Следва

Открий магията на истинската натурална козметика и спечели три страхотни продукта от Handmaids Cosmetic

Големите любовни истории: Кралица Елизабет и принц Филип, Част 2

След коронацията на 2 юни 1953 година кралицата инвестира цялото си внимание в едно амбициозно, траещо пет месеца...

Love преди 3 години

Следва втората част от любовната приказка на кралица Елизабет и принц Филип, която в петък спря точно тук: 

През септември на крал Джордж VI е направена биопсия, която показа злокачествено заболяване, а хирурзите отстраняват левия му бял дроб след тричасова операция. Диагноза рак не се обсъжда открито и със сигурност не се потвърждава пред пресата, но семейството разбира тежестта на състоянието на краля…


Погребението на Джордж VI

Кралят умря, да живее Кралицата

Грижите за Негово величество продължават, но въпреки тежкото му състояние Елизабет и Филип се налага да заминат на насрочено държавно посещение в Канада и Съединените щати. Двамата тръгват в полунощ на 8 октомври 1951 година, за да пристигнат в Монреал и да започнат своето 35-дневно пътешествие. Същността на тяхното поведение в обществото, което кралската двойка спазва в продължение на десетилетия, се формира именно през тези дълги дни. Елизабет е сдържана, усмихва се вяло и рядко, което предизвиква критики в пресата, а Филип е неотлъчно до нея и я подкрепя.

Пътуването е интензивно, двойката прави повече от 70 спирки и през цялото пътуване Елизабет e притесненa за здравето на баща си, докато Филип се опита да запази ведра атмосферата, но и той се поддава на стреса от пътя. "Беше нетърпелив и неспокоен ", спомня си Мартин Шартери, придворен на Елизабет. "Все още не знаеше каква е неговата роля. Той определено беше много нетърпелив с придворните и понякога мисля, чувстваше, че принцесата обръща повече внимание на тях, отколкото на него. Това не му харесваше.”


В Канада

Двойката се завръща в родна Англия през Атлантическия океан след бурно и тежко пътуване (в което само Елизабет успява да избегне морска болест), само за да планират следващата си обиколка. След Коледа принцесата и съпругът й трябва да заместят болния крал на дълго планираната шестмесечна обиколка на Кения, Австралия, Нова Зеландия и Цейлон. Сутринта на 6 февруари в Сагана, Кения, помощници на Елизабет научават, че 56-годишният крал и неин баща Джордж VI е починал. Така, принцеса Елизабет Александра Мери става кралица само на 25 години. Филип първи научава новината и се подготвя да я съобщи на съпругата си.

Облечена в обикновено черно палто и шапка, Елизабет запазва самообладание, когато пристига на летището в Лондон по здрач на 7 февруари, 1952 г след 19-часов полет. В очакване на бъдещата кралица е малка делегация, водена от чичо й, херцогът на Глостър, и премиера Уинстън Чърчил. Тя бавно се ръкува с всеки един от тях, а те й отвръщат с дълбоки поклони. В Кларънс хаус я посреща с реверанс и 84-годишната й баба, кралица Мери, като й целува ръка, казвайки й: “Лилибет, полата ти е прекалено къса за траур."


Погребението на крал Джордж VI

“Как смяташ да се наричаш?", пита Мартин Шартери, когато съкрушената Елизабет се завръща след загубата на баща си. "С моето собствено име, разбира се. Как иначе?, отговaря тя. Но тъй като майка й е наречена кралица Елизабет, новият монарх трябва да получи името кралица Елизабет II (след предшественичката си от 16-ти век, Елизабет I). Така майка и дъщеря стават известни в британското кралско потекло като Кралицата и Кралицата Майка. 

"Всичко беше твърде внезапно”, спомня си владетелката на трона години по-късно и допълва, че нейната задача винаги е била "да направи най-доброто, на което е способна. Това е въпрос на съзряване в нещо, което някой е свикнал да прави, и в приемане на факта, че съм тук и това е съдбата ми, защото мисля, че приемствеността е важна."



На следващия ден, новата кралица е вече в двореца Сейнт Джеймс, където я чакат няколкостотинте члена на Съвета за присъединяване, покланяйки се на новия монарх. Елизабет II обявява с ясен глас, че "след внезапната смърт на моя скъп баща, съм призвана да поема задълженията и отговорностите на суверенитета. Винаги ще работя, както баща ми направи през царуването си, за щастието и благополучието на моя народ по целия свят... Моля се на Бог да ми помогне да изпълня достойно тази тежка задача, която пада върху мен толкова рано в моя живот.”

Така, със сълзи на очите, започва царуването на Елизабет II.

До април същата година кралското семейство вече се е преместило в Бъкингамския дворец и новата кралица започва да свиква с натоварения си график, период, който се оказва неприятен за Филип. "За човек, свикнал с активна дейност, беше много трудно да се примири с това," спомня си Патриша Браборн. Докато всичко e начертанo за Елизабет II, принцът и неин съпруг трябва да си измисли работа под контрола на нейните придворни, а до сега не е имал такъв модел за подражание. Филип все още е смятан за аутсайдер от някои, дори самият той шеговито се нарича "съпругът бежанец".

Ролята на съпруга
Трудностите за Филип като мъж на кралицата едва започват. След изказване на чичо Дики Маунтбатън, че "Маунтбатън сега царуват", бабата, кралица Мери, и кралицата майка, притеснени за честта на короната, убеждават Елизабет, че трябва да почете дядо си и баща си като запази името Уиндзор, отказвайки се от това на своя съпруг. Чърчил и неговият кабинет подкрепят тази теза и младата кралица склонява. Елизабет не успя да предвиди, че действията й ще имат дълбоко въздействие върху Филип. Беше много млада", казва Патриша Браборн. "Чърчил бе възрастен и опитен и тя прие неговите съвети. Мисля, че ако това се беше случило по-късно, тя щеше да е в състояние да каже "Не”.



"Аз съм единственият човек в страната, на когото не е позволено да даде името си на децата си", споделя огорченият Филип пред приятели, но въпреки това е решен напълно да подкрепя жена си. До днес Филип е патрон на повече от 800 благотворителни организации, което оттогава е основната му "работа". Но не само. В семейството принцът поема управлението на всички царски имоти, за да спести време на своята любима. Освен това се грижи основно и взима най-трудните решения за възпитанието и бъдещето на децата. Кралицата е изключително заета и има твърде малко време, за да изпълни семейните си задължения, а това, напълно разбираемо, води до проблеми.

След коронацията на 2 юни 1953 година, кралицата влага цялото си внимание в едно амбициозно, траещо пет месеца и половина световно турне, покриващо 70 000 километра площ от Бермудските до Кокосовите острови с кораб и самолет. Това е първото й пътуване като управляващ и първият път, в който британски монарх обикаля земното кълбо.


Коронацията

5-годишният принц Чарлз и 3-годишната принцеса Ана говорят редовно с кралицата и татко си Филип по радиотелефон и проследяват маршрута на родителите си на глобуса в своята стая. А мама и татко продължават своя път и, където и да отидат, са посрещани бурно и с овации. "Така ни ласкаеха, не мога да повярвам", спомня си Филип, който е неотлъчно до съпругата си и й помага да се справи с умората от дългия път и безкрайните събития, учтиви разговори и приеми. Самата кралица веднъж печално признава: "Проблемът е, че за разлика от майка ми, не разполагам с естествена усмивка."

Пътуванията за Кралското семейство не спират и през есента на 1957 година двойката тръгва на второто си кралско турне, до Съединените щати, на държавно посещение при президента Айзенхауер, близък на кралицата още от Втората световна война. Пътуването е бляскаво - Вашингтон, Ню Йорк и Джеймстаун, Вирджиния, където кралската двойка празнува 350-та годишнина от основаването на първата британска колония в Америка. Разбира се, голяма част от посещението е предназначено за обичайните тържества, официални вечери в Белия дом и Британското посолство, както и обиколки на местните забележителности, но не само - Кралското семейство и кортежът му пристигат в търговския център в Куинстаун за удивление на стотиците купувачи. Елизабет и Филип никога преди не са виждали супермаркет, феномен, все още неизвестен във Великобритания. Двойката прекарва 15 минути в ръкуване и непринудени разговори с клиентите на магазина, нещо нечувано до този момент. 


Историческата визита в супермаркета в Куинстаун

Щастливи заедно

След пауза от шест години, когато Елизабет е на 31, тя и съпругът й са готови за още деца. За Филип дългото чакане на третия член в кралската фамилия е продиктувано може би от гнева след отхвърлянето на неговото име, а кралицата е твърде заета в амбицията си да се превърне в ефективен монарх.

През май 1959 година, след като Филип се завръща от четиримесечна обиколка, Елизабет най-после забременява . В шестия месец от бремеността, тя се оттегля от официалните си задължения. Но има малко недовършена работа, за която трябва да се погрижи. Когато тогавашният министър-председател Харолд Макмилан я посещава в началото на януари 1960 година, тя му казва, че иска да преразгледа въпроса за семейното име. "Кралицата иска да направи нещо, което да зарадва съпруга й, когото тя толкова много обича”, казва Макмилан, но скоро след това му се налага да замине за Африка, оставяйки решаването на деликатния въпрос на Раб Бътлър, неговият заместник.

След много дискусии, правителството стига до решението, че кралското семейство ще продължи да се нарича Уиндзор, но всички потомци на кралицата, които нямат титлата "кралско височество", ще носят фамилията Маунтбатън-Уиндзор. Елизабет обявява компромиса в изявление на 8 февруари 1960 година, като добавя, че от дълго време уреждането на въпроса с името е било нейна лична цел. На 19 февруари, на 33 години кралицата ражда втория си син и като жест на съпружеска преданост нарича момчето Андрю, на бащата на Филип, който той губи 15 години по-рано.

Така, след първоначалната тежест на короната и някои компромиси в името на щастието и на двамата, Елизабет и Филип успяват да намерят баланса и да останат силни заедно вече 68 години - време, в което отглеждат любовта и четирите си деца - третият им син Едуард се ражда на 10 март 1964 година.

More from View Sofia

More Love