Следва

Изложба "Визуална Еклектика, Музикално Единство" в галерия "Етюд"

Паралел: два филма, две хуманности, две еротики

Movie Test Drive

Movies & TV преди 6 години

Днес гледах два филма с приблизително сходен сюжет.



The Woman (1939), изключително завладяващ, и отблъскващия Fifty Shades Free (2017).
Какво е сходното между тях?

И двата филма вземат постиженията на лукса, абстрахират го и го полагат сред човешките отношения. Ако някой левичар гледа ЖЕНАТА, ще възкликне, че филмът напълно скрива социалните проблеми, касаещи жените, показва техния живот през живота на ултрабогатите и разглезени американки, които имат много свободно време и пари, които харчат за съмнителен лукс. Но това е лесното поглеждане. The Woman е с Joan Crowford, тя е смутителят на женското блаженство, но в никакъв случай не е представена като изключена. Филмът е от 1939 г. и показва 7-минутно фешън дефиле, може би най-доброто в кино представянето на мода.

Филмът междувременно не показва нито един мъж, макар мъжете да продължават да доминират и определят живота на жените. Да, те са в подчинено положение, но без феминизъм живеят прекрасно. Холивуд в този случай е една мечта, която се сбъдва през такива филми. Събрани са постиженията на модата, дизайна, цветното кино и е сглобен един идеален свят, внедрен в ежедневието от женските списания от това време, свят, който е почти химера, но в същото време е обитаем, намира се тук, в същото време, налице са всички познати безпокойства. Важно е, че тази идеализация не служи на идеологията, а е нещо като помагало за мечтаене, но мечта в смисъла на отнасяне, характерно за онези субтилни моменти, когато оставаме насаме със света на списанията, без значение дали това е VOGUE, HARPERS and QUEEN, VANITY FAIR или Cosmopolitain.
Филмът няма никакви хуманизации, никакви идеологически клишета и с това е чистоплътен.



За разлика от него, филмът 50 нюанса освободени е затормозяващо пълен с хюманизация, доброта и опресия. Дакота Джонсън, за 30 секунди в диалог с една архитектка, изговаря почти
всички заповеди на доминантната докса. Архитектката предлага нова къща, на мястото на старата и казва -⁠ това е отживелица... Дакота:  да, но има характер. Архитектката: новата
къща би била ярко послание, силно изявление и би била ефикасна /a new house would be a statement and ecologically efficient. This old places are so unpractical/. За да се подчертае някакъв НЮАНС на характера, се прибягва до някаква етика, която в съвременността е нищо повече освен идеологическа позиция. Докато във филма от 1939 г., няма никаква разлика в идеологиите на дамите, само едните са по-истерични, по-капризни, а другите - по-⁠влюбени.



Архитектката: аз съм участвала в множество престижни проекти. Дакота: това няма да е престижен проект, това ще бъде дом... нашият дом, нашето семейно огнище. Просто целият филм не може да се гледа за това, че е софт еротик с идеология, което само по-⁠себе си е много верен жанр, симптоматичен за живота, който сме принудени да живеем, пълен с такива послания, с които трябва да се съобразяваме непрекъснато, без значение дали сме в Калифорния или в София. Някак много по-⁠фрий е луксът да не се хюманизира, да е студен, нечовешки чудовищен, кичозен, да струва ужасно скъпо, а не да го заслужаваш, защото си добро човешко същество.



Разлика има, въпросът е колко и как я улавяме, приятно гледане, с дата днес, и с дата 79 години назад. Паралелът си струва.

More from View Sofia

More Movies & TV