Следва

Нора Недкова се завръща в VIP Brother

Големите любовни истории: Бела Розенфелд и Марк Шагал

not another love story...

Love преди 5 години

"Бела искаше да стане актриса. Играеше в театъра, при това с успех. Но аз се върнах от Париж, оженихме се и заминахме заедно за Франция. Край на мечтите за театър... Влиянието й върху моето изкуство в продължение на дълги години беше огромно. И все пак си мисля, че в нея нещо угасна, нещо се утаи встрани. В сърцето на Бела се криеха съкровища, пропити с любов. Като дъха, излизащ от устните й, като първа целувка, целувка, жадуваща справедливост… Дали не се срамуваше от мен, хора, пожелавайки да остане в сянка? Писмата й приличат на живота й, на любовта й, на гостоприемството й. Думите и строфите й са като мириса на краски по платно. На кого прилича? На никого.

Тя е като Бялата черквичка в гората на Витебск, отразяваща се в река Двинск, с облаците, дърветата и къщите. Предметите, хората, пейзажите, еврейските празници, цветята - това е нейният свят. Напоследък често я засичам, късно през нощта, седнала на леглото под светлината на малката лампичка да чете еврейски книги. Казвам й: Толкова късно? По-добре поспи. Няколко седмици преди да заспи вечния си сън, беше все така свежа и красива както преди, я видях в стаята на лятната ни вила, докато подреждаше ръкописи - отделно завършените неща, отделно наброските и отделно копията. Попитах със скрито опасение: защо изведнъж такъв ред? Отговори ми с бледа усмивка: така ще знаеш всяко нещо къде е... И ето че сега я виждам през хотелския прозорец, да седи на брега на морето точно преди да влезе във водата. Чака ме. Цялата в очакване, тя се ослушва за нещо, както преди, когато, като младо момиче, се ослушва за шума на гората край лятната ни вила. Виждам гърба й, тънкия й профил. Не се движи, чака, мисли... или може би вижда "други светове"...!

Когато Бела умря, на втори септември 1944 година в шест вечерта, навън беше ужасна буря, дъждът не спираше да се лее. В очите ми потъмня" (Марк Шагал).

Историята на безумно красивата любов на бедния млад художник и дъщерята на бижутера от беларуския град Витебск е увековечена в прочутата серия картини на Шагал "Любовниците" и бележи цялото му гениално творчество.

Марк Шагал /псевдоним на Мойше Захарович Шагалов, роден на 7 юли 1887 г., най-голямото от 9 деца/ е знаменит руски и френски художник от белоруско-еврейски произход и влиза в историята на живописта на XX век като един от най-големите романтици.

През 1905 г. Мойше се записва в престижното художествено училище на Юрий Пен, където учи 2 години. Впоследствие заминава за Санкт Петербург, който по онова време е столицата на Русия и център на артистичния живот на Империята. Там Шагал първо учи в художествената школа Общество за насърчаване на художественото изкуство, чийто директор е Николай Рьорих, а след това е студент на известния художник и сценограф Леон Бакст в частното художествено училище на Е. Званцева.

В продължение на цялата си творческа дейност в картините му присъства образът на най-важната жена в живота му - съпругата Бела Шагал (с моминско име Розенфелд).

Марк Шагал и Бела Розенфелд се срещат за пръв път през 1909 година във Витебск. Изглежда не им е писано да са заедно: тя е дъщеря на богат ювелир, той - син на обикновен търговец, на нея й предричат кариера на актриса и писател, на него едва му стигат джобните, той е на 20, тя - на 14. Само че още на първата среща става очевидно - няма как да не се случи, това е съдба.

"С нея изведнъж се превърнах в някой друг, сякаш нещо ме освети отвътре. Имах усещането, че се познаваме много отдавна, и тя знае всичко за мен: детството ми, сегашния ми живот, както и какво ще се случи с мен, все едно винаги ме е наблюдавала, стоейки някъде наблизо, въпреки че я виждах за първи път. И аз разбрах: това е моята жена. На бледото й лице очите грееха. Големи, искрящи, черни! Това бяха моите очи, моята душа", пише Шагал десетилетия по-късно в автобиографията си.

Зад прекрасната външност се крие огромна душа: интелигентната Бела е превъзходно образована. Владее свободно три езика (руски, иврит и френски), занимава се с актьорство в студията на Станиславски, пише стихове и се увлича от философията. Независимо че чувствата им веднага се оказват взаимни, постигането на семейно щастие се удава на влюбените едва след години. Шагал заминава да работи в Париж за почти 4 години, но дългата раздяла, бележеща междувременно пик в кариерата на художника, не е преграда за личния живот. Бела е сигурна - Марк я обича и задължително ще се върне. Сърцето на влюбената жена не греши.

Коя е Бела
Името на осмото дете в ортодоксалното семейство Розенфелд, което се ражда вероятно през 1889 година, макар че по официални данни е записана на 15.12.1895 г./, е Бася-Рейза. Баща й, състоятелен бижутер, се казва Шмул-Ноах Ицкович, а майка й е Фрида Левиант-Розенфелд. Независимо от патриархалния начин на живот на семейството, възгледите им са достатъчно широки, за да дадат възможността на Бела да получи светско образование.

Четири години двамата с Марк непрестанно си пишат. “Руските ми картини бяха без светлина, - пише Шагал на Бела от Париж. – В Русия всичко е мрачно и има сиво-оранжевикав оттенък. Пристигайки в Париж, останах потресен от цветността на света”. И все пак, сюжетите в картините му не се променят. “Париж, ти си моят Витебск!” (защото там остава любимата жена) - това, според Шагал, е най-добрият комплимент към Града на любовта. Марк живее на улица Данциг, недалеч от булевард Монпарнас, в кръгла къща от кирпич, която е общежитие на художниците, наречено “Улея” ("ruche" - Ла Рюш). Една от квартирите в това време се заема от Амедео Модилиани, друга - от Фернан Леже... Всички обитатели на “Улея”, както се полага на истински художници, бедстват парично, дори гладуват. Без пари за платна, Шагал рисува на хартия, на тапети, дори на собствената си нощна риза. В един момент отново става изключително неспокоен. Може би тъга по Бела, а може би несъзнателното желание да остане по-далеч от задаващата се война - годината е 1914-та, а Франция е главния враг на Германия...

Бела пише на годеника си писма - прекрасни, поетични, нежни. Накрая дочаква своя Марк. Той се завръща в навечерието на Първата световна война като зрял мъж и известен художник. Женят се през 1915 година и Бела завинаги остава неговата първа и единствена възлюбена, жена и муза. "Само към теб се стремеше Любовта ми, избирайки единствено теб..." - пише Шагал скоро след сватбата.

Бела отвръща в книгата си "Първата среща": "Не смея да вдигна очи и да срещна погледа му. Очите му сега са сиво-зелени, цвета на небето и водата. Плувам в тях, като в река".



Любовта
Марк Шагал възприема любовта като окриляващо чувство, способно да донесе безтегловност. Картината му "Над града" е една от най-ярките илюстрации на световъзприятието на художника. Заедно с Бела Марк буквално лети над града, без да обръща внимание на ставащото долу, на земята.

Самият Шагал неведнъж казва, че в присъствието на Бела изпитва чувство на безтегловност и покой. Именно така изкуствоведите обясняват образа на Бела и в другите картини на Шагал: "Рожден ден" - Бела и Шагал се извисяват над мебелите в спалнята, "Съблечена над Витебск" - Бела без дрехи отново плува над уличките на родния град, както и целият цикъл "Любовниците".

През 1916 година в семейство Шагал се ражда единственото дете, дъщерята Ида. Десетилетия по-късно именно тя ще помогне на баща си да се справи с мъката по загубата на Бела, и ще го отдалечи от мислите му за самоубийство. Шагал изобразява често дъщеря си като ангел, охраняващ семейното гнездо.

Сам
Марк и Бела живеят заедно 29 години. Любовта им завършва така внезапно, както започва. През 1944 година, докато е в Ню Йорк, Бела внезапно заболява. Сепсис отнася живота й буквално за дни. Смазаният от мъка Шагал не хваща четките почти година. Но и след смъртта на любимата жена художникът продължава да я възпява в изкуството си. Бела присъства в картините му по-ярко, отколкото ако беше персонаж или модел - тя се превръща в икона. Лицето й присъства в библейските цикли на художника от 60-те, както и в многобройните картини на влюбени хора от 80-те.

В картината "Художникът и неговата жена" Шагал развива темата за взаимоотношенията на художника и неговата муза - рисунката е пропита с тиха печал. Фигурата на жената е застинала, забележете, в краката на художника ─ точно както Бела винаги незримо съпровожда Марк Шагал, гледайки го със същата преданост.

До последния си ден Марк Шагал работи по картини, мозайки, витражи, скулптури и керамика. На 28 март 1985 г. 97-годишният художник, след като е прекарал цял ден в студиото си, умира в асансьора, „летейки“, както преди време му е предсказала циганка и както често се е изобразявал в картините си.

Марк Шагал: "Всичко може да се промени в живота и в изкуството, и всичко ще се измени, когато се избавим от срама, докато произнасяме думата "любов". В нея е истинското изкуство! Тя е целият ми талант и моята религия".


More Love