако не правим боклук, няма да има нужда да се чисти. Или разбираме грешно нещата?

Мили софиянци, дали ни харесва архитектурното и строително упражнение, наречено Витошка, то ще остане в този си вид години наред и ние трябва да свикнем с тази еклектична външност. Но нека опитаме да се държим като културни хора. Все пак София има претенции да кандидатства за културна столица на Европа. И преди да почнем да строим грозновати пешеходни зони и да се обвиняваме взаимно кой е отговорен за това, нека най-напред погледнем към себе си и си зададем въпроса: "Ама, често, наистина ли заслужаваме нещо по-добро?“.

Честит празник, София!

*Материалът е авторска гледна точка на нашия редактор и фотограф Стефан Сучев