Когато си под стрес, разочарован и недоволен, задай си този въпрос: „Какво не е наред?“ или пък: „Какво е наред?“, защото отговорът на точно тези въпросителни е изключително важен. И, колкото и странно да звучи, щастието ти зависи от тях.
Толкова голяма част от съществуването ни преминава във вина - към нас самите, към околните, към живота… Често, дори без да осъзнаваме, ние критикуваме, стресираме се, оплакваме се и съдим. Все преследваме повече неща, по-добри отношения, различна работа. И накъде ни води това? Не много далеч…
Не, не е лошо човек да се стреми към повече и да покорява нови върхове, да преоткрива света и да разширява мирогледа си. Но когато стремежът се превърне в грандоманство, съперничество, ограбване на ценно време за не толкова ценни неща – това е моментът да си кажеш „СТОП“.
Всичко, което виждаме, накъдето и да се обърнем, не помага особено. Рекламите създават у нас нужди и желания, които преди не сме знаели, че „трябва“ да имаме. А пък социалните мрежи са виновникът за съперничеството, защото кара животът на някои хора да изглежда по-добър от твоя и ти започваш да не цениш толкова собствения си.
И сега се чудиш как би могъл да промениш това за една минута? Просто е – с благодарност, с изкуството да можеш да преброиш прекрасните неща в живота си, а не само бедите в него. Ето как става:
В момента се намирам в университета, в който уча, очакваща поредната си лекция. Опитвам се да прочета книгата, която трябва да обсъждаме днес. Прозорецът в аудиторията е отворен, а отвън се чува отвратителният звук от бормашина, който не спира от половин час. Никога не съм обичала шума, защото пречи на концентрацията ми. Хората говорят твърде високо, а в същото време е адски задушно. Не мога да мисля, камо ли да се съсредоточа в това, което ми е наистина интересно. Започвам да се ядосвам, чувствам се раздразнена, защото не мога да свърша нищо и само си губя времето. На косъм съм да си тръгна.
Ето така изглежда „препъникамъчето”, което може да те изкара извън релси понякога.
Трябва да се абстрахирам. Спешно!
Поемам си дълбоко дъх – никога не е излишно. И след това започвам... да бъда благодарна.
Веднага правя списък на нещата, за които може само да се радвам:
Благодарна съм, че имам възможността да очаквам една от любимите си лекции;
Благодарна съм, че мога да си позволя кафето, което стои до лаптопа ми;
Всъщност, благодарна съм и за този лаптоп, благодарение на който мога да споделя мислите си сега с вас;
Благодарна съм за семейството и приятелите си;
Благодарна съм, че имам работа;
Дори съм благодарна на онзи досаден човек с бормашината, който току що ме накара да бъда благодарна въобще!
Как се чувствам сега? Много по-добре, наистина. Отпуснах се, отървах се от напрежението и съм наистина по-щастлива от преди минута.
.jpg)
Е, да, ще кажеш, че животът поднася много по-ужасни неща от това някой да шуми на главата ти и да ти пречи да си четеш.
Но кога си се спирал и си отделял тази безценна минута да благодариш за някои мънички неща, които ако липсваха в живота ти, веднага щеше да забележиш като излишък?
С каквото и да се бориш сега, опитай да бъдеш благодарен поне за малко. Може би е трудно, но резултатът си струва. А и не е нужно нищо друго от твоя страна, освен желание – желание да бъдеш дори мааалко по-щастлив... И то за минута!
Дали ще направиш списъка в главата си, на хартия – това е без значение. Направи го сега! Дори и да не си раздразнен или напрегнат. Какъв е твоят списък с неща, за които можеш да бъдеш благодарен точно в този момент?
И, ако все пак имаш нужда от повече убеждаване, за да го направиш, знай това: психологическите изследвания показват, че това едноминутно упражнение увеличава твоето щастие с 25%, подобрява съня ти, както и способността ти да взимаш решения, прави те по-оптимистичен и, не на последно място - помага за отношенията ти с другите.
Това никак не са малко ползи, постигнати за минута, нали?
.jpg)
More from View Sofia
Помощ: Обсесивно-компулсивното разстройство и как живеем с него
Да сложиш етикет на проблема си и да го покажеш на света или начинът да превърнеш нелогичното в логично и, вместо болен, да си здрав
Що е то "тихият език"?
Мнозина психолози, сред които класиците Алън Пийз, Рей Бърдуистъл и Албърт Михръбиън...
Бруталната истина: 8-те реални причини, поради които той не пише
„Ако той не ти пише, значи не си му интересна. Ако му беше интересна, щеше да намери време". Трудно е да се спори с това твърдение, още повече, че то често е самата истина и трябва да имате смелостта да го признаете. Но ако е имал интерес и после изведнъж е замлъкнал, т.е. спрял е да ви отговаря, е любопитно да разгледаме вариантите - само за липса на време и интерес ли се касае? И може ли да има и различни причини?
