Кои са индексите, че е едно изкуство, че едно кино е станало зряло? Когато започне да се рефлексира самото то. Когато самото то си стане обект. И тук така. Колко по-изящна история можеше да се разкаже, ако бе разказано за всичко онова, кеотро е зад филма. Кой с кого се среща. Какви са разговорите между бизнеса и продуцентите..Как те пък самите се допитват до най-важните началници. Които пък по друга линия питат самите да кажем някоя актрисите, защото са вече in cahoot с нея.. Това е сюжет. И ако се абстрахира, да не са така конкретно представени, а да е турено въображение, кеото да универсализира историята, ето ви го филма..дрънка отвсякъде..че дори може да се вмъкне такава сценка..Как критикът на служба в Банка или Банките свиква в Радисън или Шерътон тези одрипаните критици от медиите, с разкривените токове на обущата, немили косите си две седмици.. И как им държи конско..Не е важно киното..разберете..Важно е йхората да вземат кредити..Важно е хората да са доволни..Това е важното..Да не сме видяли думи като "диегезис и мимезис.. suture.. а думите "Сюжет" и характер" не повече от въднаж, птри това само в позитивен аспект,,и дава пример"..след това се раздават ваучъри за понички на "критиците" и и от ваучъра се появява брехнтиански едно лице и казва Ние сме производители. Излязохме на пазара с 17 продукта, днес имаме 39, като този филм е нашият 40 ти продукт... А дори може да се иде по-напред..като в главата на МАркс от Капитала за стоковия фетишизъм..където стоките гоорят за тяхната принадена стойност.. Така и тези продукти, те могат да разговарят помежду си..Аз съм Вино..в мен има 2000 киклограма Грозде памид от силистренско.. а отсреща банкова услуга веднага казва "да ти отпуснем кредит..ни е сме за това, да са щастливи хората..ама чакайте..аз не съм човек..аз съм вино.. с еди каква си концентрация на редки метали..

не е ли прекрасно! Вече се правят първите стъпки за един Болония процес за изкуството. Ян Янев във ФБ коментарите е изразил тъгата си, че критиците трябвало да се научат да бъдат морален стожер на производителя, на бизнеса, който дава парите за киното. Наистина живеем в объркано време, както казва Грамши..Старото не си отишло, новото не е дошло, посредата е време за призраци"..какво по хубаво от това. Това създава възможност примерно Първа инвестиционна банка да назначи на заплата свой критик, досежно продуктите, в , които продуктово е била позиционирана. Ако само знаеха, какво значи това на езика на философията- Теория на отражението на власт. Обектите с пълна власт над съзнанието, дори съзнанието няма да има нужда да има нужда да достига до тях и да ги отразява, те ще се позиционират направо в съзнанието

Уважаема prolet, разбирам раздразнението Ви от правописа и неточността, която възникна в "attraction - seduction", това не бива да се допуска, но сега да обясна на уважаемата публика, защо това е така.. ако я интересува, това е защото, това е бърза медия, няма достаъчно бюджет за редакция, което е всъщност, ако трябва да сме точни, струва по-скъпо от написването на нещо такова.. Това е pro bono publico, от любов към киното и от респект към образованието по кино в България. Сега искаш ли да сравним 600 000 лв от едната страна и нула сотинки от другата.. 600 000лв и нула... Защо за едни липсата на бюджет е мобъщо всеоправдание, а за нас да не е..
you want it, you get it!

тук е линк към оригиналното място на коментара. https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=10211122188113706&id=1326851859&refid=17&_ft_=top_level_post_id.10211122188113706%3Atl_objid.10211122188113706%3Athrowback_story_fbid.10211122188113706%3Athid.1326851859%3A306061129499414%3A2%3A1483257600%3A1514793599%3A1529668282942706187&__tn__=*W-R

Понеже сме на тема бгфилми Тук ще пусна коментарът на Владимир Николов за "Възвишение"..Понеже рекламата и маркетинга е толквоа силен, такъв коментар в печата бе невъзможен да се появи. Тук сякаш наистина е оазис от този manufactured consensus.
„Възвишение” наистина се възвисява като знак за свободното и безтегловно реене на българското кино - без цел и посока. Поне видяхме, че скечът се превръща в узаконена форма в българското изкуство – след като превзе театралните зали, вече овладява и без това немощното ни подобие на кино (видяхме например как Коцето от Домашен арест се маскира като Димитър Общи). По-голямата част от структурата на възвисяващия филм е подчинена на 50-ина лафа, а съдържателно завършени в него са само няколко 3-минутни скечоподобни сцени. Имаш чувството, че целият филм е създаден единствено, за да се пробутат едни майтапчета, които целят да изтръгнат хилеж от публиката и наистина успяват. Не смях, а кикотене. Сюжетът упорито следва безкрайното обикаляне от градче в градче в търсене на парите от Арабаконак, където героите се сблъскват с предвидимото безхаберие и незаинтересованост на местните. Тези визити се случват, за да може между тях да се вмъкнат шегите, родени на фона на горски пейзажи. Тук сработва изтърканото противопоставяне – лицемерието на градската „добродетелност” срещу неподправената чистота на природното начало. Разбира се филмът има някакъв зачатъчен смисъл: 1.Стремеж към демитологизация на историята, за да бъде изтръгната тя от мъртвешкия пиетет към събития и образи – подход, който аз винаги съм адмирирал; 2. Сблъсъкът между характерния за всяко човешко същество индивидуален порив към свобода и тесния, заклещен в битовата кротост кръгозор на българите като общност, което бламира всеки революционен акт. Но какво се прави, за да се отиде отвъд простото отбелязване на този безкрайно очевиден факт? И без „Възвишение”, журналистическият наратив отдавна пристъргва по темата и от 30-ина години скимти възмутено за еснафската самозатвореност на българското общество. Но без анализ, същността на това явление и на неговите причини, не отиват по-далеч от тривиалната периодична публицистика и най-простото и изпълнено с емоции негодувание. Затова и изследователския „връх”, на който е способен филмът е неубедително натрапената буржоазна трактовка за невежеството като първопричина на обществените злини. И тъй като анализът е забранена територия за съвременната ни действителност, филмът достигна до очаквания митопоетичен изход - за изначалния трагизъм на българския исторически развой, в който априорно се съдържа ядката на неуспеха и затова цялата ни възможна битийност остава в полето на личния катарзис. Казано направо – българите са си такива, каквито са, защото са ...българи:) Да тръгнеш с амбициозната задача да десакрализираш, а сам да попаднеш в клопката на сакралното и мита, задълбавайки в почти суеверната вяра за уникалната и неповторимо трагична българска съдба, означава само едно - творческа безпомощност. Тъпи народопсихологични ескизи – това е таванът на съвременните ни творчески усилия. За киното в България можем да кажем, че самото то е вече мит – имало го е някога, но това е било толкова отдавна, че вече не знаем: реално ли е било или някакъв сън.

нали разбирате..Има едни ученици, които по стечение на природни обстоятелства (времето) им е дошло време да завършват училище..и всчко, кеото се случва е, че те завършват. в същото време докато се случва това много интересно нещо, имаме и операция на операции на очи, реклама на dish water - Ethno някакви фасилитита за плащане през телефон и това е...и всичко това е обгърнато в един добър звук.Похвала заслужава това старание.

my gosh, това беше щадящото ни ревю за "привличане"...представете си как щеше да изглежда, ако бяхме казали нещо за corny dialogues, lacks of characters , etc, etc. Защо ако някой каже обективно, аккво е видял, това се нарича истина. Все пак, това не е студенстка работа..Авторите са сложили маркировка, че това е защитено по закона на авторски права, тоест смятат, че това е завършен продукт на професионалисти...Въобще няма значение дали един "незавиден успех" е наречен "attraction" или "seduction", с оглед на някакви ходожествени критерии. Когато се казва,че няма сюжет се има предвид следното. че това, кеото има като сюжет е сюжет - лапалисад. Лапалисад е "след лято идва есен..тя има две очи. След вторник идва сраяда. И тук е така. Ако някой е ученик и завършва, то той просто така или инак завършва. Ако съм спал и ставам от сън, ясно е че ще стъпя на земята и ще търся чехлите. Сюжет започва да имаме, когато чехлите ги няма на мястото им..Когато отварям хладилнаика, ясно е,че ще търся нещо в него нещо. Ако намеря там 20 компота не е сюжет..сюжет е ако намеря да кажем шапка..или отрязана. глава. Или къде е къде се е скрило привличането от "Привличане".
. prolet, ще се радваме да прочетем вашите впечатления за "Харесване", Привличане" .
има някакво объркване, че рецензия, която се явява щедяща е "хейт"..ние не можем да преповторим пресрилийза на продукцията.

Може би е редно преди да се пишат безсмислици, с цел да сме "актуални", да си проучите добре инфото. Къде филмът е преведен като Seduction?! Във всичките му страници на английски е "Attraction". Освен тези грешки, може да си оправите и правописните. А за останалия безпочвен хейт, просто ви съжалявам :)