Следва

Горещ ноемврийски вятър от Киномания

Четиво в четвъртък: "За теб" от Божана Апостолова

Божана Апостолова – поет, прозаик и издател – е родена на 9 май 1945 г. в с. Цар Асен, Пазарджишко, но от няколкогодишна до днес живее и работи в Пловдив...

Books преди 7 години

Авторът:

Божана Апостолова – поет, прозаик и издател – е родена на 9 май 1945 г. в с. Цар Асен, Пазарджишко, но от няколкогодишна до днес живее и работи в Пловдив. Завършва Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Велико Търново.

Два месеца преди 10 ноември 1989 г. Божана напуска тогавашната си месторабота като директор на Дома за култура към тогавашната Дирекция „Местна промишленост и битови услуги“ и започва да се занимава с посредническа дейност, насочена към полиграфията – събира поръчки за етикети, дипляни, календари и др., които печата в държавната печатница в Пловдив. Основава Издателство „Жанет 45“, следва студио за предпечат, после малка печатница, която с годините се разраства в полиграфически комбинат с най-модерна техника, а през 2001 г. и Книжната борса „Жанет 2001“.

Автор е на 9 стихосбирки, 3 романа и 11 книги за деца. Нейни книги и отделни творби са преведени на немски, турски, руски, италиански, унгарски, испански, сръбски, чешки, румънски, гръцки и др. езици. Последната й преведена книга с поезия излезе буквално преди месец в Република Турция. Създател на Литературния фест „Пловдив чете“ и перманентната културна инициатива „Младият Пловдив чете“. През 1994 г. учредява най-престижната годишна национална награда за поезия „Иван Николов“.

Книгата:

"Самороден, скъпоценен поетичен къс. Красив и крещящ, болящ! Мигът, в който надмогваш непоносимото, земното. "Мигът, в който...Стихотворението идва. Вдишващ, издишваш, то идва. Записваш го. Ако не го направиш, си отива." Виолета Тончева

"Книга за смъртта, която е около нас и в нас." Силвия Чолева

"Eдна книга за теб, която сме всички ние, но отдавна сме забравили това, книга отвъд предела, която връща значението на най-високото изкуство - познанието да се обичаме и да си казваме това непрекъснато, с разбирането, че смъртта наистина всеки миг може да превърне във вечна всяка наша раздяла, дори когато тя е за десет минути." Йордан Велчев

"За теб"

Разпознаване

Ще стоя на ръба на душата ти,
за да съм с тебе.
Не е важно за мен
колко те има и колко те няма
в бита ни за двама.
Не е важно за мен
дали ти си човекът
в отсъствие на съвършенството.
Любовта ми е дошла за тебе.
И толкоз.

Разговор

Стоя до възглавницата му
с лъжица в ръка.
– Отвори уста, казвам, моля те,
на болестта ти й трябва силна храна.
А той, излязъл от дълбокото:
– За какво ми е храна,
щом синът ми е до мене?

Изстрадано

Синът ми
седи с часове до леглото
на болния си,
безмълвен баща.
„Дишаме си заедно" –
написа на другия ден.
И обобщи
с изстрадано прозрение:
„Бащите никога не си отиват,
отиват си синовете,
за да станат нечии бащи".

Опашката на светлината 
(в отговор на Андрей Захариев)

Разбира се,
че животът си има началото и края.
Защо да мисли за това?
Все имаше нещо да върши
и почти никога не излизаше
от затвора на битието.
...Но веднъж...
(а това беше първият път)
стъпките му се загубиха
в ритъма на несъответствията.
И чак тогава
срасналите се с бита му сетива
успяха да видят
как се изнизва
опашката на светлината.
Имаше само миг да каже „Обичам те".
Мракът вече захлупваше сърцето му.
Бог го чу.

До теб съм

Последна глътка въздух –
ето нà: изстива твоят свят
и всичко свършва.
След теб остава купчинка боклук
земята милостиво да прегърне.
След теб остава
на Вселената гласът
да се сниши в сърцето за последно.
...За да съм с теб
поне до вечността,
поне до нашата любов,
единствен покрив.

Любовта

Има неговото име.
Изричаш го.
Присвива те под лъжичката.
Трепериш.
Вече си на пръсти.
И се хвърляш в обятията й.
Без да мислиш.

* * *
Въздухът ми тежи
повече от самотата.
Тръгвам.

More from View Sofia

More Books