Следва

Clinique

Face to face с Цветана Манева

Цветана Манева навърши 65 години, и трябва да признаем, че ги носи с достойнство и удоволствие, каквито рядко забелязваме у по-малко харизматичните жени

преди 15 години

Единствената дама на тази възраст, която класирахме в топ 50 на най-красивите българи, може би най-популярното име сред дамското актьорско войнство у нас, тя излъчва увереност и зрялост, които в крайна сметка май са целта на човешкото развитие.

Красива, без грим, нисичка, или поне по-нисичка, отколкото си я представяхме, елегантна в ежедневното си облекло в кафяво, тя ни чакаше пред „Клуб 703” на Шишман. Погледна ни приятелски, докато казваше: „Аз не обичам да се закъснява. Така показваш неуважение, като крадеш от времето на другия.” ”Извинявай”, казахме ние, „права си.”

Кафето на Цветана Манева е ежедневен ритуал, който тя спазва точно. Не времево, а пространствено.„Всеки ден съм тук. Може сутринта, може следобед, зависи от времето ми, но не пропускам. Момичетата знаят какво пия, сервират ми. Винаги има по някой приятел. Много го харесвам това място.”.

V. S. С какво се занимаваш в момента?
Ц. М.
Преподавам на студенти в НБУ,. Заедно сме с колеги - Васил Димитров, Възкресия, и други. Аз се занимавам с базовата програма – първи и втори курс. В началото е трудно, но с удоволствие се занимавам. Много ме уморява, изпитанието е голямо за да задържиш вниманието им, проблемът с увереността е много сериозен и това е основното, на което искам да ги науча. Да вярват в себе си.

V. S. Ти кога се научи да вярваш в себе си?
Ц. М.
Е не мога да кажа точно ден и час. Така съм научено от родителите си, да съм решителна, да вярвам в себе си и да се опитвам да се справям.

V. S. Кога се разколебаваш?
Ц. М.
Както се казва, никога. Не, това всъщност е въпрос на принципи. Разколебавам се, когато гласувам прекалено доверие на някого, а пък то се окаже неоправдано.

V. S. Ние понякога се чудим как така се случва, че хората трудно еволюират, константни остават нетолерантността, злобата, завистта?
Ц. М.
Това е въпрос на желание, всичко това може да се промени, ако те го искат. Човек не се ражда лош. Същевременно изглежда, че това да си нетолерантен осигурява известен комфорт в съществуванието. Мисля си обаче, че сме твърде снизходителни към хора некоректни, които закъсняват и с това крадат минути и часове от живота на другия. Когато човек се занимава с призванието си, с това което обича, и ако работата е едно от основните неща, които изпълват живота му, много трудно се примирява с колегите, които не могат или не проявяват усилия да са такива. Конфликтът между тариката и глупака, който е вечен. На мен ми е еднакво обидно да съм и глупакът, и тарикатът.

V. S. Изпитваш ли носталгия? Към киното, например?
Ц. М.
Не, на мен ми се случва и сега да снимам. „Зад кадър” на Светослав Овчаров правим сега с Руси Чанев. Хубаво става, аз много харесвам начина, по който работи той. Уютен, топъл, деликатен. Интелигентен е и си разбира от работата. Не всява напрежение, няма истерически хаос. Отделно от това, сега не могат да се произвеждат толкова филми като едно време. Не може да има такова производство, то е индустрия.
Дзифт ми хареса като кино. Откровено мога да кажа, че не е моят филм, но е направен прилично. Аз обичам по-просто, по-стандартно кино, не чак толкова прецизно, но ми хареса.

V. S. Какво друго ти харесва?
Ц. М.
Харесвам Азис, много добре се развива като водещ. Наистина се интересува от хората които са при него. Андрей Слабаков има необуздано въображение. От мъжете не обичам красавци, обичам благородни мъже. Хавиер Бардем, Ал Пачино, Де Ниро, Джак Никълсън – истинско явление. От жените харесвам Сюзън Сарандън, Мерил Стрийп.

V. S. А Мадона? Ще отидеш ли на концерта на Мадона?
Ц. М.
О, да. Имам подарък – билет от моя приятел Жоро Тошев.

V. S. Харесваш ли я?
Ц. М
. Не ми е любима певица, но се възхищавам.

V. S. Ако трябваше да започнеш отначало, пак ли този избор щеше да направиш за ролите и за живота си?
Ц. М. Ми, след като не съжалявам. Всъщност вярвам, че каквото е трябвало да се случи се е случило. Но ако можех да се върна пак щях да искам тази работа и тези роли. Имам и любими периоди в живота си, които свързвам с определени роли. Нора е такава роля, свързвам я в съзнанието си с много плавното преминаване от 30-те към 40-те си години.





V. S. Вярно ли е че това е най-хубавото десетилетие на жената – между 30 и 40 години?

Ц. М. Сегашното по си го харесвам, нищо, че съм в отрязък старост. По-спокойна съм, по-стабилна съм. Няма ги опасенията точно това ли е, не е ли, старая се да съм активна, да съм любопитна, не съм човек на интернет и компютрите, усещам ги като заплаха. Просто информацията, която носят е информация, не и познание. Друго е да държиш книга и да четеш.
Какво е това да говориш с някой и да не го гледаш в очите? Думите служат за да казваме това, което обикновено не мислим, и като се скриеш и зад екрана на компютъра - съвсем. Това е опасна територия.

V. S. Кажи за Явор?
Ц. М.
По отношение на Явор имам късмет. Той е благороден мъж .

V. S. Ние не можем да си ви представим един без друг.
Ц. М.
Нали? Ми, то си е така. И аз не мога да си представя.

V. S. Как се случи вашата любов? Беше ли драматично откриването ви? Ти или той реши пръв, че е това?
Ц. М.
Той ме беше набелязал. Беше ме видял на корицата на едно списание. „Филмови новини” имаше тогава. Броят беше за филма на Бинка Желязкова „Последната дума”. И като мъж ловец си ме беше набелязал. Ние се познавахме отдавна, но една сутрин аз имах работа във ВИТИЗ, тогава той влезе, наведе се, целуна ме за Добро утро. Той ухае винаги много на чисто, оттогава този спомен за аромат на чисто и свежо се загнезди в съзнанието ми. Никога не е избухвал. Семейството му ме прие добре, той е от стар, знатен род. Аз – разведена, с дете и по-голяма с 4 години. Никога не съм имала проблеми с тези хора. Сега гледам Явор и усещам, че не му е леко.

V. S. В административната му роля ли? Той е заместник-министър на културата.
Ц. М.
Да. Волята за промяна я няма около нас. Нещата не се случват. Раздават се някакви пари с някакви цели, по някакви щатове. До днес съществува тая практика. Актрисата Х в еди кой си театър в провинцията изиграва например 1 представление в сезона, но е на щат и взима заплата всеки месец. Така излиза, че за едно представление, тя е най-скъпо платената актриса в страната. Порочна практика. Няма реален пазар. Трудно е да се променят нещата.

V. S. Как си поддържаш хубостта?
Ц. М.
За поддържането на хубостта не трябва нищо друго освен много здрав хранителен режим. Преди години, бях много напълняла, и лекарят който ме възстанови тогава, ми направи една програма на принципа на разделното хранене, която спазвам и до днес. Не смесвам храни, не обичам да ми става тежко. Ям, само когато изпитвам глад, без значение кое време на деня е. Не обслужвам навика – сутрин, обед, вечер. Ходя много пеш. Спрях и да пуша от Нова година.

V. S. Страх ли те от нещо?
Ц. М.
Страх ме е от болката, от престъпление, от нещо, което да ме изненада неприятно. Като всеки човек. Страх ме е да не падна да се строша. Този лекар ми каза, че до 38-годишната си възраст на каквито килограми съм, на такива ще съм до стари години. И се оказа прав.

V. S. Обичаш ли да готвиш?
Ц. М.
О, да.

V. S. Кой ти е коронният номер?
Ц. М.
Нямам коронен номер, всичко готвя, обичам. Сладокусник съм. Но на единия ден ако прекаля, усещам се и на другия изяждам 3-4-5 ябълки, пия чай и така. И на секундата изчезва натрупаното. Преди много обичах шоколад, сега съм премерена. Или ако изям 2 шоколада днеска, няма да ям нищо друго. Рядко пия алкохол, това са излишни калории и си поддържам килограмите – 58-60, това са. Знаеш ли, че още имам дрехи от много млади години, които пазя и ми стават. Дълго време пазех абитуриентската си рокля, която беше от брюкселска дантела. После я преправих и си уших от нея един блейзер, който и до днес обличам. Една бледо розова шемизета с тегелни басти си пазя. И други неща. Обичам старите находки, обичам да си намеря нещо интересно в някои секънд хенд. Няма да ме видиш в Метро. Харесва ми да обикалям и си имам конкретни места, от които пазарувам конкретни неща. В Халите ще ме видиш заради маслините, в Пикадили – за риба или телешко. А както казах, всеки ден – и в „703”.

V. S. Благодарим ти, много.

More