Общуването лице в лице предполага известна камерност, интимност. Очите са огледало на душата и могат да ни кажат много повече, отколкото думите.
Най-много информация се възприема "с очите" (55%), със слуха (38%) и само малка част (7%) със смисъла на изречените думи.
Вече многократно е доказано, че една и съща дума се възприема от различните хора по различен начин, поради феномена на каузалната атрибуция (с което се обяснява начинът, по който ние хората приписваме причините за случващото се в живота ни. Идва от causa - причина и аtributio - приписвам и обяснява тази базисна човешка нужда да разбираме причинно-следствените връзки в света, в който живеем), проекциите на говорещия и слушателя, и други особености на психиката. Нюансите на общуването може да се разберат ако комплексно се оцени събеседникът.
Самият зрителен контакт е изключително важен, ако говорим за личен контакт, не по телефона. Опитайте нещо да кажете или да обясните на човек, който се е обърнал на другата страна. Обичайно следва остра реакция: "Какво е това?! На стената ли говоря?! "
В подобна ситуация може да се окаже лектор, ако аудиторията е настроена враждебно. Когато не може да "улови" нито един, не само заинтересован, а въобще никакъв поглед. Слушателите гледат в стената, в телефона си, навели са се надолу. Представяте ли си? Никога не обсъждайте важни жизнени неща от живота в колата, когато единият от вас е зад волана.
Очите могат да изразят симпатия, да осъществяват контрол, да регулират реда на комуникацията, да информират за вашето настроение и намерения. Като оставим настрана всички тези неща, говорене, неотчитащо реакцията на слушателя, може да доведе до доста недоразумения.
.jpg)
Ако проследим посоката на погледа ще видим, че бизнес-преговорите обикновено се провеждат между хора, гледайки в третото око един на друг. Приятели/приятелки свалят погледа си по-ниско, близо до устните. А тези, които се интересуват от своя събеседник на по-интимно ниво, от време на време, хвърлят поглед на гърлото. Понякога дори оглеждаме от главата до петите фигурата, на човека, който ни е харесал. Ако гледащият е прекалено нескромен, (т.е. взира се), някои жени могат да почувстват, че ги "събличат" с поглед.
Прието е също предаването на думите в диалога да става с поглед. Говорещият човек гледа слушателя много по-малко, отколкото слушателят говорещия.
Това "правило" не винаги е вярно. Човек, заемащ ръководна длъжност или просто имащ желание да "вземе психологическа преднина", гледа събеседника си през по-голямата част от времето на своя монолог. Спомнете си мъмренето на родителите по ваш адрес или острото изказване на учителя за вашето поведение и ще разберете за какво става дума. Когато при разговора погледът е насочен към вас, искат нещо да ви внушат. Не че ви гледат втренчено, просто не ви "изпускат от очи". Е, може би и вие постъпвате така несъзнателно, когато давате наставления.
А какво се случва, когато някой търси погледа ви, за да ви даде наставления, които не са ви нужни? След строгия взор, предвещаващ конкретно въздействие, собственият ви поглед започва да бяга от ъгъл в ъгъл, буквално търси изход от неудобното положение - иска "да се изплъзне..."
Избягващият поглед говори за разсеяност, за желание да се избегне разговора, а заедно с кисела усмивка, на всички е ясно, че този човек не се вълнува от това, което му се говори, иска му се да избегне очите на говорещия, да се скрие, както в детството.
Но ние сме възрастни хора, затова си затваряме очите не с длани, а с вежди. Гледаме в пода, отпускаме главата си или погледа. Може би това е от срам, както е прието да се съди за наведената глава, но понякога го правим, за да се скрием от събеседника. Тогава той може да борави само с нашия тил, но нали наведена глава меч не я сече? Сведеният поглед символизира позиция на подчиненост.
Трябва да се каже, че не винаги притворените клепачи са сигнал за покорност. Събеседникът трябва да се разглежда цялостно, заедно с реакциите. Понякога човек има нужда просто да се потопи в себе си, да получи малко лично пространство, за да формулира компетентно мислите си. Притворените очи, в един разговор, може да символизират превъзходство, ако главата на човек е гордо отметната назад, той се опитва да бъде по-висок, да гледа изпод мигли, от високо.
Също така, по очите може да се прочете на какъв "език" мисли човек. Каква сетивна система се явява водеща: зрителна, звукова или тактилна. Така може да се оцени истинността или неистинността на неговите твърдения. От това, в каква посока отвежда погледа си, зависи отношението му към ситуацията - дали си измисля или си спомня.
По принцип, ако се ориентирате по ваше "ляво-дясно", то лявата по отношение на вас страна на лицето на човека е "по-фантазьорската". Изграждането на слухови и зрителни образи (измислени) се случва при отклоняване на погледа вляво-нагоре и вляво-настрани. Ако е необходимо, например, да си спомни докосване, човек гледа вляво надолу. Тук става въпрос за припомняне, а не за фантазия. Някои психолози смятат, че е невъзможно да се изгради усещане, може само да се припомни. Как може да си "изградиш" миризма от огън, ако никога не си усетил миризмата му?
Долу вдясно от вас ще бъде погледът на човек, ако той води диалог сам със себе си. Тук е възможно, след като поговори сам със себе си и се пребори със съвестта си, да ви излъже. При левичарите всичко това да се случва наобратно. И все пак, само по посоката на погледа не може да се съди изцяло за човека, това е само един намек.
Когато ви гледат с полузатворени очи, буквално като на прицел, очите ви сами може да се движат "в кръг", спомняйки си вашите възможни недостатъци и опитвайки се да отгатнат (не да фантазират) защо е тази немилост.
Не напразно жените умело използват грим, за да подчертаят очите си и да ги направят по-отворени, по-големи и донякъде беззащитни като на дете. Такива очи привличат вниманието.
Веждите до голяма степен може да променят както израза на очите, така и цялото лице. Наистина, учуденото повдигане на веждите понякога пречи да се възприеме друго изражение на лицето.
Някои психолози смятат, че движението на веждите е по-красноречиво от движението на очите. Повдигнатите вежди при наведени надолу очи – буквално говори за „бунт на кораба“. Но таен!
More from View Sofia
Как да изберем правилния крем за лице? Правила, хватки, тайни и уловки
Качественият крем е основата, върху която изграждаме бюти-ритуали с дълготраен ефект.
Когато го хванем в крачка... Как да се справим с изневярата
Това е нашата позиция, едната гледна точка и сме далеч от идеята да се вживяваме в ролята на съветници-психолози...
Аз съм пътят, и истината, и животът: моментът, в който 3-годишно момиченце бе извадено от руините в Измир
65 часа след земетресението
