Валентино Клементе Лудовико Гаравани е роден на 11 май 1932 г. в Ломбардия, северна Италия. През 1949-та, на 17, се мести в Париж, за да преследва влечението си по модата; записва се в престижния École des Beaux-Arts и в Chambre Syndicale de la Couture Parisienne. Кариерата му започва като подчинен в ателието на Жан Десе, където прекарва всяка свободна минути, скицирайки - тези ранни илюстрации поставят основата на неподправената естетика, която свързваме с Valentino. В ателието на Десе прекарва пет години, за кратко помага в малката (тогава) компания на приятеля си Ги Ларош, а след това се завръща у дома - в Рим, и започва да изгражда собствената си модна къща от нищото.

Със себе си обратно в Италия Валентино носи тази грандиозност, с която се среща челно в Париж - не след дълго La Dolce Vita елитът се влюбва в естетиката му и дизайнерът започва да гради репутация на ексклузивен кутюриер.

През 1960 г. Гаравани се среща в Джанкарло Джамети - на този етап никой от двама им не предполага в какво силно партньорство ще се превърне връзката им, но малко след това стават и бизнес партньори. Две години по-късно Валентино показва първата си кутюр колекция в Pitti Palace, Флоренция, която жъне небивал успех - смята се за абсолютен пробив за времето си до ден днешен.

Вече топ дизайнер във Висшата италианска модна лига, през 1967 г. дизайнерът печели престижната награда на Neiman Marcus за небезизвестната си "no-colour" колекция, с която загърбва част от декадентската палитра в полза на бяло, беж и нюанси на слонова кост. Именно с тази колекция емблематичното V печели широка разпознаваемост. Същата година прави и дизайна на роклята, с която Джаки Кенеди става Джаки О., тоест, за сватбата й с Аристотел Онасис.

Кратко след това Valentino отваря първите си бутици в Милано и Рим, а после се отправя към Ню Йорк, където прекарва по-голямата част от 70-те в партита, гала вечери и създаване на близки приятелства с отбран кръг знаменитости от света на модата и изкуството, за които марката се превръща в униформа.

Ел Макферсън, Валентино и Иман

Ира фон Фюрстенберг, една принцеса на 80

В края на 80-те в Рим отваря врати Academie Valentino - културен център за изложби и мероприятия, а малко след това Валентино продава компанията си за $300 милиона на Holding di Partecipazioni Industriali; по-късно дружеството препродава бранда на луксозната група Marzotto - по време и на двете продажби Гаравани остава главен дизайнер и основна креативна сила компанията.

През 2006 г. е удостоен с приза 6th Legion d'Honneur на специална церемония във френското Министерство на културата. "Чувствам се прекрасно! Просто прекрасно!", казва дизайнерът тогава, а няколко месеца по-късно обявява, че се пенсионира. Последната колекция на Валентино Гаравани за Valentino е Пролет/Лято 2008 - за да "изпратят" маестрото в дефилето се включват Наоми Кембъл, Клаудия Шифър и Ева Херцигова.

Последвалата година дава на света Valentino: The Last Emperor - култовият документален филм, даващ ексклузивен поглед зад кулисите на Модна къща Valentino, както и към личния свят на дизайнера.

Макар че креативното ръководство на лейбъла е поверено в сигурните ръце на Пиерпаоло Пичоли, Гаравани все още работи по индивидуални проекти като сватбата на Ан Хатауей, също и тази на шведската принцеса Мадлен, както и белоснежната рокля на Даша Жукова.

Историята на живота му е прекалено пъстра, за да може да бъде събрана в само няколко реда - подобаващо ще й отделим петъка, а днес, за да отпразнуваме 88 бляскави години от живота на The Last Emperor, се запознаваме с 10 по-слабоизвестни факта за персоната му:

1. Валентино обожава френски булдози
Липсват официални данни за точния брой френски булдози, които притежава дизайнерът. "Всичко започна с Маги - тяхната майка; оттогава просто кръщавам всички с М", казва той. В документалния филм от 2009, за който споменаваме по-горе, споделя още: "Не ме интересува колекцията, кучетата ми са най-важното!"

2. Гаравани е "сова"
Всяка вечер Mr Valentino се уединява в покоите си (с едно от многото кучета), където го очакват огромно бяло легло с бели завивки и бяла ленена пижама с инициалите му във всеки ъгъл. След това, вместо да заспи, италианецът потъва в работа - обаждания, имейли, наваксва с информационния поток... и така до малките часове на нощта - заспива чак тогава.

3. Развива страстта си към червения цвят след посещение в операта