Следва

Кокосов сладолед с малини

Тялото ми никога няма да бъде същото след раждането. И аз го приемам

Или изповедта на една майка, откровена за нещата, които другите премълчават…

All About Life преди 7 години

Покрай холивудския бейби бум - Ева Мендес, Блейк Лайвли и Меган Фокс признаха, че отново са бременни, решихме да обърнем по-специално внимание на темата за тялото след раждането. Защото всички сме свикнали да виждаме перфектните тела на дамите от шоубизнеса да се разхождат в оскъдни роклички по червения килим, само няколко месеца, след като са родили, но истината е, че действителността е различна. Не за всички, разбира се, но за голям процент от средностатистическата майка на тази планета, да! Следва изповед именно на такава средностатистическа жена, която от личен опит ни разказа през какви физически и емоционални трансформации е преминала през тези иначе трепетни 9 месеца в очакване и най-вече след това...
Материалът е посветен на всички смели майки, особено на нашите/вашите собствени.

 

"Представата за съвременните майки е, че три месеца след раждането успяват да възвърнат своето стегнато и стройно тяло и отново са такива, каквото винаги са били винаги.
Е, моето тяло не беше съвсем „съгласно“ с тази концепция.

Всъщност бях в чудесна форма през цялата бременност – по-стегната откогато и да е преди. Бях мотивирана заради факта, че в мен расте дете, и исках да водя здравословен и активен начин на живот. Ходех на йога, изкачвах стръмните хълмове на Сан Франциско, танцувах… Чувствах се божествено.
А и харесвах начина, по който изглеждах бременна – красиви извивки, издаден корем – излъчвах плодородие и здраве. Натрупах "точните" килограми, равномерно, не повече или по-малко от здравословните. Чувствах се физически прекрасно и до 39-ата седмица водех нормален и динамичен живот, ходех дори на работа. Тъкмо затова бях убедена, че няма да имам каквито и да е проблеми с това да си възвърна фигурата след раждането.

Майките блогърки, които бях последвала в Instagram, изглеждаха невероятно. Имаха плоски кореми, слаби крака и обуваха токчетата почти веднага след като бяха напуснали болницата. Прекрасно знаех, че подобен перфектен външен вид е в резултат на много труд и грижа за себе си. Но такива майки ме инспирираха. В блоговете им майчинството изглеждаше приятно и безгрижно. А коя жена не мечтае за това?!

Освен това, в моя забързан свят майчинството е поредното нещо, което една успяла и силна жена зачерква в списъка си. Просто защото съвременната майка съумява да се справя с всичко. Погледнете я само: от нея излиза дете, за нула време тя влиза в скини дънките си, запазва си час за маникюр и фризьор, ходи на фитнес… Всичко, което е правела преди, прави и сега, просто към картинката има и едно сладко бебе.

Странното е, че за да износиш детето в себе си, не е необходимо да правиш почти нищо. Водиш един по-спокоен начин на живот, а детето просто расте в теб, заедно с бедрата и корема ти, ребрата, които „правят място“ на белия ти дроб, за да можеш да дишаш, гърдите ти - и изобщо всеки един сантиметър от теб, което ти „подарява“ немалко килограми, част от които принадлежат на друго човешко същество, на това в теб.



Напълняването при бременността става лесно и безболезнено, а аз се заблуждавах, че ще бъде същото и в обратния ред и тялото ми ще възвърне стария си вид.
Оказа се, че това е един от многото проблеми, с които ще се сблъскам. Като за начало раждането беше изключително тежко, дори не бях предполагала, че ще преживея този Ад. След 30 часа контракции, болки и още седем, през които се напъвах, се наложи да ми направят непланирано цезарово сечение. Стомахът ми беше разрязан „надлъж и на шир“, за което свидетелстваше огромният белег върху него. Бях прикована за леглото с дни, които ми се струваха нескончаеми.

Пет месеца по-късно аз все още чувствах особена скованост и изтръпване в корема, сякаш сензитивността ми на това място беше изчезнала. Докторът ми каза, че това усещане може никога да не изчезне.
Никой обаче не ти казва за тези „бонуси“ преди да решиш да имаш дете. Казват ти само как ще загубиш половината от теглото си още със самото раждане, как кърменето помага за горенето на калории… Е, моето бебе беше кърмено в продължение на пет месеца, но килограмите ми не помръдваха.
Това не беше моето тяло. Не се чувствах в собствената си кожа, а в никакъв случай не мързелувах след раждането. Ходех много, правех упражнения…

Хората, които нямат деца, или пък пък атлетите, веднага биха казали: „Просто тренирай, минали са само пет месеца!“. Ще бъдат прави, но те нямат представа, че едно бебе е доста повече „работа“ от това просто да излезе, а ти да се захванеш с упорити тренировки. Дните летят, детето иска грижата ти и тя е на първо място, а на последно са твоите упражнения, които макар и да не пропускаш, може да нямат желания ефект и да се нуждаеш от повече време за себе си. Освен това, дори да се разделиш с килограмите, остават си всички останали белези от раждането – дали ще са стриите от разтягането и свиването на кожата, или както в моя случай - белегът от цезарово сечение, тези неща в повечето случаи си остават „твоя собственост“.
Аз също имам стрии като тигрови ивици навсякъде. Носех ги с гордост по време на бременността, като доказателство за цялата работа, която върши тялото ми, за да опази и износи малкото същество в мен. Мястото на моето бебе беше в тялото ми, което трябваше да се разшири драстично, и стриите бяха нещо съвсем нормално след тази трансформация. Сега, след както детето ми е вън от мен, нямам нужда от тези стрии. Но кожата ми, разбира се, не е съгласна с моите нужди.
Номерът на дънките и полите ми е много по-голям, отколкото преди. Смятах, че е от подуването по време на бременността, но се оказа, че не е така.

И ако си мислите, че щетите свършват дотук? Грешите! Коремът ми? Той е всичко друго, но не и плосък. Гърдите ми? Те определено вече нямат красивата форма отпреди раждането.



Кога ще си върна тялото? Моето тяло, което толкова обичам и харесвам... Задавах си този въпрос милион пъти, но после си спомних за тревогата дали въобще някога ще мога да ходя нормално след цезаровото сечение. Повече от два месеца се чувствах като пациент, на който са му казали, че няма спасение за него. Търсех в интернет информация за загубата на килограми след раждане, надявах се да открия надежда. Но всеки път, когато умирах от глад, изпитвах вина. А аз бях гладна постоянно. И как иначе – та аз кърмех дете! В един момент просто се ядосах на самата себе си. Какъв е този смешен въпрос?! Как е възможно въобще да се тормозя дали ще имам предишното тяло?! Онова тяло, старото, то не беше износило нов живот. Онези гърди никога не бяха хранили някого в продължение на месеци. Създадох човек! От това няма връщане назад. Просто няма такива количества какаово масло или витамин Е, които да заличат доказателствата, че си майка. Всички тези белези остават с мен. Има организми, които натрупват и задържат повече килограми от другите. Оказа се, че моето тяло е едно от тях.
Много майки вярват съвсем наивно, че няма възможност бебето да промени тялото им по някакъв начин. Направо настръхваме, когато си помислим, че някой може да ни нарича с обидни сравнения, като това да носиш „дънки като на мамче“, да имаш „прическа като на мамче“ или пък само „приятелки мамчета“… Но що за обиди са това? Нима вече е срамно да имаш дете? Защото, да, то ще ограби времето ти, ще бъде центърът на твоя свят. Хората, които имат деца, вече не са главните герои в живота си. Жените искат телата си обратно, не само, за да имат самочувствие, но и за да докажат на всички, че майчинството не ги определя и това не е цялата им същност. В това няма нищо лошо, дори напротив. Но понякога не можеш да върнеш тялото си, нито да заличиш последствията. Аз не можах да върна своето. Но съм майка. И то завинаги. Няма по-искрена усмивка, от тази, идваща от сърцето на една майка, която обича детето си.



Една мъдра акушерка ми каза: „Няма връщане назад, има само крачки напред“. Затова аз приех случилото се с мен. Купувам си нови дрехи за новото ми тяло, които ми стоят добре. Опитвам се да се възхищавам на себе си пред огледалото. Признавам, че в бъдеще може и да успея да променя някои неща. Но засега работя над това да обичам „тялото си на мамче“. Ден след ден..."

More All About Life