На 14 февруари театър „Възраждане“ ще се превърне в „Къщата на гнева“, в която осем жени търсят своите отговори за свободата на човешката воля, както и пътят към щастието, чиято неизменна и задължителна съставка е любовта. В съботната вечер ще се състои премиерата на новия спектакъл под режисурата на Диана Добрева, която посвещава „Къщата на гнева“ на своята майка, актрисата Елизабет Карагеоргиева. Преди да си отиде преди 5 години, Елизабет Карагеоргиева е играла на сцената на театър „Възраждане“ в продължение на 15 години. В драматизацията на новия спектакъл са използвани пиесата „Домът на Бернарда Алба” и стихове на Федерико Гарсия Лорка, както и поеми от Рафаел Алберти, Мигел Ернандес, Диана Добрева.
Историята на осем жени, затворени в една къща и принудени да живеят в траур, загърбвайки всяка частица удоволствие и радост от живота, вехнещи, раздирани от бурите, които техните емоции предизвикват. „Къщата на гнева“ сблъсква човешката природа с неразбиваемите стени на забрани и табута, които отново само човек може да създава. Любовта като копнеж и мираж присъства най-осезаемо в цялото представление и в същото време е забраненият плод, заради който се погубват животи.
Майсторски преплетените текстове, използвани в драматизацията на Диана Добрева, са допълнени от великолепните композиции на Петя Диманова, чиято музика озвучава спектакъла. Всяка реплика от „Къщата на гнева“ сякаш попада дълбоко в онова кътче от душата на зрителя, което брани изконното ни право да живеем и да се изразяваме свободно, да чувстваме без ограничения, да обичаме и да изпитваме радост от съществуването ни тук и сега.
В ролята на осемте жени се превъплъщават Георги Златарев, Жана Рашева, Ивет Радулова, Донка Аврамова, Николина Янчева, Филипа Балдева, Лиляна Шомова и Яна Кузова. Техният малък ангел е Алесия Балдева.
Забележителните костюми, сценография и грим също са дело на Диана Добрева и придават на спектакъла истински завършен вид. Преводите на използваните текстове са на Ромеро, Ралица Маркова и Лъчезар Мишев.
„Къщата на гнева” е една история:
за неистовия стремеж на човека към свободата, към бреговете на непознати морета,
за смисъла, когато ти се отнеме – да обичаш и да бъдеш обичан,
за любовта като възможен сън и невъзможен живот,
за диктатурата и бунта на свободната воля,
за гнева, роден в самота...“
Диана Добрева
