Следва

Знаменити българи от миналия век, снимани на морето, показва фотографска сбирка

Ангелът Валери Петров

Той беше най-милият, най-нежният, най-добрият сред поетите, писателите, преводачите, хората...

Други преди 9 години

Той беше най-милият, най-нежният, най-добрият сред поетите, писателите, преводачите, хората...

Благ като дете, изящно словесен, пъстър, безкрайно талантлив и много добър...

Големият Валери Петров днес реши да се пренесе при ангелите. Боготворим земния му път, и знаем, че страшно ще ни липсва.

ПОКЛОН, големи!!!

Днес, в памет на поета, публикуваме биографията му така, както е построена в неговия блог. Позволяваме си още да препечатаме дословно едно интервю на Миряна Башева с Валери Петров за вестник Сега, заради прекрасното му звучене и невероятна топлота, които носи.

Роден на 22 април 1920 година в София. Баща му – д-р Нисим Меворах е виден адвокат, обществен деятел и дипломат, автор на книга за Яворов. Майка му – Мария Петрова е преподавателка по френски език в една от столичните гимназии.

Валери Петров учи в италианското училище в София от първи клас до 1939 г, когато завършва гимназия. Първите си стихове печата през 1936 г. в сп.

"Ученически подем". Подписва ги с фамилията на майка си. "Защото тогава беше трудно да се печата с име на евреин" – спомня си писателят. През 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север", изд. "Д.Чилингиров", с псевдоним Асен Раковски.

През 1944 г. завършва хуманитарна медицина в Софийския университет. През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио "София", после участва във втората фаза на Отечествената война като военен писател (в редакцията на в."Фронтовак"). След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на в. "Стършел" (1945 – 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция – делегат на разни конгреси. През 1949 г. излиза стихосбирката му "Стихотворения".

Розалия Ликова е представила многостранната дейност на човека, поета, драматурга и преводача Валери Петров в творческия портрет на писателя. В този откъс от "Кратък животопис" най-синтезирано е отразен животът му след 1955 г.:

1955 – 1968,
1977 – 1980

Редактор в Студия за игрални филми. Автор на сценарии на игрални филми като "Точка първа"/1956/, "На малкия остров"/1958/, "Слънцето и сянката"/1962/, "Рицар без броня"/1966/, на киноновели и анимационни филми.



1961 – 1962 Редактор в издателство "Български писател"
1961 Излиза поемата " В меката есен", за която получава Димитровска награда
1962 Поставя се "Импровизация", в съавторство с Р. Ралин. Излиза сборникът "Поеми"
1965 Излиза пиесата "Когато розите танцуват"
1970 Излизат сатиричните стихотворения и поеми "На смях"
1970 – 1971Излизат преводите му на "Комедии" / в 2 т./ от У. Шекспир
1973 – 1974 Излизат преводите му на "Трагедии" / в 2 т. / от У. Шекспир
1986 Излизат "Пет приказки"
1990 – 1991 Народен представител в VІІ ВНС
1990-Излизат избрани произведения в 2 т.

Валери Петров е талантлив преводач не само на Шекспировите творби, но и на Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков...

Приказките на Валери Петров (за голямо съжаление само пет на брой) многократно са издавани и превеждани.

Валери Петров е носител на литературната награда на Министерството на просветата за 1987 г. Вписан е в почетния списък на Международния съвет за детската книга за "Пет приказки" за 1988 година.

А ето и интервюто на Миряна Башева:

"Господин Петров, ммм... Езикът не ми се обръща да те господинувам, Валери! Та ето какъв въпрос имам. Видях тия дни една шарена книжка на изд. "Захарий Стоянов" от някой си Трилуса - "За хора и животни" - и си я купих, аз нали си падам и по двата вида. Зад преводаческия стил рапознах безпогрешно твоя принос към италианознанието! Така че вземи да разкажеш нещо за тайнствения автор с псевдоним като от някой чат в интернет.



- Не съм много чат какво е чат... А истинското име на автора е Карло Алберто Салустри. Той е живял и писал хумор, сатира и лирика между двата века - деветнадесетия и двадесетия - а псевдонимът "Трилуса" е анаграма на презимето му. С него той е много популярен в Италия, защото неговите басни, сатири и лирични стихотворения са извънредно остроумни и майсторски написани. Придава им особена привлекателност и още нещо. Казваш -италознанието... Не си съвсем точна, защото Трилуса пише на диалект - римски диалект, което прави поезията му още по-смешна, весела.


- Значи се явява тамошен шоп. И какво, ти реши да поразтовариш с него след тежкарските преводи? Зер оно от Шекспиро по-високо и от Гьотето по-глибоко нема, нали...
- Ей!.. Преди всичко - според мен - хумористите могат да бъдат не по-малко дълбоки от "сериозните" писатели. А смехът в литературата винаги ме е привличал - превеждал съм немалко близки до хумора стихове на автори като Киплинг, Превер, Родари. Да си дълбок и весел - това е чудесна комбинация!...

А случаят с Трилуса си има и собствена биография: стихосбирките на този автор ми попаднаха пред очите за първи път в библиотеката на италианската гимназия, в която учех. Те са много на брой, но аз ги изгълтах, една след друга, всичките. И обикнах завинаги, както юношата може да обикне, този "несериозен" - и при това диалектален - поет. И още тогава си дадох дума, че ще се опитам да го преведа. Зает със себе си и с други неща, през целия си живот не намерих време да осъществя това свое обещание. Правя го едва сега, когато остарях.

- Валери, идеално изглеждаш и великолепно мислиш! Знам купища млади, които... Отплесвам ли се? Кажи сега - как се изхитряш да пренесеш на български стихове, писани на чужд диалект? На мен шопските приказки на Елин Пелин ми се чинят непреводими.
- И така си е... Разбира се, не можех да използвам някой от нашите диалекти. Затова в преводите ми допълнителното очарование, носено в оригинала от диалекта, се губи. Постарах се да го заместя с пъргавост на стиха, но това пък наложи по-голяма волност на преводите. Дотам, че някои от стихотворенията в книжката са от типа "По Еди-кой-си", признавам си го!

- А ще признаеш ли какви са идейните позиции на този автор? (Нали малко и идеолог падам.)
- Бих ги нарекъл демократически, макар че "позиции" не ми се вижда дума, прилягаща на веселия му и свободен дух. Той е на страната на народа - което означава, че е противник на клерикалите, аристокрацията, богаташите, патриотарите, диктаторите, политиканстващите (както черните, така и червените). Но неговата сатира не е от ювеналовски тип, а по-скоро следва Хораций, като "наказва нравите, смеейки се". Освен това настройката на Трилуса е настройка на весел скепсис - от всичко личи, че този поет не вярва много в оправянето на човешката природа, а оттук и на човешките общества.

- Баснята не е ли поостарял поетически жанр, който не ти отива на юношеските сетива? И изобщо, писана преди почти цял век, ще пробуди ли съвременните сърца сатирата на Трилуса?
- За жанра може би имаш донейде право. Аз дори съм се запитвал - дали, произлязла от древното поучително разказче, тоест от прозата, тя изобщо спада към поетическите жанрове. И все пак, като четеш Лафонтен или Крилов... Но вярно е, че днес по света почти няма баснописци.

А колкото до съвременното звучене, предлагам ти за печат една от въпросните басни, която поради недоглеждане - вероятно мое - не влезе в книгата.



Прочети я внимателно и си отговори сама дали ти звучи съвременно... на сърцето.

СВОБОДАТА

От доста време не била сред хора,
във синини, но млада и красива,
излязла Свободата от затвора,
света да види накъде отива.
До тука хубаво. Но в резултат,
нали ликът й бил им непознат,
- Коя е тази? - рекъл някой там.
- Отде дошла си? - я запитал друг.
- За к'ва се има? - Как не я е срам!
- Коя си ти, ма? - За какво си тук?
Тя рекла тихо: - Аз съм Свободата,
затворница на вчерашната власт...
- Свободни, значи, сме от днешна дата? -
един я щипнал по онази част.
И хукнала тя с писък: - Мамо мила,
изглежда, че съм малко подранила!

ПОКЛОН, Ангеле!

More Други