Той вчера, на Благовещение, щеше да навърши 85, а ние, абсолютно потънали в морето на разточително емоционалните му лирики, може да си повтаряме "...и се учудвам, че останах жив" поне живот, живот и половина.
Христо Фотев, съгласете се с нас, а и не само, е наистина авторът на най-чистата поезия в българската литература. Носещ бурния нрав на зодия Овен, скрил цялото си съществуване в бенката под лявото око, типично артистично, той не само отдава творчеството си, но и живота си на любовта. Семпъл, минималистичен, болезнено искрен и емоционален - Фотев разказва(ше) живота - неговия, на тези в сърцето му, на морето.
Разпилян бохем, цар на безкрайната бъркотия, в която единствено сам може да се оправи, не докосващ се и грам до "редовните" хора, постоянно търсещ, дотолкова, че излиза от вкъщи и се връща след три месеца, дотолкова, че се жени за Уляна - дъщерята на довчерашната си любима Мария, а после за Виолета - първата приятелка Уляна, дотолкова, че по най-артистичния начин се отдава на слабостта си към женската красота>>>
"Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави .
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме.."
Разнопосочно превъплътил се на моряк на риболовен кораб, художник в стенописно ателие в Ямбол, работник на археологическите разкопки на о. Света Анастасия, но най-истински на поет, чието слово носи жажда да започваш живота отново с всеки следващ миг. Повечето написани на случаен лист хартия, в случаен влак, на случайна гара, по случайността на кривата на щастието - думите на Х.Ф. в няколко реда по-долу>>>
Морето само живите обича...
"Mорето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.
Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка – всички хубави жени..."
Понякога по-много се обичахме...
"Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие..."
Най-важното е да се осмелиш...
"...Мой малък акробат, ти цял трепериш.
По тънкия си слънчев лъч как стъпваш.
Как се огъваш в бесния оркестър
на снежния или дъждовен вятър…
Какъв прекрасен цирк. И аз те гледам.
Как искам да рискувам. Да те следвам.
Да съм зелен, безумен, сърцевиден.
Усмихнат – да издигам твоя поглед,
ах, твоя тежък поглед до самия
кристален блясък – там –
на тоя дъжд."
Душата ми тя строга е...
"...В земята ти отново да се влюбя,
да те отгатвам и пропадам в
песен…
Възможно ли е пак да те загубя
аз – в тоя свят – до ужас
безсловесен?"
Колко си хубава!...
"...По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми..."
Ти тръгваш и се връщаш...
"Ти тръгваш и се връщаш пак в Бургас.
В единственият залив пак е есен.
Тук изумен откриваш своя глас
и в своя глас солен - печал и песен..."
Посвещение
"...Оцелявай - но не на всяка цена!
Обещавай се - но не обещавай!
Ето идва нощта - с една страшна луна...
Лека нощ, скъпи мой,
и прощавай!"
Най-после тялото ти е узряло...
"...Ах, скачай ти и с цялата си сила
ме блъскай по лицето - възкреси
на зимните ми мисли хлорофила,
усмивката ми - бившите коси...
Танцувай - аз съм твой и аз отново
във твое име - ще се отрека.
Ще млъкна аз пред мощното ти слово
на колене - със шапка във ръка..."
Кълна ви се...
"Кълна ви се - аз всичко бих повторил.
Аз всичко бих отново изживял,
излюбил, изпътувал, изговорил,
измолил и изплакал,
и изсмял.
Аз бих повторил целия си дивен
и кратък, кратък свой живот до днес
със същия безмилостно наивен
и въпреки това измерен жест..."
Но е ужасно да не те загубя...
"...Но е ужасно да не те загубя.
И аз те губя - губя те по улици
и влакове със някакво неистово,
прекрасно разточителство. По влакове
и улици... Сеячът аз на твойте
сълзи съм... Ще умра от изумление.
Какво да съхраня?
Несъхранимото?..."
Небето се съблича...
"Небето се съблича със безмилостно
спокойствие...тъй нечовешки хубаво
се извисява ръстът му -
без никого
да унизи, за да изтъкне себе си..."
More from View Sofia
"Тялото ви трябва да бъде безупречно...": Карл Лагерфелд кaза
Легендарен, Карл Лагерфелд почина днес на 85. Какъв беше, вероятно тепърва ще си отговаряме честно, като отделни човеци, и, общо, като свят. Но, така или иначе, казаното остава, наред с направеното. И докато си припомняме първата му колекция, както и най-доброто, сътворено в годините, си спомняме и как "изглеждаше" Маестрото през думите.
Love to quote: 7 зареждащи цитата за по-богата седмица. От Тери Пратчет
Тази седмица седем вдъхнояващи цитата от великия Тери Пратчет...
Любовна диета. Или какво има в чиниите на най-големите любовници
Още от праисторически времена хората са забелязали, че някои храни увеличават сексуалното желание и като цяло имат положителен ефект върху мъжете...