Следва

Големите победители от наградите People's Choice Awards

Face to face: Емил Джасим между любовта и хейта

Между любовта и хейта понякога има само една идея разстояние. Идея, която носи заряда на промяната и която отстояваш с постоянството и жертвоготовността, с които...

Други преди 7 години

Между любовта и хейта понякога има само една идея разстояние. Идея, която носи заряда на промяната и която отстояваш с постоянството и жертвоготовността, с които отстояваш любовта си. Точно такъв е случаят на тазгодишното пето издание на Репортийн – конкурсът за каузи, които променят света. „Обичам хейта“ – така провокативно звучи неговата тема тази година. Целта е да докаже, че хейтът може да бъде градивен и вместо безсмислено мрънкане, трябва да е импулс за промяна. Затова до 14-и февруари, на Reporteen.bg, тийнейджъри от цялата страна могат да качат видео, в което критикуват заобикалящата ги среда, но и предлагат решение, с което да променят статуквото към по-добро.

Виновен за Репортийн е Емил Джасим, учител по история и образователен експерт. Човек, който безусловно вярва в промяната. Вярва, че любовта трябва да ни води, а най-важната задача пред българското образование е да формира силни и свободни личности.

Един разговор за важните житейски уроци, призванието да си учител и хейта като форма на любов.



V.S.: Темата на Репортийн тази година е „Обичам хейта“ – повече хейт или повече любов има в това съчетание?
Е.Д.: 
Има само и единствено обич. Ние се опитваме да променим представата за хейта. Не случайно, не допускаме език на омразата в нашия конкурс. До преди началото на тази кампания хейт означаваше мрънкане. Сега ние казваме: „ОК, ако наистина хейтиш нещо, направи нещо, за да го промениш. Не случайно, цялото име на конкурса е „Reporteen – каузи, които променят средата“.

V.S.:  Как се роди идеята за конкурса?
Е.Д.:
Това е петото му издание, но преди това отлежаваше в едно чекмедже още две години. Дори на един много стар мой телефон имам снимки на бяла стена, цялата изписана с маркери за това как да изглежда този конкурс и какво бихме направили. Претърпя много промени, но всъщност най-важното остана – да създадем платформа, пред която тийнейджърите да могат да кажат това, което мислят и да предложат решения за средата, която ги заобикаля.

V.S.: Срещу какво най-много хейтят тиийнейджърите?
Е.Д.:
Знаеш ли, много са разумни. Хейтят най-вече фалша и лицемерието. Другите неща, които не понасят, са например, тежките раници, лошо построената образователна система, разбитите улици. Всичко това, което и ние, възрастните не харесваме, не се харесва и на тийнейджърите. И е нормално да е така.

V.S.: Кое е най-нестандартното видео, което си видял досега?
Е.Д.:
Те са ужасно много. Най-нестандартното обаче по някакъв начин беше най-обикновеното. На фона на всички доста сложно направени видеа едно момиче от Троян беше заснело видео с много лоша камера, абсолютно статично, с не много добър звук, но с брилянтната идея да купи електронни книги за библиотеката в училище, защото книжните тела се захабяват, а в една електронна книга могат да се съхраняват буквално стотици. Седмица, след като тя получи своята награда от 1 000 лева, електронните книги бяха закупени, бяха напълнени със съдържание и бяха дарени от нея на библиотеката в нейното училище.

V.S.: А какво ще правите с останалите идеи?
Е.Д.:
Ще наградим седем идеи с по 1 000 лева и други седем с още по 500 лева. Вече свързахме някои от участниците с представители на общината, за да търсят заедно решение. Миналата година едно момче беше доказало, че липсва логика в маркировката на булеварда, който пресича всяка сутрин, за да стигне до училище. Беше го показал с анимация. Влязоха в разговори с общината, които обещаха и на него, и на нас, че ще оправят нещата.

V.S.: На хейт всички сме много силни. Зад него обаче не се ли крият дълбоки комплекси?
Е.Д.:
Много е лесно да нахейтиш нещо. Точно затова изпращаме посланието „Дай предложение. Дай решение.“ Аз много си обичам хейта, но не искам някой да бъде просто мрънкач. Затова в нашия сайт има две зони – едната е за мрънкане, а другата е за тези, които толкова хейтят нещо, че предлагат решение. И тук идва любовта. Ако искам да променя нещо, трябва да предложа решение. Да бъда търпелив. Да се опитам да го приложа. Това е чудесен пример как хейтът може да изкара на преден план любовта.

V.S.: „Силно да любят и мразят“, е казал поетът. Ние, българите повече обичаме, или повече мразим?
Е.Д.:
Много искам да сме повече родолюбиви. Любовта да ни води. Разбирането към ближния, към сънародника. Представата, че сме нация.

V.S.: Липсва ли ни това в момента?
Е.Д.:
От известно време насам мисля, че има хора, които чертаят разделителни линии в обществото. Без да изпадам в теория на конспирациите, мисля, че конкретни хора, заради едни пари, го правят това.

V.S.: Ако трябва ти да запишеш видео за Репортийн, каква идея за промяна би представил?
Е.Д.:
Това, което за мен е много, много важно, са три точки в дневния ми ред, свързани с промяната в България – 1. Образование 2. Образование и 3. Образование. Много ми се иска образователната система така да се промени, че когато завършват училище, българските ученици да са силни, автономни личности. И с моите колеги знаем как да стане това. Има конкретни стъпки, които трябва да се приемат. Ето, например, една радикална промяна – Министерство на образованието да бъде само Министерство на предучилищното и училищно образование, а науката да отиде в държавна агенция заедно с Висшето образование. Поне ¼ от нацията е засегната на ежедневно ниво от предучилищното и училищното образование. Това са около милион ученици и деца от яслите и детските градини, техните родители и още около 150 000 души педагогически персонал. Това е много голяма група хора. Затова трябва да има отделно министерство, което да се занимава само с това и целият бюджет да е само за това.

V.S.: Казват, че в Япония единствените поданици, които не са длъжни да се покланят на императора, са учителите. Защото няма как да има императори без учители. А при нас учителите биват пребивани, опозорявани. Какво се обърка? 
Е.Д.:
Знаеш ли, има много причини. Според мен, в един момент обществото забрави да подкрепя учителите. Просто ги остави на произвола. Ние като общество започнахме да говорим за възстановяване авторитета на учителите в последните 2-3 години.

V.S.: Ценностите ли ни се изкривиха?
Е.Д.:
Струва ми се, че това с ценностите не е валидно само за България. Много неща се промениха в света. Това, което обаче тук изпуснахме, е да сложим истински акцент върху образованието навреме, след разпадането на комунистическата държава. В онзи период имаше пълен разпад. Не просто на обществото – на всичко. Спомням си зимата на 97-ма година – тогава заплатата на един учител беше 3 долара. Днес това се равнява на може би 5 лв.

V.S.: То не беше само при учителите?
Е.Д.:
Така е, да. Но е много показателно да видим каква е заплатата на един учител. Въпросът обаче е, че когато минаха тези кризисни времена, учителите бяха забравени. Едва сега, благодарение на усилията на неправителствения сектор, започна да се говори за връщане авторитета на учителя. За тази цел има четири стъпки. Първата, абсолютно задължително е повишаване на заплатите. Втората – повишаване изискванията към учителите да повишават своите умения и квалификация за работата си в клас. Третата стъпка – да се улесни ходът на професията, защото има много хора, които не са завършили конкретно биология, например, но биха били добри учители по този предмет. И четвъртата, да се даде възможност на учителите да работят с модерни средства за преподаване, което не е задължително свързано с техника.

V.S.: Кой е учителският съвет или урок, който помниш и до днес?
Е.Д.:
Много са! Но ето един урок от Стамена Димова, мой учител по литература – че винаги трябва да се хващам за зрънцето знание и умение, които демонстрира един ученик. Винаги. На всяка цена. Всеки ученик има нещо, за което учителят може да се хване и да развие.

V.S.: След време, ако се срещнем с твои ученици, какви би искал да кажат за теб?
Е.Д.:
Ще ти разкажа една случка. По-миналия петък имах много тежка седмица и вечерта минах през моя любим бар. Точно по това време получих съобщение във Facebook от едно хлапе, което подготвях да кандидатства в класическата гимназия преди може би вече 8 години. Та той ми писа: „Здравейте, господине, как сте? Все още помня в детайли покръстването“. Въпреки че тази информация не му трябва чисто работно, защото завършва право, той все още я помни. На мен това ми стига.

V.S.: Как палиш искрата у учениците?
Е.Д.:
Със сурова дисциплина. Можеш да питаш всичките ми ученици – знаят, че е въпрос на сурова дисциплина. Много бързо идва моментът, когато става ясно, че се спазват правила. Те ги спазват, аз ги спазвам и оттам нататък часовете стават много свободни и интересни. Дисциплината е свързана най-вече с това да се уважава другия, да се изслушват, да се научат на това да бъдат нормални, съвременни хора.

V.S.: А твоите ученици на какво те учат?
Е.Д.:
На свобода на мисленето. Те имат такива хрумки, които на мен никога не биха ми хрумнали, при никакви обстоятелства, защото са напълно необременени, защото имат абсолютно нов поглед към света. Те ме научиха, че грамотността вече не е това, което ние знаем – да се научиш да четеш и да пишеш. В 21-ви век други неща те правят грамотен – например, можеш ли да се оправяш със смартфона, можеш ли да монтираш на телефона, докато нещата се случват пред теб. Те са режисьори в движение.

V.S.: Кога за последно си каза „Евала!“.
Е.Д.:
Видях резултата от труда на моите колеги в Центъра за образователни инициативи по един наш проект – казва се E-tools for E-schools, електронни инструменти за електронни обучения. Направили са електронни курсове за учители, където в едни страхотни видеа се показва стъпка по стъпка как могат да се научат да работят в уеб базирана платформа.

V.S.: Вярваш ли промяната?
Е.Д.:
Безусловно! Нямам никакво съмнение!

V.S.: С коя историческа личност искаш да се срещнеш?
Е.Д.:
Много бих искал да говоря с Васил Левски. По-скоро да го послушам. Не аз да говоря, а да слушам.

V.S.: Какво мислиш, че ще ти каже?
Е.Д.:
Не знам... вероятно ще ми обясни представата си за свободна България... Но опасни са тези игри на ума и фантазията. Опасни са, защото няма как да се срещна с историческа личност. Всяка една подобна среща би била с натовареността на вече сбъдналите се събития.

V.S.: А съвременна личност?
Е.Д.:
С Джеймс Хетфийлд от Металика. Това ми е детска мечта. Краен фен съм им от дете. Пет пъти съм им ходил на концерт и в България, и в чужбина. Освен това имам перце от китариста. Падна до крака ми и аз го настъпах. На мен музиката ми е страст. Има много хора, с които бих искал да се срещна днес. За щастие, тези, които са в България – с тях го правя. Що се отнася до другите, искрено се надявам да живея дълго, за да мога да видя и тях. Много ми се искаше да слушам на живо Дейвид Бауи или Ленард Коен, любими мои изпълнители. Но... това са нещата от живота.

More from View Sofia

Летопис на смутното време: Галя Чолакова

Interviews преди 3 години

"Летопис на смутното време", като романа на Вера Мутафчиева, е една поредица, която цели да систематизира настроенията в това особено, смутно време, в което се намираме в момента. Тук ще видите и прочетете посланията на прекрасни хора, на чиято емоционалност разчитаме и в чиито усещания вярваме; ще ни споделят как усещат момента, как си представят, че ще минем през него, какво е най-важното, кои са устоите, какво препоръчват, как виждат нещата след ступора. Какво ще се промени, какво трябваше да се промени, кои са позитивите в тази непреживявана от никой съвременник ситуация. Нека си дадем надежда и да структурираме заедно проблема така, че да излезем от това по-устойчиви и по-мислещи, по-съчувстващи и по-смирени!

Летопис на смутното време: Аделина Дуцкинова

Interviews преди 3 години

"Летопис на смутното време", като романа на Вера Мутафчиева, е една поредица, която цели да систематизира настроенията в това особено, смутно време, в което се намираме в момента. Тук ще видите и прочетете посланията на прекрасни хора, на чиято емоционалност разчитаме и в чиито усещания вярваме; ще ни споделят как усещат момента, как си представят, че ще минем през него, какво е най-важното, кои са устоите, какво препоръчват, как виждат нещата след ступора. Какво ще се промени, какво трябваше да се промени, кои са позитивите в тази непреживявана от никой съвременник ситуация. Нека си дадем надежда и да структурираме заедно проблема така, че да излезем от това по-устойчиви и по-мислещи, по-съчувстващи и по-смирени!  

Летопис на смутното време: Дани от Vogue Vision

Interviews преди 3 години

"Летопис на смутното време", като романа на Вера Мутафчиева, е една поредица, която цели да систематизира настроенията в това особено, смутно време, в което се намираме в момента. Тук ще видите и прочетете посланията на прекрасни хора, на чиято емоционалност разчитаме и в чиито усещания вярваме; ще ни споделят как усещат момента, как си представят, че ще минем през него, какво е най-важното, кои са устоите, какво препоръчват, как виждат нещата след ступора. Какво ще се промени, какво трябваше да се промени, кои са позитивите в тази непреживявана от никой съвременник ситуация. Нека си дадем надежда и да структурираме заедно проблема така, че да излезем от това по-устойчиви и по-мислещи, по-съчувстващи и по-смирени!

More Други