И двата филма вземат постиженията на лукса, абстрахират го и го полагат сред човешките отношения. Ако някой левичар гледа ЖЕНАТА, ще възкликне, че филмът напълно скрива социалните проблеми, касаещи жените, показва техния живот през живота на ултрабогатите и разглезени американки, които имат много свободно време и пари, които харчат за съмнителен лукс. Но това е лесното поглеждане. The Woman е с Joan Crowford, тя е смутителят на женското блаженство, но в никакъв случай не е представена като изключена. Филмът е от 1939 г. и показва 7-минутно фешън дефиле, може би най-доброто в кино представянето на мода.

Филмът междувременно не показва нито един мъж, макар мъжете да продължават да доминират и определят живота на жените. Да, те са в подчинено положение, но без феминизъм живеят прекрасно. Холивуд в този случай е една мечта, която се сбъдва през такива филми. Събрани са постиженията на модата, дизайна, цветното кино и е сглобен един идеален свят, внедрен в ежедневието от женските списания от това време, свят, който е почти химера, но в същото време е обитаем, намира се тук, в същото време, налице са всички познати безпокойства. Важно е, че тази идеализация не служи на идеологията, а е нещо като помагало за мечтаене, но мечта в смисъла на отнасяне, характерно за онези субтилни моменти, когато оставаме насаме със света на списанията, без значение дали това е VOGUE, HARPERS and QUEEN, VANITY FAIR или Cosmopolitain.