Креативната директорка на старата френска къща успява да се отърси от влиянието на Карл и започва да гради своя посока, по-комфортна за нея като среда и усещане. За целта Виржини черпи сили от биографията на Коко Шанел и по-конкретно периода от детството й, прекаран в манастир. Когато е едва на 11 години, Коко остава без своята майка и скоро след това баща й изпраща нея и сестрите й да учат в манастир във френската област Обазин. Там младото момиче бива принудено да заживее в строги черно-бели униформи, които впоследствие превръща в свой уникален подпис, учи се да шие и заобичва студенината и суровостта на заобикалящото я място.
Виржини черпи директно от първоизточника - тя посещава манастира миналия септември, за да добие ясна представа за този период от живота на Шанел. Пресъздава и пасторалния кът на занемарената вече градина в сетинг за дефилето, а униформата се превръща в прийом за създаването на всичките 62 визии. Тя борави с основите, но се опитва да ги пресъздаде в подходяща за зрялата жена естетика, запазвайки строгостта, но загърбвайки стерилността. Прецизните кройки обхващат всичко това, а добавената декоративност дори разчупва схващането за униформа в първоначалния замисъл. Белите якички Питър Пан, белите чорапки и грозноватите ученически обувки може и да изглеждат леко инфантилни, но те представляват по-скоро част от стайлинга, а дрехите идват в разпознаваемия Chanel маниер - безупречен тейлъринг, тук с по-релаксирани пропорции, предимно в палитрата на черно и бяло, но и с намесата на красиви пастелни тонове. По туида се наблюдават фини и сложни бродерии, някои от тях дори остават скрити за очите - пеперуди, изработени от пера и още. Тюлените воали пък, прозрачни и едва доловими неотлъчно придружават полите, придавайки им допълнителна дължина и текстура.
Коментари: 0