Следва

Isabel Marant, можем да те носим всеки ден!

#PowerDuo-то Миуча Прада и Раф Симънс: какво да очакваме от партньорството

Какво ще се промени в модния свят с партньорството на Миуча Прада и Раф Симънс

All fashion преди 4 години

"Като малко момиченце", разказва Миуча Прада на Сара Мауер от Vogue през 2004 година, -"исках да бъда различна, да правя нещата винаги преди другите. Да ги изпреварвам." Това желание по-късно направлява цялото развитие на Прада и когато Миуча поема руля, прави марката световноизвестна, благодарение на таланта и инстинкта си, както и на способността си да преосмисли начина, по който трябва да изглежда бъдещето на модата. Обявяването на равнопоставеното сътрудничество с Раф Симънс – иновативният дизайнер на мъжко облекло (в определени периоди от време шеф-дизайнер на Jil Sander, Christian Dior и Calvin Klein), който се присъединява към Prada в качеството си на ко-креативен директор, като двете изявени личности ще работят рамо до рамо, е ярък пример в защита на горното.

"За мен са важни идеите, самата естетика е на второ място", твърди Прада, но именно нейната естетика промени начина, по който мъжете и жените решават да представят себе си чрез модата в последните три десетилетия, и в Симънс тя открива, дали дълго търсен, или не, не знаем, но идеалния сътрудник. Неговата фламандска дистанцираност ведно с италианската топлота на Миуча, неговата прагматичност заедно с нейната фантазия, представяме си формула, която ще счупи стереотипите в прекалено праволинейната линия на индустрията.

Симънс, разбира се, вече е работил с Прада и съпруга й, генералният директор на компанията - Патрицио Бертели. Припомняме, че той беше творчески директор на Jil Sander през 2005 година, когато семейството имаше контрола над бранда.

Лоренцо Бертели, млад рали състезател с Миуча Прада за майка, ясна мисия и много фенки

Макар че двамата дизайнери имат абсолютно различен произход, те споделят обща страст към изкуството, историята и технологиите. Симънс е роден в белгийското градче Неерпелт, "село с крави и овце", както сам споделя пред Vogue. Майка му е чистачка, бащата - нощен пазач в армията. Вкуса на Раф е възпитан от лелите му, които живеят във вили, мебелирани с Вернер Пантон и Еро Сааринен. Те са, които подаряват на племенника си пожизнената страст към естетиката от средата на века, а именно това е най-важното, което двамата с Миуча споделят като основно верую.

Тя пък е родена в буржоазно семейство от Милано - фирмата на баща й произвежда косачки за ливади, а елегантната й майка е наследница на прочута компания за производството на луксозни кожени изделия, основан от баща й Марио Прада през 1913 година в Милано (предприятие, първоначално специализирано в oggetti di lusso – "предмети на лукса", които, в унисон с вкуса на времето, включват дизайнерски предмети от Бохемско стъкло и нефрит от Далечния Изток, а в по-късни години става известно с висококачествените си куфари и чанти).

Прада въстава против условията, в които е възпитавана. Получава докторска степен по политология и пет години учи пантомима. Става комунистка, която, като разказва в интервю, "разнася политически манифести, облечена в Saint Laurent и изумруди". За нея дизайнът на дрехи се явява почти случайно задължение по преосмислянето на семейната компания, която наследява през 1978-ма.

Трябват й няколко години, за да се откаже от производството на куфари и да се захване с дизайна на облекла. Годината е 1988, а Миуча просто схваща, че модата е "начин да бъдеш свързан с това, което става в изкуството, дизайна, музиката - с общата култура на времето". Тя осъжда начинът, по който работи модната система в края на 70-те и 80-те години, както и дрехите, по нейно мнение, "направени единствено по търговски подбуди, без каквото и да е лично отношение. Сякаш модата бе предназначена за жени, които искат да се харесат на обществото – жени, които спокойно можем да наречем обекти". Миуча започва да носи дрехи като униформа и разработва идеята да се "обличаме като монахини, много спокойно, без суета", като признава, че на самата нея това носи "огромна увереност".
"Дрехите винаги трябва да отразяват собственото ви виждане за самите вас, - казва тя, - или това, което искате да кажете, дори да се касае само за една единствена вечер или един-единствен ден."

В онези ранни години, постмодернистичният й дизайнерски подход често се базира на съдържанието на собствения й гардероб. "Стремя се към нещо ново, споделя Прада, но винаги усещам влиянието на миналото."

"Интересно ми е да правя съвременни дрехи за съвременни жени, - казва на свой ред Раф Симънс пред Vogue през 2012 година, - но те все пак биха могли да са и доста носталгични".

Андрю Болтън от Института по костюма вижда много общо между работата на Прада и Елза Скиапарели, във връзка с което организира изложбата "Скиапарели и Прада: Невозможни беседи" през 2012 година. Той забелязва, че и двамата дизайнери използват "модата като средство за провокация, противостоене на нормативно установените понятия за вкус, красота, гламур и женственост". Скиапарели, например, казва: "нужно е да улавяш историческите тенденции и да ги изпреварваш", на свой ред Прада твърди, че за нея е "важно да предвиди накъде отива модата".

Симънс е не по-малко чувствителен към културния дух на времето. Той учи промишлен дизайн и прекарва студентската си младост в брюкселския нощен клуб Fuse, където се ражда страстта му по техно музиката и модата, и в антверпенското кафене Witzli-Poetzli, където прекарва безкрайни нощи, обсъждайки достойнствата на Хелмут Ланг и Мартин Маржела с приятелския си кръг.

Когато Симънс заема поста креативен директор на Dior през 2012 година, той създава, както отбелязва Марк Холгейт, "сблъсък между стария и новия Париж" с дебютната си кутюрна колекция, определена като "зашеметяващо великолепна и оказваща дълбоко уважение към кодовете на Модната къща, установени от мосю Диор около 60 години назад". Самият Симън описва подходът си в Dior като "носталгия по бъдещето".

Както винаги, той търси вдъхновение в музиката и изкуството. Ослепителните му ранни ревюта мъжка мода за собствения му едноименен лейбъл преразглеждат мъжката парадигма от стройни момчета, облечени в костюми, които, както и при Prada, често напомнят униформа и изглеждат малко теснички за моделите, които крачат по подиума в такт с Kraftwerk и друга електронна музика. В Dior Симънс започва да слуша пронизително романтичните "Мадам Бътерфлай" и Paris Paris на Малкълм Макларън. "Не мога да живея без музика, – обяснява той - и не виждам как момичетата биха могли без музика."

Прада и Бертели подариха на Милано, Венеция и Шанхай вдъхновяващи арт пространства, в които може да се разгледа любимото изкуство на двойката. Особено в Fondazione Prada в Милано, над която Прада работи с приятеля си, архитекта Рем Колхас, за да превърне бившия завод за производство на спиртни напитки в културно обиталище от световен порядък. "Това е инструмент за търсене и откриване на нови концепции и създаването на нови неща", обяснява Миуча при откриването на Fondazione през 2015 година.

В същото време, сред близките сътрудници на Раф Симънс е художникът Стeрлинг Руби, чиито произведения на платно той пренася върху текстила за дебютното си шоу висша мода за Dior, и чиито скулптури по-късно виждаме в емпиричните интериори на флагманския бутик на Calvin Klein. По време на създаването на колекциите си за CK, Симънс работи с изображения на още един култов американец – Анди Уорхол. Домът на дизайнера пък е обзаведен с мебели от средата на века, останали от любимите лели, както и работи на приятелите му Руби, Джорджа Кондо и Крис Бродeл, керамиците Валентина Шлегел и Аксел Салто, и още Пабло Пикасо и Пол Шамбост (последният - директно вдъхновение за някои от незабравимите произведения в дамската колекция Jil Sander Есен/Зима 2009).

За Симънс партньорството с Prada е възможност да "се вгледаш в това как и докъде креативността може да се разгърне в съвременната модна система". "Това е вятърът на промяната", казва от своя страна Миуча Прада след официалното обявяване на творческия съюз. Вятърът, който обещава да възбуди до небесата дизайнерката, която по-рано заяви, че никога не е искала да бъде "пленница на собствения си стил".

Доколко и как 52-годишният Раф ще извади 70-годишната Миуча от пленничеството на собствения й стил, и до какво ще доведе това в глобален аспект, предвид изключителната разпознаваемост на почерците и на двамата дизайнери, предстои да видим през Септември, в Милано, в първата им съвместна колекция.

More from View Sofia

More All fashion

Тилда Суинтън за Chanel и всичко придобива нов смисъл

All fashion преди 1 седмица

Изкуството и модата винаги са вървели ръка за ръка, тясно преплитайки се, като едното вдъхновява другото и обратното, за наша, на наблюдаващите процеса, огромна радост (вижте още: Големите модни изложби: Ирис ван Херпен в Musée des Arts Décoratifs в Париж).