Сексът и гладът управляват света... Тези две мощни сили от хилядолетия движат и контролират човечеството, е казал някога Фройд  и е бил вероятно напълно прав.
Съвременните психолози (и сексолози) намират много общо в отношението към храната и секса, твърдейки, че тези две дейности са неразривно свързани с получаването на удоволствие - както човек удовлетворява едната потребност, най-вероятно така се отнася и към другата. Оттук темата за перверзията, лакомията, кулинарните изкушения... като проява на невъздържаност във всичко... Т.е.: "човек яде точно така, както... прави секс".

Фолклористите казват, че актът на изяждането на храната доста често служи като метафора на интимните отношения. Неслучайно в културата на много народи понятието за половия акт и приемането на храната се обозначава с една и съща дума - "вкуся, опитам..."

Социолозите открито говорят за това, че съвременната власт на фаст фууда разрушава отношенията между мъжа и жената.

Според популярната психология, за да разберем какъв сексуален тип е партньорът ни, трябва да отидем с него на ресторант, който самият той е избрал.
Храната и сексът са източници на удоволствие, храната е първото от удоволствията, които изпитва човек след раждането. Първата фаза в развитието на детето е оралната и е свързана с кърменето. Това удоволствие остава с нас завинаги.

За любимия човек в порив на нежност често се казва: „ще те изям“.  Влизайки в близки отношения с друг човек, например, целувайки го, ние опитваме неговия вкус, ние го "поглъщаме". Както черпим енергия от храната, по същия начин черпим енергия от този, когото целуваме и с когото споделяме своята собствена. Изям - значи да го направя част от себе си, да станем едно цяло. Яденето се идентифицира с придобиване, присвояване, приемане. Влизането в сексуални отношения означава да изпитам, а за жените в буквалния смисъл на думата значи "да приемат и да пуснат вътре в себе си".

Как са се формирали нашите хранителни навици? Хранила ни е майка ни и дори да сме плюли храната, най-вероятно тя е бутала насила лъжицата в устата ни, докато не се предадем и не я погълнем. И дори вече пораснали, нашите хранителни навици до голяма степен се определят от "съдържанието на родителския хладилник". И кой е решавал какво да има в него? Родителите. А мама и татко са се хранили с това, което се е намирало в хладилника на техните родители, а нашите баби и дядовци са яли това, което е било в хладилника на техните родители и така до безкрайност...

С какво този механизъм се различава от нашия сексуален сценарий: "кой, какво, с кого, къде, кога, защо и как трябва, може или не може да прави в сексуален план?", който също се развива на първо място под влияние на нашето обкръжение, дори ако родителите (нашите детски Богове) никога не са говорили с нас за секс, те са демонстрирали своето отношение към него.

Сексуалността - това е област, където можем да открием много интроекти (онези норми, които ни се задават в ранното детство), не защото така е "правилно", а защото така е казал авторитетът и в това вярват голяма част от нас. Например: "Жената не трябва да поема инициативата в отношенията!".

Тези интроекти са част от нашето възпитание, по време на което започваме да имитираме и присвояваме това, което ни говорят, учим се на правилата в живота, в обществото. Може цял живот да се храним със съдържанието на "родителския хладилник", но ако се развиваме правилно, впоследствие ще разберем какво са се старали да ни "внушат", ще задържим само това, което е "правилно" за нас и ще отхвърлим ненужното, т.е. ще направим подходящия избор за себе си. Ако не се научим да "дъвчем", ние ще поглъщаме безразборно всичко, но такъв живот едва ли ще ни донесе удовлетворение. Детето, което отказва да опита "нов" продукт, често ставайки възрастен, открива, че е пропуснал нещо много, много ценно.

В един или друг момент всеки от нас трябва да поеме отговорността за съдържанието на "личния си хладилник” и риска да бъде изгонен от “родителския рай". Трябва да помисли какво да промени, а не постоянно да разчита на старите си навици. Готовността да променим нещо, което не ни е устройвало като деца е ключов индикатор за лична зрялост и поемане на отговорност за направения избор.

Когато става въпрос за хранене, всеки от нас има свои пристрастия, определени вкусове по отношение на конкретни продукти. Някои хора харесват пикантни храни, други не. Едни обичат сладко, други не.
Изборът на партньори и сексуално поведение при различните хора, също се различава твърде много. Голяма част от днешните отношения се определят от личните вкусове и предпочитания. Т.е. повечето от нас "не гладуват" и могат да си позволят да избират от това, което им харесва, изхождайки от хранителните и сексуалните си потребности и желания. Но дали правим съзнателен избор?

Ние често се потапяме в света на заведенията за бързо хранене “фаст фууд” (както в храненето, така и в отношенията). Фаст фууд може да се нарече всяка храна приготвена набързо, изядена на крак... Фаст фууд напълно отговаря на темпа на съвременния живот, в който почивките за хранене стават все по-кратки или изчезват напълно и ние нямаме време да осъзнаем процеса на хранене. Топло и студено, горчиво и сладко, пикантно и екзотично, меко и твърдо... Какво значение има? Важното е да е достъпно и бързо. Навикът към "бързата храна“ е съблазнила човека сериозно и почти необратимо. Защо да готвим, когато можем да си приготвим набързо полуготов продукт? Просто да го купим и затоплим! Или още по-добре, да си купим готова, набързо приготвена храна. И купуваме - хамбургери, готови супи, почистени и нарязани зеленчуци и т.н.

Как това касае сексуалните отношения? Мимолетна среща, лек флирт, бърз секс - всичко това се превръща в развлечение без никакви ангажименти, приятно прекарване на времето („сексът не е повод да се запознаем“). Днес малко хора се изненадват от подобни свободни отношения (не само при мъжете, но и при жените): честа смяна на партньори, наличието на любовници, секс за една нощ, отношения "за спорт или за здраве" и други подобни.
Фаст фууд - това е "храна и секс набързо", чиято цел е максимално бързо освобождаване на напрежението, тук не става въпрос за придирчивост и гурме (по-често, разбира се, се наблюдава при мъжете). Храна може да бъде поръчана по Интернет, от вкъщи (сексуален партньор също може да се избере от "каталог с предложения“) при наличие на желание и малко пари.

Ние отдавна сме забравили, че храненето освен практическа функция изпълнява и още много други социално-психологически. В миналото храненето винаги е означавало комуникация.

Ежедневната обща трапеза е служиеа като основа за стабилността и целостта на семейството. Храненето във всяко семейство (както и във всяка култура) е било съпроводено с уникални традиции, ритуали, гласни и негласни правила. Те засягали както формата на приемането на храната (времето, мястото, редът на сядане на масата и т.н.), така и "съдържанието" на храната (меню, количество, последователността на ястията и напитките, кулинарните предпочитания и забрани).
Днес семейната трапеза, която в продължение на векове е помагала за формирането на близки отношения, става все по-рядко явление. На нейно място идва културата на фаст фууд, която трансформира и елиминира ролите на половете, отслабва семейните връзки и заличава културните различия (типични за национална кухня и традиции).

При по-голямата част от жените, и с яденето, и със секса всичко е сложно. Днес в храненето дамите са по-загрижени за здравето си и контрола над теглото, а мъжете са насочени главно към получаване на удоволствие от вкуса. Това напомня за традиционната стереотипна "специфика" на отношението към секса при мъжете и жените.

Съвременната жена ще помисли десет пъти преди да изяде нещо. Тя е обсебена от "култа към стройното тяло" - за нея е важно как изглежда и тя се е научила да "контролира" желанията си. Шоколадови бонбони или парче пица предизвикват в средностатистическата жена смесица от чувства - желание, страст, удоволствие, срам, вина. Ако реши да "прегреши", предпочита да го направи тайно - да се скрие, защото там, на открито, това, което тя иска, е срамно. За много жени открито да предявят своите сексуални предпочитания също е срамно или най-малкото трудно, да не говорим, че една част от тях се отнасят доста снизходително към секса. Жените често надаряват храната с качества, които не са й присъщи. Те търсят утеха на „грешното място“.

Храната за тях винаги е повече от просто храна, а сексът повече от секс. В храната и в отношенията жената търси преди всичко емоции. И храната, и сексът, са източник на емоции за нея. Неполучавайки удоволствие от отношенията, жената "изяжда" проблема. Храната става аналог и постепенно заместител на секса. Интимната история на отношенията между жената и храната наподобява сюжет на трагичен роман - с неугасваща страст, раздели и самозаблуди, борба, отчаяние и непременно отново възвръщане на килограмите.
Разочарованата в отношенията жена е принудена постоянно да се бори с опасен прелъстител, в ролята на който влиза не широкоплещест мачо, а шоколадова тортичка, която така сладко лежи в чинийката и съблазнява.
Храната е метафора на различните начини, които ние използваме, за да избягаме от себе си... Самотата, душевното състояние и обстановката ни подтикват да се поддадем на собствените си слабости, защото нахлуващите преживявания понякога могат да се удавят единствено със съдържанието на хладилника. Когато не сме в състояние да се справим с неприятните емоции, ние сме склонни да се захващаме с неща, които да отвлекат вниманието ни - храна, телевизор, алкохол, наркотици. Такова поведение е абсурдно, то само задълбочава нашите вътрешни конфликти и удължава страданието. Това е като анестезия, която ни заставя да не чувстваме реалния живот.

При мъжете пък, сексуалните потребности ("глад") са... (чети тук).