София на... Радина Кърджилова

Слънчев ден
Слънчево момиче
София

Последните летни дни се носят в ярки слънчеви лъчи и огряват столичните улици с дъх на любов и мечти. Днешният четвъртък ни посреща с очарователната усмивка на Радина Кърджилова, сина й Христо и малката Чика.

Денят сам по себе си обикновен, бе омагьосан от вълшебната компания на супер триото, и, разбира се, от очарователните места и улички, по които ни разведоха! Хващаме за ръка или по-скоро следваме като деца красивата актриса, която освен че ни заведе ТАМ, където сянката е най-дълбока, ни "подари" една наистина красива, събрала цялото тайнство в себе си, ценрална гледка - тази от нейния балкон!

Благодарим на чудесното семейство за прекрасното градско приключение и до нови срещи в петък, когато е и премиерата на най-новия й филм "12А"!

V.S.: Обичайният маршрут минава през?
Радина: Оттам, откъдето се връщам винаги.

V.S.: А необичайният?
Р.: Необичайният ме отвежда на места, които съм забравила.

V.S.: Малките улички крият... , а големите...?
Р.: Малките улички крият големи любови, а големите малки разочарования.

(ул. Струмица)

V.S.: Обикновено докато се разхождам си мисля...?
Р.: По-скоро внимавам къде стъпвам, защото разходките са с количката на сина ми.

V.S.: Обичам да ходя... ( с какво превозно средство)?
Р.: С количката на Христо.

("Малките пет кьошета")

V.S.: Днес си дамата "със сребърните обувки"... ти ги намери в..., а те те отведоха до...?
Р.: В кутия пред входната врата, а те ме отведоха до човека оставил ги там.

V.S.: Вярно ли е, че денят се познава от сутринта, и ако е така, то твоята сутрин обикновено е...?
Р.: Лицето на моя син.

V.S.: А вечер...?
Р.: Неговите спящи очи.

(ул. 6-ти Септември)

V.S.: Любимите пет "кьошета" на Христо?
Р.: Такива, каквито бяха и на дядо му (моят баща), където и той е израснал.

V.S.: Когато не трябва да те открием, те откриваме в...?
Р.: След ъгъла.

(ул. Раковски)

V.S.: Твоят магазин...?
Р.: Е моят магазин.

V.S.: Твоят фризьорски салон...?
Р.: Огледалото вкъщи.

(градинката зад Руската църква - (където сянката е най-дебела))

V.S.: Твоята бакалия...?
Р.: На една детска количка разстояние.

V.S.: Твоята софийска емоция?
Р.: Ако има наблизо промоция.

V.S.: Твоят пръв спомен тук?
Р.: Детската градина, където съм била, намираща се на двайсетина метра от къщата, където сега живеем.

V.S.: Твоята обозрима софийска мечта?
Р.: Витоша да стане центъра на една голяма София.