Авторът: 

Вики Майрън е родена в малка семейна ферма, разположена в близост до град Спенсър, Айова. На тридесет и четири годишна възраст след провала на брака си тя се дипломира с най-високи почести от Държавния университет в Манкато, САЩ. В продължение на двадесет и пет години работи в държавната библиотека на Спенсър, двадесет от които заема поста директор. Тя се пенсионира през 2007 г, за да напише книга, посветена на котарака Дюи. Продължава да живее в Спенсър, Айова.

Книгата:

Колко силно би могло да бъде влиянието на едно животно? Колко живота е в състояние да докосне една котка? Как е възможно изоставено котенце да съживи западаща провинциална библиотека, да спаси едно обикновено малко американско градче и в крайна сметка да се прочуе по света? Дори не можете да започнете да си отговаряте на тези въпроси, преди да прочетете очарователната история на Дюи, любимеца на град Спенсър в Айова, заживял в местната библиотека.

В една мразовита зимна утрин библиотеката на градчето Спенсър в Айова получава неочакван подарък. В кутията за връщане на книги някой е подхвърлил полуживо, премръзнало котенце. Новата директорка на малката провинциална библиотека прибира котето и то заживява сред книгите за радост на персонала и посетителите.

Тази книга е спомен за очарователния Дюи, живял осемнайсет години в библиотеката и топлил сърцата на деца и възрастни. В своя трогателен и сърдечен разказ Вики Майрън си спомня времето, когато е изправена пред предизвикателството на управлява градската библиотека и да отглежда сама детето си. През болести, грижи и несгоди безмълвното, успокояващо присъствие на Дюи понякога е единствената й опора. Забавен, кротък и любвеобилен, насочващ се неотклонно към онези, които имат нужда от него, Дюи обединява около себе си хората, прекрачващи прага на библиотеката.

Дюи успява да докосне всяко сърце и да вдъхва надежда с откритата, безусловна, непресторена вярност и любов, с която ни даряват животните.

"Дюи"

Основни правила за котки, на които им се налага да управляват библиотека
според Дюи Рийдмор Букс

Отпечатани първо в бюлетина на Обществото на библиотечните котки, а след това многократно препечатани по целия свят

1. ПЕРСОНАЛ: ако се чувствате особено самотни и искате повече внимание от персонала, седнете върху документите, проекта или компютъра, с които работят в момента, но се настанете с гръб към тях и леко встрани, за да не изглеждате прекалено отчаяни. Освен това гледайте да се отърквате продължително в крака на служител, който е облечен в тъмнокафяво, синьо или черно за постигане на максимален ефект.

2. ПОСЕТИТЕЛИ: Независимо колко дълго той или тя възнамерява да остане в библиотеката, покатерете се в куфарчето или чантата му за книги и се разположете там за продължителна, удобна дрямка, докато не им се наложи да ви извадят навън, за да си тръгнат.

3. СТЪЛБИ: никога не пропускайте възможност да се покатерите по стълбата. Няма значение кой ще е стъпил на нея. Важно е само да стигнете до върха и да останете там.

4. КРАЙ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ: изчакайте да останат десет минути до затварянето на библиотеката и се събудете от дрямката си. Точно когато персоналът се приготвя да изгаси светлините и да заключи вратата, изпълнете най-сладките си номера, опитвайки се да ги накарате да останат и да си играят с вас. (Въпреки че това не проработва особено често, понякога просто не могат да устоят на една бърза игра на криеница).

5. КУТИИ: вашите хора трябва да осъзнаят, че всички кутии, които влизат в библиотеката, принадлежат на вас. Няма значение колко са големи или малки, или до каква степен са пълни, те са ваши! Ако не успеете да се напъхате изцяло вътре, използвайте всяка част от тялото си, която успеете да натъпчете вътре, за да предявите своята собственост над кутията за дрямка. (Използвал съм една или две лапи, главата си и дори само опашката, за да получа достъп и те работят еднакво добре, за да си осигурите един наистина спокоен сън).

6. СРЕЩИ: без значение от групата, времето или темата, ако има планирана среща в конферентната зала, сте задължени да присъствате. Ако са ви оставили отвън, затваряйки вратата, плачете жалостиво, докато не ви пуснат вътре или докато някой не отвори вратата, за да иде до тоалетната или да пие вода. След като успеете да влезете, непременно обиколете стаята и поздравете всички присъстващи. Ако има филм или презентация, покатерете се на която и да е маса близо до екрана, настанете се удобно и ги изгледайте до края. Докато вървят надписите се престорете на ужасно отегчени и напуснете срещата, преди да е приключила.
И накрая златното правило на всяка библиотечна котка за всички времена....
Никога не забравяйте и не допускайте да забравят, че вие сте шефът!

More from View Sofia

Четиво в четвъртък: "Животът в Япония" от Ютака Ядзава

Books преди 4 години

Независимо дали се усъвършенствате в изкуството да се потопите сред удоволствията на природата (шинрин-йоку), или майсторски да слепвате строшена керамика (кинцуги), японските обичаи успяват да просъществуват в продължение на векове до днес заедно със съвременните подходи за благополучие и хармония.

C-block се включват отново в „Обичам 90-те“

Music преди 8 години

Промо билети за Св. Валентин ще изненадат почитателите на музиката от 90-те...

Седмицата в СТЪПКИ: Къде, какво и защо от 10 до 16 април

Events преди 7 години

Цели три премиери е подготвила за феновете си родната алтърнатив рок/етно-ембънт група Smallman за предстощия си концерт на 13 април в клуб Терминал 1...