С постановката на пиесата, която е типичен представител на модерната драма, се заема режисьорът Крис Шарков, който събира изключителен актьорски каст на сцената: Ана Пападопулу, Валентин Ганев, Иван Бърнев, Илиана Коджабашева, Елена Телбис, Сава Драгунчев, Цветан Алексиев и Васил Илиев.

За първи път „Дивата патица” е поставена на сцената на Народния театър на 5 октомври 1939 г. Режисьор е Николай О. Масалитинов, декорите и костюмите са на Александър Миленков. Ролите изпълняват Борис Ганчев, Борис Михайлов, Пантелей Хранов, Владимир Трандафилов, Марта Попова, Ирина Тасева, Милка Ламбрева, Стефан Савов, Стефан Пейчев.

„Дивата патица” заема особено място в творчеството на Ибсен. Написана веднага след най-социалната му и най-често поставяна днес пиеса „Народен враг”, тя е друга версия на една от може би най-ибсеновите теми – опозицията „истина-лъжа”. Пиесата е типичен представител на модерната драма, а оттам и на модерния човек, чиито гени се намират в нашите тела и до днес.

„Дивата патица” е написана 11 години преди „Чайка”. Тогава Ибсен не е чел нито Чехов, нито Фройд, но по-късно и Чехов, и Фройд са чели Ибсен. Тази пиеса прилича на ненаписан роман. Проследява две семейства в три последователни поколения, и в тази история откриваме познатата още от Античността констелация, в която децата наследяват греховете на родителите си.

Героите в „Дивата патица” живеят в последния стадий, малко преди края на един свят, а една финансова измама ще отключи всички последващи събития. В един контекст, в който миналото се среща с желанието за предстоящ нов свят и точката на тази среща е настоящето. „Дивата патица” е и предчувствие за епохата на самонаблюдение, в която живеем и в която да снимаш замества това да живееш. В пиесата голяма част от героите се занимават с фотография, а това е рядък пример в световната драматургия.