Следва

Рибарят и неговата душа в театър 199 юбилейно

Късо кино в ДНК и един дълъг разказ как се (въз)ражда късометражното кино у нас

Преди няколко месеца се озовахме на прожекция на късометражни филми...

Movies & TV преди 8 години

Преди няколко месеца се озовахме на прожекция на късометражни филми в новото пространство за съвременен танц и първорманс - ДНК. До момента бяхме гледали късометражно кино в рамките на кинофестивали и някои изключително случайно премиерни прожекции. Приятно изненадани от факта, че в НДК се случват редовно тематични селекции на такива филми, в рамките на проекта "Късо кино в ДНК" се поинтересувахме малко повече как е дошла идеята. И от къде е тръгнала. Затова се срещнахме с очарователната Пламена Гиргинова, която организира прожекциите на късометражно кино. Самата тя е режисьор, в момента се развива и като продуцент, говори тихо и увлекателно и обича родното кино. Достатъчни причини да я харесаме от първия миг. И да си запазим вечерите с прожекции на късометражни кино свободни, разбира се.

V.S. От къде идеята за Късо кино дойде при теб?
П: От един късометражен филм - Eat me, който НДК подкрепи. След това дойде време за неговата премиера. А местата, на които могат да се гледат късометражни филми, освен по фестивали са доста малко. Затова започнах с късометражни премиери на български филми. Стартът беше с тази премиера.

V.S. И какво се случи след това?
П: Ами след тази вечер започнаха да ме търсят различни режисьори и екипи и се оказа, че има много хора, които снимат късометражни филми. И освен техния фестивален живот, на тези филми няма какво друго да им се случи. Затова съвсем естествено се заформи тази платформа, за да могат да се представят български късометражни филми.

V.S. Какво всъщност се случва на една прожекция?
П: Както споменах, идеята е колкото се може повече български късометражни филми да могат да се видят от една по-широка аудитория. Процент от билетите отива като помощ за самия филм. Хубаво е, че и хората, които са посетили прожекцията, могат да дадат обратна връзка за филма. Обратната връзка от зрителите е най-важната, когато се занимаваш с кино.

V.S. Как избираш честотата, на която да се случва Късо кино в ДНК?
П: Няма някаква норма. Идеята ми е да се събере тематично обвързана панорама, с приблизително времетраене час. И с качествени филми, за да е доволна и публиката.

V.S. Защо ДНК?
П: Защото "Люмиер" не беше заживял все още живота си на кино с постоянни прожекции. А тук, в ДНК, пространството е доста алтернативно. Прожекциите се случват на три отделни екрана, има бар, хората могат да останат след прожекция и да си поговорят. По-различно е от обикновеното кино в киносалон, в който просто влизаш, гледаш филма, ставаш и излизаш.

V.S. Чухме, че режисьорите просъстват на прожекциите и е възможно да поговориш след това с тях?
П: Да, тази идея дойде още от една тестова прожекция през юни, миналата година, с филма “Никой”. Събрахме фокус група от деветдесет човека, хора различни по възраст, пол и професия. И след прожекцията те попълниха една анкетна карта. И по тези отговори режисьорът направи някои промени в монтажа на филма. И този алтернативен вариант на прожекция се оказа полезен. Обикновено филмите излизат преди някой изобщо да ги е видял и след това имаш един готов продукт. И оттам дойде идеята след прожекциите хората да могат да дискутират.

V.S. Какви са отзивите досега, които си чувала за Късо кино в ДНК?
П: Ами все хубави неща съм чувала. И от зрители и от авторите. Иначе нещо хубаво, което се случи наскоро, след прожекцията на два от филмите се отправи предложение за един мексикански фестивал.

V.S. Какви “странични” ефекти дава Късото кино още?
П: Хората се свързват, понякога си намират нови екипи, случва се един нетуъркинг на творци.

V.S. Как  селектираш филмите?
П: Гледам да са тематично обвързани. Най-различни хора ми изпращат филмите си и когато се обособи тема, правя прожекция. Понякога има и обвързана панорама с датата. Тя или самите теми на филмите е водеща.


V.S. Как виждаш развитието напред?
П: В проекта, нещо което искам да се добави, е всички филми, които са минали за една година, да се обособят в една платформа за гласуване и примерно първите три да получат някаква помощ съпътстваща филма. И разпространението му. Макар че това е само идея и добри намерения до момента.

V.S. А кои са проблемите на късометражните филми?
П: На тях и на пълнометражните филми, особено у нас, проблемът е, че накрая, когато бъдат завършени, им липсва истински PR и маркетинг. Промотиране, което да пласира филма, колкото и грубо да звучи, защото киното струва скъпо, не само емоционално като физически труд.

V.S. А онези, които са участвали веднъж в някоя прожекция?
П: Може пак да участват, разбира се. Няма някакви ограничения. Всеки, който има късометражен филм, е добре дошъл.

V.S. Коя е била най-нестандартната прожекция досега?
П: Ами може би една експериментална кино вечер. Тези филми имат най-малко публика, защото стилът е доста специфичен. Салонът обаче се напълни, хората дойдоха специално за експерименталното кино. Беше тотално различна и публиката. А филмите бяха както провокативни, така и много интересни.

V.S. Знаем че се занимаваш с кино - на теб какво ти е най-интересно?
П: Аз самата започнах заради документалното кино. Документалистиката е най-интересна за мен. По-некомерсиална е. Но виждам, че напоследък се обръща по-голямо внимание в тази посока.

More Movies & TV