My style: Нов прочит на класиката

Покажи на тия хора как се прави... Стилът е нещо, което развиваш през целия си живот, няма как. И въпреки че трендовете се променят, цветовете избледняват и аксесоарите се менят, то винаги има една константа, която остава в гардеробите ни и не мърда, а именно нашият личен вкус.

Запознаваме ви с Радослав Красимиров и неговия архив от света на модата и собствения му фешън килер. Млад, различен, непоколебим и пълен с живот. На 23 години, завършил Професионална гимназия по текстил и моден дизай, индустриален бизнес в УНСС, а в момента изучава рекламен мениджънт и визуален брандинг в НБУ! HANDS UP FOR RADO! Но сега няма да говорим за брандинг или бизнес, а за неговите находки и пътя, който е извървял докато стигне до нестандартната прическа и онази безкрайната любов към модата.

V.S: Разкажи ни за това емблематично долнище, което тайно искаме да откраднем? (от аутфит номер 1)
Р: Adidas the Brand with the three Stripes '90 - vintage долнището на 90-те, което съвсем случайно открих в един Second hand след безкрайно търсене из Еbay и къде ли още не. В каквито и онлайн платформи да го откривах беше минимум 200 лева. По принцип щях да се радвам повече ако беше черно, но уви...

V.S: Има ли нещо, което те вдъхновява за стила ти?
P: Да, да бъда себе си, това е моят стил. Вдъхновявам се от много неща, като цяло от всеки и от всичко. Всяко нещо може да ме вдъхнови - хора, предмети, това, което виждам сутрин през прозореца ми. Но това, което ме вдъхновява всеки ден, е красотата на изкуството.

V.S: Ставаш, пиеш кафе и... за кого се обличаш?
P: Начинът, по който изглеждаш, това е начинът, чрез който изрязяваш себе си. И твърдо заставам зад това мнение!

V.S: Кое е любимото нещо в гардероба ти?
P: Всичко, не държа в него нищо, което е загубило стойност за мен.

V.S: Сам ли си правиш прическата? Откъде дойде вдъхновението ти за нея?
P: Сам си правя бретона, защото никога не ми се струва достатъчно равен. По принцип страшно много харесвам небрежните коси и прически, но не и върху себе си. Прическата подходяща за мен със сигурност е подредена и прибрана. Вдъхновението ми за нея - доста труден въпрос. Стана много странно и спонтанно. Просто една сутрин си подстригах сам бретона на черта, а вече година и половина съм с него. Получи се доста добре. Като цяло последните 5, 6 години бях нон-стоп с гола глава, която се поддържаше на всеки три дни. Една сутрин се събудих и реших да си я пусна отново. Иначе съм бил с различни прически - от много дълга коса до гола глава.

V.S: Къде намираш най-ценните съкровища?
P: Във въображението ми. Някои от тях, които не намирам в материалния свят, ги създавам сам, пречупвайки ги през моята призма и моето усещане. Останалите - по антиквариати, страшно много обичам винтидж аксесоари и вещи (и пазара на Малашевци).

V.S: Стилът ти през годините?
P: Още от дете, когато майка ми ме обличаше, винаги мрънках и недоволствах за нещо докато най-накрая тя не се умори и ме остави да се обличам сам. От ранните ми ученически години изглеждах по-различно от съучениците ми, които не разбираха. Мразех вратовръзките, ризите и саката за първите учебни дни и завършвания. Разбира се, не ги и носех. По-късно на бала ми бях единсвения със спортен панталон и риза. Винаги съм бил в двете крайности - страшно бейсик или heaute couture!!!

V.S: Никога не би сложил?
P: Няма нещо, което не бих сложил, стига да съм го усетил, че е моето.

V.S: За какво би заменил любимите си дрехи?
P: Не обичам да заменям. Всяко нещо има сантиментална стойност. Дори и да не го използвам, обичам да го притежавам, не се разделям лесно във всеки един аспект.

V.S: Модата е...
P: Модата е доста широко и уникално по себе си понятие. В крайна сметка финалният резултат е изкуство. Модата сме аз и ти, модата е изкуство. Не може и няма как да си в тази сфера и да не създаваш изкуство. (Въпреки че има доста нагледни примери за това)