Крачката му е спокойна и лежерна. Тонът приветлив. А езикът мек (както само американският акцент може да смекчи), но пък остър, казващ нещата такива, каквито са, без заобикалки, без украшения. Точно като красноречивите му фотографии, измежду които го помолихме да застанем заедно и да поговорим за това какво го е вдъхновявало в миналото и какво сега. Многословието му изумява, а непринудеността привлича като магнит. Слушаш и заснемаш в съзнанието си звук и картина, като на фотографска лента. Подобна на тези, от които са произлезли всички кадри, които красят вече втора седмица галерия VIVACOM Art Hall. Авторът и нашият събеседник в това вълнуващо интервю е един, и той се казва Бил Оуенс!

Роден е в Сан Хосе, Калифорния, живее и работи в Хейуърд, в района на залива на Сан Франциско. Завършва бакалавърска степен по „Industrial Arts“ в Калифорнийския щатски университет в Чико, Калифорния, а след това е приет в Щатския колеж в Сан Франциско, където следва фотография. Неговите фотографии са възпроизвеждани в книги, публикации и списания като Rolling Stone, Bomb, Esquire и Newsweek. Творбите му са включени в най-значимите частни и публични колекции: Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, Музея на модерното изкуство в Сан Франциско, Музея на изкуствата в област Лос Анджелис, Музея на модерното изкуство в Стокхолм.

През 70-те години на миналия век като фотограф в малък калифорнийски вестник Оуенс усеща, че става свидетел на нещо голяма, нещо, което ще остане завинаги в новата история на Западния свят - масовото преместване на зараждащата се средна класа на американското общество в предградията. В този момент му идва идеята да започне да документира случващото с фотоапарата си по свой собствен оригинален начин. Впоследствие американецът обединява всички най-добри кадри в книгата си „Suburbia 1972-1974“, която предизвиква шумен световен отзвук. Още първото издание от 50 000 тираж се разпродава на мига, следват още три, които се разпространяват и извън Америка.

Днес Бил Оуенс е на 77 г., не спира на пътува, да опознава непознатото и да произвежда алкохол, както той побърза да ни каже още в началото на нашата среща. Скъпото си хоби той е превърнал в поредния си успешен бизнес, което го нарежда сред най-добрите пивовари на САЩ, като именно той отваря първия американски пъб след забраната на алкохола в Хейуърд, Калифорния.

Успоредно със “Suburbia” в България Оуeнс представя и своята по-скорошна цветна серия “New Suburbia”, която документира завръщането му към някои от снимачните площадки, използвани в първоначалната му серия. Предлагайки едно по-съвременно разбиране за тези конкретни американски общности, той предоставя на зрителя една неповторима социологическа гледна точка за това как тези крайградски райони са се развили и съзрели.

Но за него е трудно да се пише, чак когато го чуеш да говори, разбираш истинския смисъл на израза „може да те купи и да те продаде, без дори да усетиш“!

ViewSofia: Как се чувстваш днес?
Добре, много добре. Спах през цялата нощ. Трудно е, след като си пътувал дълго, да се върнеш към нормалния режим на сън. Пътувах от Калифорния дотук 18 часа! 13 от които в един самолет, един полет. Беше дълго пътуване.
Шшшш, по–тихо, моля! (провиква се на минувачи).

V. S: Това ли е първото ти посещение в България?
Да. Тепърва опознавам българското общество и среда.

VS: И какво мислиш?
Понеже аз имам и друг бизнес. Знам как се прави уиски и го правя. И бренди, и всякакви подобни продукти. (изважда визитка). Затова за посещението си тук откривам и още една причина, може да открия магазин тук, защо не. Така че освен с фотографската изложба, България ми е интересна и по много други причини.

VS: Как премина откриването на изложбата?
Беше страхотно! За начало на седмицата, в понеделник вечер, беше невероятно! Повечето хора отиват да разглеждат изложби в четвъртък, но да ги накараш да отидат в понеделник вечер, си е впечатляващо.

VS: Какви са първите ти впечатления за българите?
Първият въпрос, който ми дойде в главата да попитам някого тук, е „Имате ли IKEA?“. До известна степен по отговора може да си проличи доколко е развито едно общество, или поне така смятат мнозина. Така че след като разбрах, че тук има IKEA, значи тук има едно модерно общество. А и докато пътуваш със самолета високо отгоре виждаш всички тези малки селца, всички тези светлини и улици, дървета, къщи… Още отвисоко средната класа се вижда. Точно това, което показва и изложбата.
Вече едно семейство не може да има просто една кола. Трябва да има две коли, защото и жена ти иска да кара, примерно.

VS: Какво те вдъхновява в образите от т.нар. „средна класа“?
Всичко се върти около това какво е да бъдеш част от средната обществена класа. За значението на семейството, работата, свободното време на хората от средната класа. Защото по времето на нашите прародители, животът е бил във фермата, те нямали нещо като „свободно време“, те просто и само работели. От изгрев до залез. За разлика от тях като модерно общество ние имаме повече от това. Светът се променя. Ето например жените, те отдавна са пълноправни членове на обществото, както трябва да бъде.

VS: Успехът на серията „Suburbia“ още от нейното първо излизане през 1973 г. е световно признат факт, но всъщност фотографията не е успявала да плаща сметките и данъците по това време. Разкажи ни за този период. А как е днес?
Днес „Буб!“ (хваща телефона си и имитира натискане) - можеш да купиш дори кафето си от телефона. Но пък човешките същества продължават да искат да имат семейство, красива къща, добра храна. Важно им е да имат достъп до разнообразни супермаркети, откъдето да купуват здравословна храна, изобщо да се хранят здравословно. Това е мания днес! Сега в Калифорния например всичко трябва да е „зелено“. Всичко е много различно днес, защото ресторантите буквално тровят хората. Трябва много да се внимава и да се подбират местата, където отиваш да се храниш, било то заради хигиенни навици, сигурност на хранителните стоки и т.н.
Аз никога не съм ходил на ресторант с моите родители. Ние живеехме във фермерска зона, отивахме до града, само за да отидем на фризьор, на кино, в универсалния магазин. А сега където и да си, отиваш в центъра и там има всичко – кафета, ресторанти, галерии – толкова много за гледане и правене.





VS: Но все още „всеки се нуждае от мляко“, нали така? (по повод една от най-известните фотографии на американеца, озаглавена така).
Точно, да.

VS: Връщаш се в предградията със серията фотографии „New Suburbia“? Колко и как са се променили нещата оттогава?
Установих, че някои неща са се променили, други не. Основното за сегашното общество е, че трябва да се работи много, да се работи, за да изплащаш заемите, да плащаш на детегледачките, да плащаш данъците за колата и т.н. Днес всичко това ти коства доста пари. Да не говорим, че всъщност тези хора нямат почти никакво свободно време. Аз имам повече свободно време, отколкото моите деца. Но пък аз не съм много добър в „правенето на нищо“.

VS: Защо?
Ами, не ходя на никакви круизове и тем подобни. Ако ходя на някакво място, то е музеят. Моето хоби е да ходя по музеи и галерии по света. Обичам да се разхождам сред история, сред картини, художествени творби от всякакъв вид. Защото това е красотата – Изкуството!

VS: Жива ли е все още „американската мечта“?
Това е интересен въпрос. Според мен американската мечта е все още жива, но просто е притисната и потисната от външно и вътрешно напрежение. Средната класа се компресира все повече и повече, богатите се увеличават, бедните също.
Моите деца пътуват всекидневно по един час за работа и после пак обратно. След това отиват да плащат сметките, връщат се вкъщи. Няма голяма доза забавление в това ежедневие на днешните млади двойки.
Докато бях фото журналист цели 15 години, ми костваше 5 минути, за да стигна до офиса. А сега... Знаете ли, чувал съм за деца, които излизат обучени от художествени академии и започват да се занимават с уеб дизайн, печелейки по хиляди долари годишно. Това е лудост за 24-годишен хлапак. Той ще изгори всички тези пари за наркотици, секс и рокенрол! И все пак, тези случаи все още може да се нарекат изключения, а не норми, като се погледне цялото. Масата от хора печелят трудно.







VS: Може да се каже, че тепърва в България се умножават случаите, в които млади хора поискват да живеят в предградията. Все още голяма част от хората предпочитат града, близостта до градските удобства, независимо от цената.
Това е защото повечето такива хора все още нямат деца. Имаш ли деца, положението ведна се променя, повярвайте ми. Започваш да се нуждаеш от спокойствие, от това да имаш веранда и заден двор, в който детето ти да играе. Ако живееш в апартамент ето тук (сочи виждащия се блок през прозореца) и отглеждаш дете тук. Хах, ако имаш куче, можеш да го изведеш на каишката навън, но не можеш да впрегнеш детето на каишка. В следващия момент детето може да излезе на улицата, да го сгази кола, някой да го отвлече...Да, отиваш в града, защото е вълнуващ, но веднъж създадеш ли семейство, отиваш в предградията. Живеейки в града, няма къде да паркираш, плащаш луди пари, за да паркираш и двете си коли, отиваш до IKEA и купуваш мебели, вашите ти дават още такива, и в един момент си затрупан от вещи, за които нямаш достатъчно място. Лудост е!

VS: В интервю споменаваш, че не се нуждаеш от photoshop, защото фотографиите ти имат съдържание и без допълнителна обработка.
Цялата техника, с която съм работил по “Suburbia”, вече я няма - камерите, осветлението, всичко вече е минало. Вече не се нуждаеш от подобно оборудване, за да постигнеш такъв ефект. А и защо ти е, след като имаш това (взима телефона си в ръка). Бъдещето е филмът, това (сочи фотоапаратът) е в историята. Когато се срещаш с приятели си говорите за това кой какъв филм е гледал, може да е игрален, може и да е документален, но е филм.

VS: Но пък виж тенденциите - „селфитата“ са абсолютна мания в наши дни. Професионалните фотографи правят ли си селфита?
О, аз си правя селфита през цялото време.

VS: Така ли?
Даааа… Забавно е! Ето например вчера, ще ви покажа нещо, момент. (взима телефона си) Мога дори да ви го изпратя по пощата още сега. Малко преди изложбата вчера, в гримьорната си направих едно, докато ме гримираха.(показва снимката)

VS: О, много добре се е получило! Но мнозина казват, че „селфитата“ убиват фотографията като изкуство, понеже я правят прекалено достъпна, масовизират я. Така ли е?
Работата с всички тези хай тек джаджи е, че са безплатни и достъпни. Всичко опира до пари. Когато работех като репортер, едва успявах да се издържам. Като freelancer всичко беше долу-горе добре за няколко години, но скоро обедняваш. А е ужасно да си беден! Не ми харесва да нямам пари, да нямам работа, да прескачаш от работа на работа, да пътуваш постоянно и да се опитваш да закърпиш положението някак. Това е неописуемо трудно за мозъка ти, защото не можеш да мислиш правилно.
Когато отворих собствена пивоварна, имах достатъчно приходи всекидневно. Тогава можеш да се чувстваш свободен - можеш да наемаш още хора, изобщо, можеш да имаш контрол над ситуациите. Така че да бъда в бизнеса е много по-забавно, в сравнение с това да бъда творец. В бизнеса имаш пари, а парите отварят много врати. Личната ми асистентка получава 40 000 долара на година, за да ми помага да оформям документите си, пише мейли, управлява бизнеса ми. Понякога ходя до близката книжарница и продавачката там един ден ми казва „О, г-н Оуен, искам да работя за вас!“. И аз отвръщам „можете ли да работите на excel, filemaker pro?“. И тя „Не, но мога да се науча!“. Извинете, но при мен работи човек, който има бизнес образование и знае как да прави пари. Ако работиш в книжарница, ти няма как да знаеш как се правят пари. Но това как да се отървеш от позицията в книжарницата и да правиш пари – това си е предизвикателство.
Например чували ли сте за т.нар pop-up ресторанти, pop-up магазини, тези, които се появяват за един-два дни и изчезват.

VS: Да, тук в София е имало няколко такива магазина.
Това е супер идея! Разпращаш мейли на всички познати „бъдете на еди кое си място, в еди колко си часа и може да похапнете такос!“. Подобни креативни идеи движат обществото на запад напред. Такива идеи няма как да просъществуват на изток. Да не говорим за това, че в Китай нямат музеи. Ако отидете там, няма музей, който да посетите. Отиваш в Париж и там има 50 музея, буквално се изгубваш във всичкото това изкуство. Любопитно ми е да ходя в музеи, представящи атрибути от войните, всички тези оръдия, приспособления за убиване. Ужасяващо е, пълна лудост, защо хората воюват помежду си?! В миналото войните са били най-вече за злато и земя – взимаш златото, взимаш земята и жената и нещата са свършени. Сега войните са за друго, заради религия, заради пари. Ако ти не вярваш в моя Бог, аз те убивам. Защото Бог е велик! Католици и протестанти, 100-годишната война, Френската революция и т.н. С тази разлика, че днес не режат глави, а просто уволняват. Това прави днешните времена вълнуващи, ужасяващи, но пък вълнуващи.




VS: Затова ли започна да снимаш ежедневието на обикновения средностатистически човек, за да разгадаеш как оцелява в това вълнуващо време?
Да, това е, което търсих с тази серия фотографии – истината! Как наистина живеят хората. Защото това, което говорят и показват по телевизията, не е истината. И свободата да избираш източника на информация трябва да бъде използвана. Имаш дистанционно, кликваш и сменяш канала. Подобни медии не трябва да бъдат толерирани.
Бъдещето е в образованието, в стремежа да обучаваме хората, гражданите! Ето например в бизнеса за алкохол има повече от 900 малки фирми, произвеждащи алкохол. В общуването си с конкуренти и познати винаги разказвам за т.нар. „добър гражданин“, който идва на конференциите, изпраща ти обратни мейли с въпроси, тоест такъв, който участва пълноценно в събитията. Много хора са „граждани“, но не са „добри граждани“. Освен ако не участват пълноценно и активно в обществото.

VS: Черно-бяло или цветно?
Аз съм човек на цвета. Причината, поради която не направих тези в цвят (сочи фотографиите от “Suburbia”), е, че не можех да си го позволя. Един цветен кадър тогава струваше 10 долара, тоест ако имаш 100 кадъра, ти трябват 1000 долара. За толкова бих могъл да снимам 1000 черно-бели кадъра. За първите ми 4 книги имах средно около 400 фотографски ленти, това прави 1600 кадъра, от които вие виждате само 100 от тях. И нито един кадър не се повтаря с другия. В единия момент виждаш жена, която мие чинии, а в другия семейство на верандата - реална картина на обществото.








VS: Каква е картината на съвремието, която виждаш сега?
Светът е ръководен от жаждата за власт и от предразсъдъците.

VS: Защо мислиш се получава така?
Предразсъдъците са, защото няма достатъчно толерантност. Аз съм пълен либерал. Живей, както си искаш, но остави и мен да живея, както си искам. Така е честно.

VS: Кой е първият ти спомен, свързан с фотографията?
О, Боже! Къде ме върнахте! Имах курс по фотография в колежа и имах оценка 4. Първото нещо, което снимах, беше в един град, в който нямаше никой на улицата. Имаше само един кон, каруца и човек в нея. Затова един ден отидох и снимах мръсните, захабени ръце на каруцаря, близък план на лицето на коня, на каруцата. Това бяха първите ми заснети кадри. Преподавателят ми обаче не хареса снимките, нямало това, нямало онова. На мен ми допадаше факта, че просто отивах, кликвах и кадъра се получаваше. Затова сега ми харесва това (хваща телефона си в ръка). Не трябва да мисля за камерата, а само за това, което е срещу апарата. Виждам нещо интересно, взимам телефона, „Бум! Имам го!“. Докато с фотоапарата, докато го извадя от чантата, кадърът вече се е сменил няколко пъти.
Ще ви покажа какво снимах вчера (започва да рови в смартфона). Хубавото на това чудо е, че може и да прави видео. Това е на 10 минути от тук. (видеото показва свирещ уличен музикант)




VS: Да, това е български представител на ромското общество.
Да, да! Аз го снимам, забавлявам се и го изпращам на още 5 човека по пощата. Нищо не ми коства. Откъде знаеш, че е от ромски произход? Ти си предубедена!

(смеем се)

VS: Не, просто си личи! А и всъщност го познавам, някога живеех близо до мястото. Той свири там почти всеки ден!
О, ясно. А има ли разрешение? Защото ако е там всеки ден, би трябвалода има разрешение и съответно да плаща на общината, че е там. Тоест трябва да бъде „добър гражданин“.

VS: Не мисля, че има разрешение. Всеки ден ли снимаш по нещо?
Де факто - да, тъй като телефонът е постоянно с мен. Я да видя колко мейла имам в пощата. О, само един, никой не ме обича. (смях)




VS: Какво ти предстои?
Захванах се с издаването на ново списание, наречено „Farm Distillery“, което се фокусира върху фермерите, от които взимаме ябълки, след това правим сок от тях, а най-накрая и бренди.

VS: Значи не само уиски, но и бренди?
О, да. Ако може да се изкарат пари, защо не.

VS: Затова ли казваш „Дайте ми телефон и мога да продам всичко!“? Кой всъщност е Бил Оуенс – фотограф, издател, фермер, производител на уиски, писател?
Всичко заедно! Но за тази цел трябва да настроиш мозъка си да произвежда идеи. А повечето хора не го правят. Повечето от тях, просто знаят, че трябва да са на едно място, да работят там и да трупат пари, впоследствие намразват тази работа… Дори не мога да си представя какво е да работиш по 8 часа на ден, седейки на един стол. Вие сте журналисти, веднъж сте там, после другаде, животът ви е пълен. Знаете къде да намерите онзи с цигулката... Това е живот, който мога да понеса, другото - НЕ!


 

Най–висока средна скорост за сваляне (download) за 4G мрежа от януари до септември 2017 г. и Speedtest награда за мобилна мрежа за първите шест месеца на 2017 г. Резултатите се основават на анализ, проведен от Ооkla чрез Speedtest. За повече информация: www.vivacom.bg.

More from View Sofia

"Как си го представяш" - една изложба на Войн де Войн

Events преди 8 години

Изложбата изследва феномена на това как езиците еволюират и мутират чрез платформите на социалните медии и употребата на дигитални приложения...

ART Фокус – Advertising Artists и трима български художници представят „Номад“

Viva 4 U преди 7 години

Платформата за съвременни артисти Advertising Artists застава зад проекта на Аменун Женева, включвайки още двама творци...

Изложбата „Нарисувани думи“ гостува в Национална галерия/Квадрат 500 със съвременни илюстрации на детски книги от Обединеното кралствo

Events преди 5 години

Изложбата “Нарисувани думи” (Drawing Words) събира на едно място някои от най-вълнуващите илюстрации на детски книги от Обединеното кралство от последните години.