В този ден целият свят е приканен да даде своя принос (испанците казват "poner su grano de arroz", което в буквален превод означава "да поставиш твоето собствено зрънце ориз") с нови и креативни версии на ястието.

Паелята се ражда в къщата на испански благородници. В началото на VIII век - едно далечно и неопределено минало, арабите донасят ориза в Испания. Той започва да се използва в богатите домове, като съответно се ражда и ястието Паеля. Благородниците не я ядат в онзи миг, за протокола. С нея се храни прислугата, все пак се приготвя от остатъците от храната на богатите - към недоядените гълъби, дивеч, риба и зеленчуци се прибавя ориз, за да се придаде плътност на ястието.

Сега за ориза, любим на всички испанци, които го носят със себе си навсякъде по света, където и да живеят (малко като нас - българите, що се отнася до лютеницата и луканката). Отдавана се почит на специален сорт, който абсорбира много вода, но накрая не се получава лепкав, въпреки продължителното готвене на висока температура, защото съдържа малко скорбяла/нишесте. Валенсианците предпочитат ориза "Бомба" (l’arroz Bomba) от марката "DOC" - контролирано наименование за произход, с дребни, кръгли, перлено бели зрънца. Отлични и също със степен за качество "DOC" са и сортовете Senia и Albufera. Не е случайност, че родината на паелята е Валенсия – провинциален регион, богата на кокошки, зайци, патици, с изобилие от пресни зеленчуци и плодородни оризища около Албуфера.