Следва

Лятна свалка - начин на употреба. Малко преди и малко след края

SUCCESS & THE CITY: Мирослава Симова & Pernod Ricard

Hurricane звучи по-нежно от преводното Ураган, затова даваме на Мира точно това определение... 

All About Life преди 7 години

Hurricane звучи по-нежно от преводното Ураган, затова даваме на Мира точно това определение... Защото енергията й е мощна, завладяваща и плътна, поръсена с нежния прах на женствеността и елегантността и леко оцветена с нещо далечно, отвъдгранично, чуждестранно, в хубавия смисъл на думата. Качествата й се усещат вродени повече, отколкото придобити, затова и толкова осезаеми. Знанието, опитът и силата са магически оплетени в натурата на тази жена, от която просто струи усещане за бъдеще. Рядко сме откривали това у други.  

Мирослава Симова ръководи с желязна ръка в кадифе силната Pernod Ricard, управлява стилно 40 души, умее да владее ситуации, моменти и трудности до съвършенство и, общо взето, е истинска радост да я познаваш. 

ЕТО И ТОЧНО ЗАЩО:   

V.S.: Разкажи ни малко повече за Pernod Ricard.
М: Ние сме голяма компания, обаче с mindset на малка компания, т.е. чувстваме се и се държим като малка компания, защото това ни прави по-земни и по-истински – стъпили сме здраво на земята, не летим по върховете... Ние сме наистина голяма компания, лидер на пазара и по света – 19 хиляди човека работят за Pernod Ricard, тук сме около 40 човека, което също не е малко за България, но се държим като едно семейство и се опитваме да следим пулса на заобикалящата ни среда и да се държим адекватно.

V.S.: През теб ли минават назначенията в екипа?
М:
Винаги! Това е нещото, което не делегирам напълно. Преди да се назначи един човек винаги, задължително винаги минава през мен. Всеки един човек, който идва при нас, трябва да бъде абсолютен професионалист, да се впише в ценностната ни система, в начина ни на поведение, в това колко ангажиран ще бъде, отворен ли е към новото, иска ли да се учи, готов ли е да се справя с трудностите.

V.S.: Как разбираш, че човекът е точният? Поглеждаш и казваш – Да! Или поглеждаш и имаш вътрешното убеждение, че нещо не е както трябва. Как го хващаш? По очите ли?
М:
Според мен това зависи много от човека. Аз също съм много интуитивен човек и то е като при любовта – веднага разбираш дали е да или е не. Обаче после търся доказателства. Все пак имам втори поглед и винаги имам съмнението, че може и да бъркам. Вторият поглед, който е малко по-трезв и малко по-структуриран, ми помага да уточня дали това е правилният човек. Понякога човекът може да е чудесен, но да не е правилният за позицията.

V.S.: С какво настроение отиваш сутрин на работа?
М:
Аз съм голям оптимист – радвам се на живота и на малките неща в живота, макар че съм имала и много бури. Така че много зависи – аз съм много гъвкав човек, обичам различията, приемам ги и се опитвам да бъда гъвкава по отношение на себе си и на моята рутина. Например, през зимата водя моето дете на училище в 08:30 ч., отивам рано на работа и отхвърлям страшно много работа сутрин. Има дни, в които не я водя на училище и отивам в 09:30 ч., различен ми е моделът.

V.S: Как би определила общуването си с хората?
М: 
Опитвам се да бъда гъвкава и в работата с хората – налагам нещо, което в началото с голям уплах се прие – че аз не гледам точно минутата, в която човек идва и си тръгва, но много по-важна е ангажираността и резултатността и това да идваш с кеф. И ако един ден не си в кондиция да дойдеш рано, само ако се обадиш да предупредиш и дойдеш по-късно, но си намериш по-удобен момент в деня, в който да довършиш започнатото, смятам че това е много по-здравословно. В крайна сметка трябва да имаме отговорно отношение към екипа си, към хората, с които работим. И ги намирам за много по-щастливи и ангажирани впоследствие, когато приеха този модел. Аз съм се научила на тази гъвкавост от Скандинавия, където доста години работих. Не бях базирана там, а работих 7 години за The Absolut Company – шведската дивизия на Pernod Ricard, производителят на Absolut водка. И на мен много ми допада скандинавския начин на работа и начин на общуване. Имат си, разбира се, и своите особености – малко са по-затворени, по-студени. Обаче по отношение на работата ми харесва, че няма интригантство, всички са професионалисти, обаче и всеки си има лично време. Изключително държат на баланса.

V.S.: Кога ще ги стигнем скандинавците?
М:
Аз винаги казвам: „С малки стъпки стигаме бързо”. Не трябва да чакаме едно голямо нещо да дойде отгоре – да ни се промени правителството, да имаме по-добри политици… Това може и никога да не се случи, но това не означава, че ние трябва да казваме: „У нас е така”. Няма такова нещо. Защото в Pernod Rikard не е така, и в моята къща не е така, може би и във View Sofia не е така и в много други компании и неформални общества. Виждам такива страхотни хора. Напоследък много се вдъхновявам от тези co-working пространства, които се появиха.

V.S.: Какво казваш на дъщеря си за твоята работа, какво работи мама?
М:
Аз винаги съм си казвала, че ако на едно 7-годишно дете не можеш да му обясниш какво работиш, значи има нещо сбъркано в работата ти. Тук идва и парадоксът - аз в крайна сметка представлявам един производител на алкохолни напитки, обаче съм изключително горда с това, което правим, защото нашата мисия е да създаваме моменти на споделяне и на общуване. Така че произвеждаме един продукт и го предлагаме на пазара, той е насочен към всички хора над 18 г. Ние имаме за цел с удоволствие и мярка да бъде употребяван нашият продукт, така че да ти създава приятно настроение. Но същевременно правим и програми за превенция. Ние проактивно правим действия в посока информиране. Скоро дори направихме и един чудесен филм - „Шофиране е равно на отговорност”, който се превърна в истинска продукция.

V.S.: Т.е. на практика това са две положителни послания – едното върви със споделянето, с момента, който можеш да прекараш в компанията на едно вкусно питие, което да ти даде усмивка в края на работния ден и същевременно положителното послание, че това може да се случи абсолютно безаварийно, без риск за никого…
М:
Точно така! И понеже тръгнахме от там какво обяснявам на детето ми, последното, което направихме, е имаме един ден в годината, в който всички 18-19 хиляди човека излизат и правят нещо по зададена тема. Тази година темата ни беше „sharing conviviality”. Ние от Pernod Ricard България, заедно със студенти по архитектура и по ландшафтен дизайн, осъществихме техни проекти за една зона около езерото Панчарево, която вече е абсолютно облагородена и почистена, залесена. И освен че участвахме физически, също така финансирахме и материалите, които бяха необходими за осъществяването на този проект.

V.S.: Има ли някой, който да не бъде запален, когато ти застанеш отпред и започнеш така да разказваш?
М:
Аз имам страхотен екип. Ние не сме голям екип, както споменах, и около десетина от тях са базирани извън София, но ние се стремим да ги събираме периодично и много се стараем да запазваме този дух дори с хората, които са на разстояние. Смятам, че ценностите ангажират. Много често идеите идват от младите. При нас има една вътрешна организация, нарича се YAC Youth Action Council – неформална организация на хората под 30 години. Имаме 6-7 човека, които много често предлагат идеи, последната беше нещо страхотно – за да има по-малко разделение между отделите, измислиха програма с дизайн, лого, комуникация и я нарекоха Swap with Me (смени се с мен). Трябваше да има доброволни желаещи, които да кажат три желания, например „искам да науча повече за колега от някой отдел”… Всеки, който желае, го прави. Накрая ги събираме и там, където има съвпадение, правим двойки. И тези двойки прекарват известно време при единия, след това при другия и споделят предизвикателства, сложности, проследяват казуси.

V.S.: На практика работната среда не ти дава шанс да се умориш. И все пак, омръзва ли ти понякога?
М:
Ами никога не ми омръзва. Нашият имидж в социалните медии е прекрасен, защото няма да постнеш как работиш 6 часа пред компютъра, а постваш като си в някакъв страхотен бар с гледка към морето, например, и понеже аз много често попадам на партита и различни събития и хората ме питат: „Ама ти сега на работа ли си?”. Но това има и своята трудна страна, защото след като си работил целия ден, понякога си ангажиран и вечерта, така че работата понякога е малко повече, но не ми омръзва.

V.S.: А как си почиваш?
М:
Всеки си има отдушник, някаква страст. Аз имам прекрасната Рада на 7 г., така че моята почивка и вълнение е тя.

V.S.: Как попадна в компанията? Случайно ли стана?
М:
Случайно стана, че въобще влязох в алкохолния сектор и оттогава не съм излизала. След като завърших университета, всички новопоявили се международни компании търсеха умни, отворени, млади хора, които знаят езици. Така имах шанса, попаднах в една от водещите за времето си компании и от този момент нататък толкова много научих и получих като маркетинг знания от този бизнес. Практиката ме подготви изключително добре и аз повече не напуснах сектора. Променяла съм си позициите, израствала съм, била съм и в чужбина, сега от няколко години съм управител на целия бизнес, но попаднах съвсем случайно след университета на най-ниското възможно стъпало в съответната компания. И така вече около 20 години.

V.S.: Кой е най-добрият съвет, който си получавала през годините?
М:
Има един момент, в който аз поисках съвети, съвсем целенасочено, преди 3 години, когато щях да ставам управител на Pernod Ricard Bulgaria. За първи път бях на такава позиция. Трябваше да започна да отговарям за целия бизнес, макар че дотогава съм отговаряла за един сектор от бизнеса и си казах: „Сега е моментът да попитам опитните хора”. Аз имам много колеги, които от години са на много високи позиции – управители, хора с изключителна кариера. И имаме една годишна конференция, която правим всяка година през април. За 5 дена целият мениджмънт отиваме на един от двата френски острова, купени през 50-те години от визионера Пол Рикар и там по цял ден работим, срещаме се с всички и купонясваме по цели нощи. Изключително интересно събитие. И тогава се виждаме всички на едно място и питам всеки за неговата лична рецепта, когато отиде на ново място, с нов екип, каква е рецептата му. Първият урок, който получих беше, че не получих две еднакви рецепти – всичките бяха различни. Което е чудесно. Ти разбираш, че трябва да намериш своята и да вземеш оттук – оттам зрънцата, които са ти повлияли. Аз от много хора се повлиях за нещо, от други – не, тъй като не беше моето. Но един много готин съвет от един човек, който сигурно е моята пълна противоположност – мъж – англосаксонец, ама типичен англосаксонец. И той ми каза: „Мира, забрави за недостатъците си. Никой не те е наел на тази работа заради тях. Взели са те заради качествата. Фокусирай се върху тях.” А не като повечето жени. Ние сме перфекционистки и гледаме да се „изчистим” дори от малките недостатъци, които си мислим, че са проблем, но никой не ги е забелязал и никой не го интересува, защото ти имаш много по-важни и силни страни, заради които правиш това, което правиш и постигаш това, което постигаш.

V.S.: Ако сега си на 16 години, какъв съвет би дала на себе си?
М:
Аз сега се харесвам повече, отколкото като бях на 16 г. Хубаво е да си млад, но ако можеше да съм на акъла, на който съм сега… макар че не ми се връща на 16, добре съм си сега. Но ако трябва да си дам съвет, то е да се фокусирам върху важните неща, които ме правят щастлива.

V.S.: А какво те прави щастлива?
М:
Ако правиш важните неща, които те правят щастлива и които отговарят на твоите ценности, ти всъщност се харесваш, защото си хубав човек. Не е нужно да се харесваш на другите. Може би като си по-млад, си неуверен и затова го правиш.

V.S.: А кой е цветът на щастието за теб? Каква е емоционалната ти нагласа към света?
М:
Цветът на щастието за мен е моментът. Човек трябва да има хубавите моменти. Понякога не ги оценяваш, когато ги преживееш. Важно е да се научиш да ги оценяваш, когато се случват. Скоро и аз отидох да се насладя на кейовете на Кристо с детето ми – беше изключително преживяване! И кое го прави толкова изключително – тази енергия, която един човек, абсолютно свободен, преди 30-40 години е решил, че иска да направи нещо, но идеята му е останала неосъществена и намира начин и го прави сега! Изключителната енергия да успее да го постигне, да увлече хората да му помогнат и да увлече милиони да отидат и да усетят това преживяване. Аз мисля, че такива преживявания остават за цял живот. А още по-хубавото беше, че ние го решихме в последния момент. Взехме самолетни билети и отидохме!

V.S.: Значи ти си и човек на импулса, не ти пречи, че нещо не е планирано – хващаш самолета и отиваш!
М:
Аз имам една планирана основа – като погледнеш календара, една година напред има неща, защото ако не са планирани, няма да мога да ги осъществя. Но много пъти правя и импулсивни решения. Гъвкавостта е част от живота. Ако всичко ти е предначертано, то не е интересно.

V.S.: Имаш ли приятелска среда, която е с теб в такива импулсивни моменти – да тръгнете, да отидете някъде, да направите купон? Или си си самодостатъчна и често пъти предпочиташ да си сама или с детето си?
М:
Аз много обичам да съм с приятели и да пътувам с приятели. Намирам това споделено преживяване при пътуването за много по-силно. Така че почти не съм пътувала сама, освен когато съм била някъде служебно и съм решила да остана за уикенда, например, за да открия някой град, в който никога не съм била. Но много рядко, по-скоро с приятелите, семейството.

 

V.S.: Ти си обиколила много места, препоръчай ни три дестинации, които според теб задължително трябва да посетим?
М:
Това ми е много любима тема, но много зависи от това колко време имаш. Ако имаш един уикенд и искаш да отидеш в Европа някъде, мога да ти кажа за Париж, и Лондон, и Прага, но това са доста популярни дестинации. Затова ще ти кажа изненадващи места – такива, които мен са ме изненадали. Например Вилнюс – това е едно бижу! Малък град, много по-малък от София, но тя цялата държава е 2-3 милиона души. Това е едно прибалтийско бижу – изключително е! Ако харесваш Прага, значи ще ти хареса. Другото е Лисабон. Пак не е от най-големите градове, но е чудесен град. И страшно много ми хареса в Кюрасао. Аз много обичам да ходя на топло през зимата. Веднъж годишно през зимата отивам някъде на топло. Когато отидохме там, освен прекрасната карибска атмосфера, която навсякъде на Карибите е страхотна – тези цветове, слънцето, постоянната приятна температура, която ме кара да се чувствам страхотно, дори да е бедно и по-обикновено - няма значение, аз се чувствам страхотно! Мен слънцето ме зарежда, имам голяма нужда от него. Освен това все едно пренасяш Амстердам на Карибите. Това е една от холандските колонии, но докато в Аруба има големи хотели и напомня повече на Слънчев бряг, в Кюрасао е по-малко – малки сгради тип холандски, разноцветни къщички и палми, разкошен климат и прекрасна храна. Това място много ме впечатли!

V.S.: Къде обичаш да хапваш вкусно? Дай някоя идея за добро заведение? В София или някъде наблизо.
М:
Мога да ти кажа за много градове по света къде са ми любимите ресторанти, но за България смятам, че имаме прекрасна кухня и шанса да имаме истински отгледани плодове и зеленчуци. Но много места харесвам. Аз и самата София много я обичам. Даже в почивните дни да си останеш тук е толкова хубаво. Прекрасни места има! Обичам да не са много претенциозни, но държа да е хубава храната и разбира се, обслужването е много важно. Все пак трябва да има някакво отношение. Но имам много любими места – от Ракия бар и Скара бар - места, на които ядеш месо и салати, през някакви любими паста-места, които не са едно и две, харесва ми „Под липите” – по-класическа българска кухня. Аз обичам много да експериментирам и гледам да ходя навсякъде.

V.S.: А правиш ли нещо вкъщи? Обичаш ли да запретнеш ръкави и да сготвиш няколко неща едновременно, например?
М:
Не съм голям кулинар. Мъжа ми е по тази част и даже много се интересува – чете книги, гледа кулинарни предавания, ходи на курсове от време на време. Аз обичам по-простите неща, но понякога правя баници, десерти. Но не това е моята стихия.

V.S.: А някаква тиха лудост нямаш ли си?
М:
Танците са моята страст. Обожавам да танцувам, а откакто Рада идва с мен - не мога да опиша мащаба на удоволствието!



Този малко бизнес, малко дамски, майчински и безкрайно мил разговор можеше да продължи безкрайно. Защото някои хора са като океани, а всички знаем, океанските приливи движат света... 
 

More All About Life