Режисьорът и актьор Ники Илиев сподели с нас част от оставащото му миниатюрно между театъра, киното и преподаването време, от което при нас се наложиха поне три извода:
- вярно е, че Н.И. има страшни очи;
- говори бавно, тихо и с жестоко секси тембър;
- на мъжете много им отива небрежния, чист, стегнат стил, особено ако е в пълна хармония с вътрешния свят, както е в този конкретен случай.
Научаваме приятно /не/достатъчни неща за: любимото куче (Анджи, черен лабрадор, дамски), костюма от премиерата на последния му филм, плейлиста в частта топ 10 и, за десерт, най-искрената реакция за моделите на Алесандро Микеле за Gucci.
#хубавое, затова #четем:
View Sofia: Твоят стил в изречение и половина, защото рубриката ни е My Style?
Ники Илиев: Определям го като позьорско-небрежен (смее се). Забелязъл съм, че небрежността вече се превръща в цел, което само по себе си е някаква поза. Ако си на 100% небрежен, значи пък нямаш стил, така че, в общи линии, ако трябва да съм честен, това трябва да е определението ми.
V.S.: Millennial поколението би го определело като tumbrl стил.
Н.И.: Като какъв? (смее се).
V.S.: Откъде пазаруваш?
Н.И.: Не отделям много време от ежедневието си да ходя да пазарувам и обикновенно се случва, когато пътувам в чужбина. Имам някакъв спомен, че този пуловер го купих от Виена.
V.S.: А якето?
Н.И.: Якето е оттук. Когато го купих, беше с голяма качулка и помолих една шивачка да я махне.
V.S.: Кожено яке с голяма качулка?
Н.И.: Да, и беше много твърда, странно решение, но, да, аз имам афинитет към кожени якета, имам няколко вкъщи и дори зимата ходя с тях, както се вижда. Имам някакъв фетиш там.
Като цяло не съм много по марките, спомням си, че сега, за премиерата на последния ми филм "Завръщане", понеже имах супер много работа и приключих броени часове преди нея, хората около мен ми казваха: "Добре, ти няма ли да си вземеш костюм и да се преоблечеш". Тогава буквално слязох до H&M и си купих първия костюм, който видях. За моя изненада, цяла вечер ми правиха комплименти за костюма и аз бях: "О-кеей". Само обувките бяха от един друг магазин и по-скъпи, защото с обувките е малко по-тънък моментът. Но с останалите дрехи, като изключим тези, към които се изисква някаква по-специална материя (като кожени якета и т.н.), започвам да се убеждавам, че няма абсолютно никакво значение откъде са, стига да попаднеш на това, което ти трябва.
V.S.: Значи си защитник на тезата, че не дрехата прави човека, а обратното.
Н.И.: Е, то това всички го знаят. Въпросът е да можеш да съчетаеш дрехите както трябва. И да ги поддържаш добре, да изглеждат добре върху теб.
V.S.: С обувките вярно е различно, дефинирай твоят отговор защо така?
Н.И.: Защото, първо, за да са удобни, трябва да са от добра материя. Когато отидеш в някой от масовите магазини, рядко можеш да намериш такива. Аако трябва да си купиш тениска оттам обаче е съвсем различно, даже е препоръчително, вместо да отидеш в някой друг, среден, но по-скъп клас, защото реално погледнато тениската и да се изхаби, пак ще изглежда готино, винтидж - небрежно-позьорски. * Но когато трябва да си купиш обувки, трябва все пак да са удобни и от добра материя, това вече автоматично качва марката, ако си купуваш обувки от fast-fashion брандове, обикновенно след това окуцяваш леко.
V.S.: Разкажи ни за филмовия аспект на "костюмарството"?
Н.И.: Аз идвам от костюмни проби в интерс на истината, но за едно театрално представление, в което ще участвам. За костюмите в киното е много относително, но и много важно - особено когато ти вземат мерки и направят нещо, което да е изцяло по твой размер. Определено се усеща по друг начин, много по-добре. В моите филми работя с различни марки, срещам се със стилистите и им разказвам кой герой как си го представям, каква визия и т.н. Обикновенно за киното е важно да няма много точки и райета. Често допълваме гардероба и с дрехи от втора упореба, които отлично се вписват в цялостната визия и характер на персонажите.
V.S.: Казваш, че си представяш типажите на екран, още докато пишеш сценария. Откъде извира вдъхновението? От реални хора, такива около теб, от хората по улиците?
Н.И.: От хора около мен. Но реално, режисирайки филмите си, аз ги и пиша и докато това се случва, различни визии и образи идват наум. Раждат се предварително по някакъв начин. Но това, което обикновенно търся в стилово отношение, са леките материи, които падат леко по тялото, и дрехи, които не изпъкват прекалено много, освен ако героят не го изисква.
V.S.: До голяма степен зависи и от цялостната естетика. Във филмите на Уес Андерсън например, всичко е изпипано до последното копче.
Н.И.: Да, филмите на Уес Андерсън са много добре стилизирано изпипани - факт, за съжаление, аз не съм му фен, но той опредлено умее да създава собствен свят, собствен стил, а на това вече съм фен. Лично аз харесвам повече Тарантино, Мартин Скорсезе, Дейвид Финчър, тези режисьори.
V.S.: Интересно е за наблюдаване - филмите, в които толкова силно се залага на стислистиката, обикновено повлияват и на дефилетата, на дизайнерите. Получава се верижна реакция.
Н.И.: Да, така е, влияе на световната мода, то това е хубавото на киното, успява да повлияе и внуши много неща. Взаимно си влияят.
V.S.: Каза, че сега играеш в театъра, ще ни издадеш ли какво?
Н.И.: В момента съм между два филма, а в театъра играем "Осъдени души" по романа на Димитър Димов с Елена Петрова и Любо Ковачев.
V.S.: Кога можем да го гледаме?
Н.И.: В София на 12-ти февруари в Нов Театър, НДК.
V.S.: А филмите?
Н.И.: Тъкмо приключихме със "Завръщане" и всичко около него, но все още продължаваме с промоции и обикаляме света с него, като подготвям и следващ филм. Пиша по цял ден и отделно се занимвам с университета, такива неща.
V.S.: Все хубави...
Н.И.: Когато човек има възможност да изразява себе си, да създава нещо, той се чувства по-пълноценен. Благодарен съм, че мога да го правя. Има такива изследвания - че когато работата отговаря на тези три компонента: креативност, контрол и въздействие, човек се чувства много по-пълноценен, независимо дали работи любимата си работа, или не. Когато създаваш, можеш да контролираш процеса и когато твоето нещо има въздействие върху хората около теб, и тези, които го консумират, тогава завършваш пълния кръг на удовлетвореност, чисто работно. Имаш стимул да вървиш напред и да се развиваш повече. Ако нямаш тези компоненти, за съжаление, нямаш и интереса да го развиваш, защото не ти носи удовлетвореност.
V.S.: С какъв парфюм си? Не видяхме и часовник...
Н.И.: Нося часовник, но се развали, а парфюмът не си спомням как се казва. Между другото и часовникът, и парфюмът, са подаръци, но уви, не си спомням какви са.
V.S.: Има ли нещо, по което откровено си вманиачен? Предмет, вещ? От типично мъжките неща.
Н.К.: За вманиачен, не знам. Може би за всичко, свързано с работата ми, но за предмети, дрехи и вещи - въобще не.
Назад във времето, но напред с модата - мъжкото Gucci
V.S.: Като мъж, който не е модно обременен, какво мислиш за новата мъжка колекция на Gucci, интересна ни е реакцията ти.
Н.И.: Кому е нужно това.? Ужас. Ситуацията е подобна понякога и с филмите: прави се нещо и за хората, които са навътре в тази професия, е много интересно. Ако работата ти е да отразяваш модни ревюта и да коментираш модни колекции ежедневно, когато се появи някой по дънки с кожено яке и пуловер например, това ти се струва най-скучното нещо, дори да ги е съчетал много стилно, и оттам всяка една "изчанченост" започва да ти се вижда като адски интересна. Така е и с филмите - когато гледаш поредния филм, дори да е добре направена комедия или драма, вече повечето критици и хора от филмови среди казват: "Да, това сме го гледали хиляда пъти...". Да, вие може да сте го гледали хиляди пъти, но повечето зрителите не гледат всеки ден филми и съответно колкото по-извратен и шантав е филмът, толкова повече започват да го хвалят, след което той печели фестивали, пускат го по кината и никой не иска да го гледа. За съжаление, мнението на професионалистите е тежко извратено от един момент нататък, просто защото те са прекалено субективно навътре в материята си.
Но това Gucci... за хора, които са тясно свързани с модата, може би е много революционно; за хора, които нямат нищо общо - като мен, е изключително тъпо. Отстрани погледнато изглежда много самоцелно: "Какво да направя за да изглежда различно? Вече съм направил всичко, за което се сещам - обърнал съм тениската с етикетите навън и това вече не помага. Затова, дай да сложа скъсани дънки, женска чанта, полуполовер върху риза и странни обувки."
Съжалявам, в момента споделям първите си впечатления без изобщо да ги филтрирам. Но пак казвам, това е моето мнение и то не може да тежи по абсолютно никакъв начин в случая.
V.S.: Точно това търсехме. Но виж, не сме съгласни, че човек с дънки и пуловер не може да изглежда впечатляващо.
Н.И.: О, да, аз не казвам това, а по-скоро, че на хора, за които модата е едва ли не начин на живот, и са много навътре в сферата, в един момент им става скучно.
V.S.: Каква музика слушаш?
Н.И.: Много е странно, но напоследък слушам все по-малко музика, а нон-стоп ходя със слушалки. Прекарвам много време с кучето си навън и реших, че вместо да слушам песни една след друга, мога да започна да си свалям аудио книги и подкасти.
V.S.: Какво слушаш сега?
Н.И.: Не следя конкретни подкасти, а автори, които се изявяват в различни такива, защото конректни подкасти - да речем на Джо Роган или Тим Ферис, или други - невинаги са ми достатъчно интересни, защото не всеки техен гост ме вълнува.
V.S.: Кои са авторите тогава?
Н.И.: Райън Холидей и Робърт Грийн, двамата имат много общо.
Така че, музиката е по-малко освен когато пиша сценарии, тогава даже ми е нужна - за вдъхновение.
V.S.: Какво например?
Н.И.: Childish Gambino - Redbone.
Що се отнася до "Мy Style", всеки има различно отношение към модата, стилистичен подход и интензитет на потребление, който превъзпитава към по-добро според усета и възможностите си, затова вместо финал припомняме цитат от интервюто ни с Блажка Димитрива "ние няма да спрем да се обличаме, но можем да изберем как да го правим."
За да не се разделяме с любими дрехи и за да запазим свежестта и чистота в гардероба си максимално, следва да обърнем внимание на грижата за тъканите. Чистота до най-дълбоките нишки - с новата си иновативна Deep Clean технология Persil премахва дори най-упоритите петна ефективно; дрехите са не просто чисти, а чисти в дълбочина и остават свежи до 30 дни. Повече от чисто за нас означава Persil Deep Clean. Попитахме Ники, и за него е така. Радвайте се на дните си, работата си и вдъхновенията си като този прекрасен мъж с вълшебни очи и пазете чисто!
More from View Sofia
Life's so fun: Vivienne Westwood, Fall 2022, READY-TO-WEAR
Silk chiffon That's how it feels, oh, when she's on me
Тайната градина на Pandora
Този сезон Pandora представя една магична градска градина, която ще вдъхнови всяка жена да открие себе си и да развие своята креативност до необятни висини.
FKA twigs е новото лице на NIKE
FKA twigs е чистак новото лице в рекламната кампания Believe in More, отбелязваща пускането на новите модели клинове на...