Следва

Jeff Mills и Black Coffee се присъединяват към Sea Dance Festival

Art Act: Ейлюл Аслан – фотографката, която развенча идеите за сексуалността

Една жена, живееща в консервативно общество, успя да разбие на пух и прах идеите за половете...

Events преди 7 години

Една любопитна жена, живееща в консервативно общество, успя да разбие на пух и прах идеите за половете, сексуалността и идентичността в Турция и в чужбина – по-точно в Берлин.

Корените на Ейлюл Аслан са турски, но за момента фотографката се е установила в Берлин.
Първото нещо, което забелязваме в изкуството й, е фокусът върху жените и женското изобщо. Тя често позиционира моделите си пред изкривени стъкла и напукани огледала, като начин за обективизиране на женската форма, който сякаш е метафора за „кривите“ ни представи за нежния пол.
А именно в това се крие „поантата" на нейното творчество: жените често са третирани само като обекти, а субектната им природа сякаш остава забравена.   








Лицата на моделите на Ейлюл често са скрити от ръце, цветя, коси, а гърдите им винаги са представени по особен начин.
Фигури като тези – голи, „неправилни“ и „счупени“ – провокират разпалени дискусии за половете и идентичността. А подобни теми стават все по-важни и обсъждани в родния град на фотографката.





„Плаках на първата ми изложба в Истанбул“, разказва с вълнение Ейлюл. Тя има къса черна коса, тъмни очи и изключително топло и изразително лице.
„На откриването беше пълно с хора, които не познавах, а те бяха там, защото следяха работата ми. Една жена дойде при мен и ми каза: „Огледалото трябва да е на наша страна. В него трябва да виждаме самите себе си и това дали сме щастливи“, а друга пък заяви, че благодарение на творбите ми е взела решение да се разведе с мъжа си. Ето такива радикални неща чух! Това беше много важен и емоционален миг за мен“, добавя Аслан.

Тези реакции черпят голямата си сила от липсата на открита дискусия за жените в турското общество: „Турците нямаме женски примери за подражание, женски ролеви модел… Да, имаме писателки, актриси, но малко от тях имат смелостта да говорят открито за проблемите, с които се сблъскват жените всеки ден, а още по-малко от тях се осмеляват да се борят срещу тези проблеми. Една жена все мисли какво ще каже шефът й, какво ще каже семейството й… В Турция хората са такива – винаги обезпокоени от това какво ще кажат и какво ще си помислят другите. А ако си феминистка, гледат на теб като на вещица и като на лош човек.“




Силната връзка на Ейлюл със собствения й пол се формира от най-ранна детска възраст: „Майка ми е виновна! Тя е истинска феминистка-либерал – много силна жена“. Също така, майката на Аслан е началник на опозиционната партия за правата на жените в Турция. Баща й, изненадващо, е посветен мюсюлманин с консервативните възгледи на севера: „Мисля, ме семейството ми репрезентира Турция по много хубав начин. В страната ми има смесица от всичко – всякакъв тип вяра. Когато бях малка, хората все още бяха толерантни един към друг и се приемаха. Но сега, когато Ердоган е на власт, Турция стана по-потисническа и партизанска“, споделя Ейлюл.

Също като много хора от турското общество, родителите на Ейлюл Аслан не могат да преодолеят различията си и се развеждат: „Нямах братя и сестри. Израснах като единствено дете, прекарвайки повечето време с майка ми. Двете сме най-добри приятелки и тя определено е оказала огромно влияние върху мен. Мама беше тази, която ми връчи първия апарат – благодарение на нея започна всичко.“


Първоначално апаратът стоял неизползван върху шкафа. Но Ейлюл израства, започва да усеща върху гърба си живота на жената в мюсюлманска страна и силата на обектива става изключително важна за идентичността и себеизграждането й.

Истанбул, 2010 г., автопортрет: „Това е една от любимите ми снимки и е първата, която продадох. Тя символизира месечния цикъл на жената. Винаги ми е било странно как този процес на женското тяло се приема за табу, винаги е срамно, а всъщност е едно от най-естествените неща в живота. Също така в периода, в който направих снимката, бях объркана относно това каква е ролята ми в този живот като Жена и колко трудно ми е понякога да изразя себе си като такава.“

Анкара, 2012: „Това е братовчедка ми, която е първата ми муза и първото момиче, което съм снимала след себе си. Снимката е правена в апартамента й в Анкара, малко след като се изнесе от моя – двете живяхме заедно пет години.“

„Била съм подложена на сексуален тормоз повече пъти, отколкото мога да преброя. И това не е било само в случаите, в които съм обличала мини-пола, а се е случвало и докато нося пижама. Жените по цял свят са третирани като предмети, но в Турция е някак си по-агресивно. Няма значение къде си и колко е часът – в Турция мъжете си мислят, че могат просто да дойдат и да те грабнат, докато си вървиш по улицата. Или пък дори в университета, в който ходех – когато някой ме третираше по този начин, се прибирах толкова ядосана… Мислех си: „Защо не ми е позволено да бъда тази, която съм!?“ Искам да нося пъстра червена рокля, например, и това да не шокира хората около мен…“



„Опитвала съм се и да отвърна, но това ми е навличало само неприятности. Понякога пред теб стои огромен мъж или двама. Не можеш да победиш в тази битка. Но аз исках да направя нещо повече от това да плача вкъщи заради тях“, откровена е тя. И това е преломният момент, в който Ейлюл открива фотографията, както никога досега. Напук на всички мъже, незачитащи жените, Ейлюл ще застане пред огледалото гола или облечена в дрехи, които мъжете намират за неприлични, и ще се снима: „Това беше моето бягство от всичко това и най-сетне можех да бъда тази, която съм. Не смеех да нося секси блузки из улиците на Турция, но можех да го правя у дома пред камерата и това ме караше да се чувствам добре. Фотографията ми е цветна, женствена, но има и своята тъмна страна – започнах да снимам, за да се отърва от тъмнината в душата си.“


Първоначално снимането е било изцяло лично начинание за Аслан, но постепенно тя започва да снима и други жени: „Аз бях първата си „жертва“, после братовчедка ми, а след време мои приятелки искаха да бъдат мои модели. Но те бяха адски несигурни. Винаги ме питаха: „Нали няма никой да ме разпознае?!“, „Сигурна ли си, че родилният ми белег не се вижда“… Искаха да крия лицата им и се тревожеха какво мислят другите хора.“

На снимките, които Ейлюл им прави, се виждат голи, непокрити женски тела, които са смятани за порнографски в Турция: „Има „игра на криеница“ в творбите ми, което се получи случайно, защото моделите ми искаха да са неразпознаваеми. Не беше мой естетически избор, но се превърна в мой почерк“.







Ейлюл казва, че фотографията й е начинът, по който изразява себе си и така изследва своята сексуалност. Тя споделя още, че в Турция жените трудно да откриват други жени за каузите си и е почти невъзможно да разберат нещо за собствения си пол: „Когато жените в Турция излизат, те са забулени отгоре до долу – всяка част от тялото им е скрита. Повечето от тях не са виждали други женски тела, освен своето. Аз винаги съм била любопитна, защото тялото на жената е една мистерия за мен, независимо, че и аз имам такова. В Турция имаме хамами и парни бани, където можеш да видиш голи жени, но аз съм ходила като много малка. Единствените жени, чиито тела бях виждала, бяха тези на майка ми и на братовчедка ми, защото живеехме заедно. А това е проста психология: когато нещо е скрито и забранено, ти ставаш любопитен. Исках да видя от какво толкова се страхуват жените. Защо винаги трябва да се крият?“
И, разбира се, това оказва влияние върху фотографията на Ейлюл, защото тя често снима жените именно така – разкриващи най-женското в телата си: „Това беше начинът да изразя свята на фантазиите си“.

Берлин, 2014 г., модел – „Изкривяване на идеята за това какво Жената Е и какво трябва да Бъде. На жените постоянно се поставят етикети, постоянно ги съдят. А всъщност никой не знае какво стои зад тази фасада.“


Берлин, 2012 г., автопортрет –
„Заминах за Берлин заради две страсти – по един град и по един мъж. Снимах се, докато бях в апартамента му, докато него го нямаше. Беше много еротично да съм заобиколена от нещата му, без той да е там. Заснех се, отдавайки се на фантазията си за това как се чувствам, когато той е там с мен.“

През 2009 г., по настояване на братовчедка й, Ейлюл си прави профил във Flickr и публикува няколко снимки. Тя разказва как е почувствала риск от това да сложи името си върху собственото си изкуство: „Не вярвах, че някой въобще ще забележи работата ми, затова просто го направих. Докато един ден баща ми се обади и ми каза: „Написах името ти в google… И ти ще изтриеш тези снимки…сега!“… Майка ми, от своя страна, казваше, че ме обича, заради това, което съм. Баща ми само се тревожеше какво щели да кажат съседите. За него беше въпрос на чест: „Дори не мога да гледам тези снимки! Ще живея в грях!“, укоряваше ме той. Този период беше особен за мен и понякога си мислех, че дори изкуството не беше достатъчно, за да ме спаси. С баща ми имахме непрестанни пререкания, той отказа категорично да дойде на изложбата ми, но в крайна сметка склони да го направи, защото ме обича. “, разказва Аслан.

До 2012 г. Ейлюл натрупва много последователи в Турция. Окуражена и от други фотографи, тя заминава за Берлин, за да развива творчеството си на други нива: „Когато се преместих в Берлин, бях смаяна от всичко около мен. Виждах мъже да се държат за ръка и това не беше повод за обсъждания, имаше толерантност и разбиране. Бях наистина като хипнотизирана, дори приятелите ми направиха забележка, че зяпам твърде много. Отговорих, че не ми пука. Исках да зяпам всичко в този ден.“

„Берлин беше като някаква утопия за мен. Но тогава си казах: какво пък?! Ще направя всичко възможно, за да остана тук и нещата да се наредят… и те се наредиха така, че се влюбих и се омъжих. “

Нещата действително се нареждат чудесно за Ейлюл чудесно. Галерии, в които е мечтала да види творбите си, вече я искат при себе си. Преживяванията й в Берлин дават на творческата й личност нови перспективи: „Майка ми обожава да пътува. С нея обиколих Европа, когато бях по-малка. Всеки път, когато се завръщах в Турция, си мислех: „Мамка му! Хората могат да бъдат свободни. Наистина свободни. Не е толкова невъзможно.“ Пътуванията ми дадоха надежда. Надежда, че животът може да бъде не само такъв, а и различен.“


„В Турция има шоколад, чиято реклама е с много секси мъже без тениски… и капещ шоколад навсякъде. Жените го обожават! Но подобна реклама в обратен вариант е немислима в моята родна страна. Звучи ужасно, но няма как да спра опредметяването на жената. Мога само да се боря срещу него. В днешно време всичко е опредметено – жени, мъже, дори и животни. Всичко се превръща в нещо за консумиране. Това е грозната реалност. Често ми казват, че преувеличавам, но турската жена няма право да си направи дори селфи с телефона, тя няма право да създава изкуство, каквото и да е то. Аз се боря за правата на жените, за това да се приемат за равни. Ако една жена иска да бъде предмет – това е нейно решение. Но ако тя иска да бъде модел и да показва тялото си, това също е нейно решение и нейният живот! “

More Events

Имърсив представленията на Karakashyan & Artists ни водят зад кулисите на професионалната кухня

Events преди 6 дни

Режисьорът и хореограф Коста Каракашян и режисьорът и драматург Антония Георгиева отново събират сили с артистичния сладкар Александър Цеков за поредица от завладяващи спектакли, разкриващи скрития свят на ресторантската кухня.

The Heavens - изложба на Паоло Уудс и Габриеле Галимберте

Events преди 1 седмица

Галерия Синтезис и Френският институт в България представят изложбата “The Heavens” на Паоло Уудс и Габриеле Галимберти, чиято премиера е на фестивала Les Rencontres d'Arles през 2015 г. и оттогава гостува на множество музеи и фестивали. “The Heavens” е мащабен артистичен проект с критичен поглед към офшорните зони, който съчетава дългосрочно журналистическо разследване, фотография, финансови анализи и инфографики. Офшорните зони* тихомълком превземат целия свят. Повече от половината световна търговия преминава през тях. Нарастващият брой статии и доклади по тази сложна тема обикновено са илюстрирани със снимки на тропически плажове с палми. Така ли изглеждат наистина данъчните убежища?