И, въпреки краткия си път, той остава една от най-ярките фигури на българската литература, завещал ни огромно наследство в милионите изписани думи, толкова силни, истински и актуални и днес. 

"Всички пътища водят в Рим. Само един път води в Рая: пътят на свободата!”

"Народът мисли! Въпреки пламенното желание на тоя или оня да не мисли. И това е великият момент, на който сме съвременници: пробуждането на народа, неговата еволюция от „стадо” до народ. Глупци! Още не са измислени средства, с които да може да се унищожи народ, още по-малко народ, който мисли.”

"Естетиката е същевременно и етика - по силата на простия факт, че всяко естетично проявление - всяко художествено произведение - всяко изкуство - е проявление преди всичко на човека... Защото ний съществуваме! Затова и в художника ний дирим преди всичко човека - етичния елемент. Човекът е всичко: и цел, и мечта, и красота, и любов, и изкуство, и дух, и свят, и бог."

Гео Милев с жена си Мила

"...Две най-силни оръжия има протестът: баснята и карикатурата. Но баснописците винаги са били борци – дори някои от тях са ходили в затвор и заточение, а карикатуристите винаги са били подлеци – дори някои от тях са получавали премии от властниците. Поне у нас. И много естествено: каква опасност от карикатуриста? Който се смее, зло не мисли...
В най-тъпите епохи най-много е цъфтяла поезията. Тъкмо в епохи на гнет и задушаване на съвестта. Пример: днешната българска поезия.
Тираните са винаги меценати на изкуството. Първата необходимост в двореца на всеки тиран е бил – шутът. Но днешното време – когато човекът е лишен от първото главно: свобода – и от второто главно: хляб – няма нужда от изкуство.