Вечните френски символи: Фениксът Изабел Аджани

Франция се гордее с много неща - революцията, Лувъра, вкусната храна, виното, модата, парфюмите и красивите вечно елегантни и загадъчни жени. И понеже французите са умни хора, те издигат женската красота в култ, извайват я в скулптура и й дават име - „Мариана”. Мраморният бюст, наречен „Мариана”, е символ на всичко френско - свободата, революцията и републиката. Този символ може да се види на всяка административна сграда, а най-известните и красиви френски жени са били модели на бюстовете „Мариана”.

Днес ще посветим рубриката на една загадъчна, драматична красавица, която като феникс изгаря всеки път в пламъците на любовта, а после пак и пак се завръща бляскава и непоколебима на големия екран:

Изабел Аджани

Магнетичната красавица с мраморна кожа, лазурно сини очи и черни като смола коси е родена в едно парижко предградие, където баща й, беден алжирски емигрант, среща майка й, германката Аугуста. Изабел привлича вниманието с екзотичната си красота още от дете, но също така впечатлява със страстта си към литературата и поезията. Още 12-годишна печели награда за рецитал, а на 18 вече е дебютантка на сцената на най-прочутия френски театър „Комеди Франсез” в пиесата на Молиер „ Училище за жени”.

Спектакълът е триумф и Изабел получава предложение за 20-годишен договор с трупата на театъра. Това е истински прецедент в консервативните традиции на най-престижната трупа. Младата дама е едва на 18 и няма театрално образование! Докато конкуренцията скърца завистливо със зъби, Изабел приема друга оферта - главната роля във филма на Франсоа Трюфо „ Историята на Адел Ю”. Лентата разказва трагичната история на обезумялата от любов дъщеря на Виктор Юго.

По някакъв странен начин този образ на полудяла от любов жена ще се преплете с реалната Аджани. Едва 20-годишна тя вече е символ на красотата, напук на всички клишета за сладникави блондинки. Аджани отхвърля театралния договор и се посвещава на киното. Режисьорите я затрупват с предложения, а критиката е във възторг от всяка нейна изява. Наричат я „Най-красивото чудовище на киното”, заради умението да пресъздава едновременно и ангелски и демонични образи на жени. Тя всъщност проправя пътя и на американските супрезвезди с подобно излъчване като Юнона Райдер, Лара Флин Бойл, Шерилин Фен и др.

Изабел не е типичната звезда. Тя живее по-затворено, общува с тесен кръг хора и никога не се бори за роли и ако не са настоятелните режисьори, светът никога не би разбрал за съществуването й. На снимачната площадка среща и първата си любов - оператора Бруно Нюитен , от когото ражда първия си син Барнаби. Връзката с Нюитен е кратка. Изабел заминава за Америка, където е номинирана за „Оскар” за ролята си в „ Камий Клодел”. Лентата отново е посветена на страстно влюбена жена. И тук, на Оскарите тя среща голямата си любов Даниел Дел-Луис. Той е омагьосан от магнетичната и загадъчна французойка, подарява й стихосбирка с посвещение: „Ти си жената на моя живот! Помогни ми да повярвам в любовта!".

Изабел е толкова погълната от любовта си към него, че напуска Франция, за да го последва в Лондон. Отказва всичките си ангажименти, дори и договора си с „Диор”. Живее в апартамент без телефон и телевизор и навсякъде носи със себе си томчето с поезия, подарено от Дел-Луис. На въпроса какво работи сега, тя отговаря „Обичаща жена”. Любовта й я поглъща до такава степен, че направо забравя за съществуването на сина си, който е оставен на роднините й във Франция. Тази отдаденост обаче не е споделена. Даниел Дел-Луис не е готов за такова отшелничество.Той продължава да приема роли и да пътува. В крайна сметка напуска Аджани, и то докато е бременна с детето им. Тя ражда сина им Габриел сама.

Връща се във Франция и заживява напълно изолирана от светския блясък. Докато не среща следващата си любов Жан Мишел Жар. Двамата намират доста общи теми – творчеството, несполучливи любовни връзки, отшелничеството. И нещата изглеждат прекрасно. Дори е обявена дата за сватба, когато поредната къща от карти рухва – няколко дни преди сватбата Изабел обявява раздялата си с музиканта.

Оказва се, че през цялото време той е водил двойствен живот и постоянно й е изневерявал. И макар в личния живот да търпи провал след провал, в професионалния жъне само успехи. Тя е единствената актриса спечелила цели 5 награди „Сезар”, а филмите й са незабравими : „Кралица Марго" (1994), „Диаболично" (1996), „Адолф" (2002), както и много театрални постановки, сред които „Мария Стюарт" и „Дамата с камелиите".

Днес 60-годишната звезда все още е запазила своя блясък и като най-известната си героиня Кралица Марго доказва, че нищо и никой не може да я лиши от усмивката й: „Няма нищо по-смешно от това да се ласкаеш, че си звезда. Защото днес си звезда, а утре?..."