Студ на покрива. Червените устни издишат топъл дъх, спомени, отчаяни, като комети в космоса минават през главата за секунди, лека болка в предсърдието.
Рокля с принт, олицетворяващ старата Аз. Копчетата стягат, наивно и/или невинно аналиризате вътрешното си контрастно отражение в огледалния прозорец, идеално нежно комбиниран с контура на луната.
I'll never love again, заведи ме далеч... защото "Poor is the man whose pleasures depend on permission of another"- Madonna, Justify my love.
Kапката вселенско единение намираме тук>>>