Следва

Четири здравословни заместителя в кухнята, които ще променят тялото ни драстично

Love to quote: 7 зареждащи цитата за по-богата седмица & Гео Милев

Миналата неделя, 15 януари, се навършиха 122 години от рождението на поета, публицист и издател - Гео Милев...

Celebrities преди 7 години

На 15 януари се навършиха 122 години от рождението на поета, публицист и издател - Гео Милев.

Основен представител на експресионизма в българската литература, той твори през 20-те години на ХХ век. Тежко, следвоенно време на силни противоречия и кризи, време, на което той самият става жертва, заради своите възгледи и светоглед, които явно излага в творбите си. Най-известните сред тях са "Ад", "Грозни прози" и "Септември", поемата, заради която плаща с живота си. 

И, въпреки краткия си път, той остава една от най-ярките фигури на българската литература, завещал ни огромно наследство в милионите изписани думи, толкова силни, истински и актуални и днес. 

"Всички пътища водят в Рим. Само един път води в Рая: пътят на свободата!”

"Народът мисли! Въпреки пламенното желание на тоя или оня да не мисли. И това е великият момент, на който сме съвременници: пробуждането на народа, неговата еволюция от „стадо” до народ. Глупци! Още не са измислени средства, с които да може да се унищожи народ, още по-малко народ, който мисли.”

"Естетиката е същевременно и етика - по силата на простия факт, че всяко естетично проявление - всяко художествено произведение - всяко изкуство - е проявление преди всичко на човека... Защото ний съществуваме! Затова и в художника ний дирим преди всичко човека - етичния елемент. Човекът е всичко: и цел, и мечта, и красота, и любов, и изкуство, и дух, и свят, и бог."


Гео Милев с жена си Мила

"...Две най-силни оръжия има протестът: баснята и карикатурата. Но баснописците винаги са били борци – дори някои от тях са ходили в затвор и заточение, а карикатуристите винаги са били подлеци – дори някои от тях са получавали премии от властниците. Поне у нас. И много естествено: каква опасност от карикатуриста? Който се смее, зло не мисли...
В най-тъпите епохи най-много е цъфтяла поезията. Тъкмо в епохи на гнет и задушаване на съвестта. Пример: днешната българска поезия.
Тираните са винаги меценати на изкуството. Първата необходимост в двореца на всеки тиран е бил – шутът. Но днешното време – когато човекът е лишен от първото главно: свобода – и от второто главно: хляб – няма нужда от изкуство.
Днес изкуството е лукс. От него има нужда само хайлайфът.
Днес изкуство и култура са самата борба за възможността да съществува изкуство и култура.
Но все пак: всяка тирания – колкото и черна да е тя – е само една черна запетая в историческото развитие на човечеството; никога точка.
Бъдете спокойни: слънцето ще изгрее и утре; защото далеч е краят на света."
Из статията "Парадокси", сп. "Пламък"

"Трябва да се роди из недрата на народа една нова „партия“ – голяма колкото целия народ, – която да сложи гробна плоча над всички досегашни и сегашни партии, чиято дейност е била само злотворна и пагубна за народа; трябва да излязат начело истинските синове на народа – нови честни хора, – а не ония хора без морал, които са управлявали до днес България. Една нова партия – целият народ, – на която невидими духовни шефове са сенките на Раковски, Ботев, Левски и всички ония честни образи на миналото, които се жертваха за възраждането на българския народ.“

"Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв -
величав.

Дълбоко сред мрак и мъгла.

Из тъмни долини
- преди да се съмне
из всички балкани
из дебри пустинни
из гладни поля
из кални паланки
села
градове
дворове
из хижи, колиби
из фабрики, складове, гари
хамбари
чифлици
воденици
работилници
юзини
заводи:

по пътища и по завои
високо
по сипеи, урви, чукари, бърда
през слог
и рид
през глухи усои
през есенни жълти гори
през камънаци
вода
мътни вади
ливади
нивя
лозя
овчарски пладнища
глогини
изгорели стърнища
трънаци
блата:
изпокъсани
кални
гладни
навъсени
измършавели от труд
загрубели от жега и студ
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви
гневни
бесни

- без рози
и песни
без музика и барабани
без кларинети, тимпани, латерни,
флигорни, тромбони, тръби:
на гърба с парцаливи торби
в ръцете - не с бляскави шпаги,
а с прости тояги,
шопи със сопи
с пръсти
с копрали
с търнокопи
с вили
с брадви
с топори
с коси
и слънчогледи
- стари и млади -
се спуснаха всички отвред
- като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй
яростни бикове -
с викове
с вой
(зад тях - на нощта вкаменения свод)
полетяха напред
без ред
неудържими
страхотни
велики:
НАРОД!"
Из "Септември"



"Сега е твърде късно. Сбогом.
(Защото много те обичам!)
Но няма в страст да те обкича.
(Аз избледнял съм. Твърде много.)
Сега е вече късно. Всичко.
Денят. Нощта. И аз. И ти.
И закъснялата усмивка,
разляна в скръб из вазите
на твоя взор...

Безплодна вечер!
Сърцето ми не чака тайна.
(Аз или тази бледна вечер -
но бледнината е безкрайна!)
Разбирам. Зная. Няма тайна.
Сега е твърде късно вече."

стихотворението Дневник

More Celebrities