Следва

Петър Волгин за Тръмп, Бойко, най-добрите филми и книги, и най-красивите жени

Толстой, игла, конец или коя е Калина Мухова

„Иван Глупака” убожда умовете с великолепен превод и илюстрации-бродерии

Interviews преди 3 години

Приказката „Иван Глупака”, писана от Лев Толстой преди два века, превзема книжарниците с великолепен превод и... бод зад игла. Историята, пресъздадена на български от Ася Григорова, убожда умовете и сърцата на читателите освен със сюжета си, и с невижданите досега у нас илюстрации-бродерии. Младата и талантлива художничка Калина Мухова ги прави специално за книгата от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” по покана на издателство „Лист”.

По повода, си приазваме с Калина, млада, талантлива до крайни висоти илюстраторка, позиционирана в Болоня, но щастлива от направеното ТУК.

V.S. Изключителни илюстрации, Калина?
Калина Мухова: Радвам се, че ги намираш за такива!

V.S. Каква е историята им?
К. М: Илюстрациите са по приказката за Иван Глупака и двамата му братя Семьон Воина и Тарас Шишкото, нямата им сестра Маланя, за стария дявол и трите дяволчета на Лев Толстой, за първи път публикувана през 1885 г. Само по заглавието ти става ясно, че става на въпрос за една доста безумна история. Гергана Димитрова, издателката на "Лист", ми предложи да илюстрирам този текст и то с бродерии, вместо с рисунки: предложение което съвсем не очаквах, но на което се зарадвах адски много. През тази странна година усетих нуждата за промени и започнах да експериментирам с нови техники, така че нямаше как да пропусна тази възможност. Започнах да бродирам миналата година, и то само на шега, но започна да ми харесва и то доста. Пък и приказката е забавна - Толстой се присмива на богаташите и интелектулците (и именно заради това книгата бива забранена).



V.S. Колко дълго се работи подобно нещо?
К. М: Eдно цяло лято! Бродерията изисква време и много търпение. Някои по-малки илюстрации станаха за ден, други си ги ших почти седмица, а пък двойната страница ми отне повече от десет дена. Луда работа си е и, честно, очквах, че ще ми втръсне в някой момент, но това така и не стана. Даже мисля, че бих си го причинила пак.



V.S. Кой е най-сладкият момент в твоята толкова красива работа - началото, финалът, самият процес, нещо друго?
К. М: Началото е пълен ужас. Мине ли то, постепенно нещата стават по-лесни и приятни. За мен процесът е нещо като медитация и ако нещата вървят както трябва, няма нищо по-хубаво от това да си работиш цял ден. Най-сладкият момент мисля че е, когато съм точно преди края и мога почти да предвкуся как ще се получи крайният резултат и знам точно какви последни щрихи липсват. Когато дойде финалът, вече имам чувството, че не знам кой е направил тази работа и ми е странно, защото все пак знам, че съм аз.



V.S. Най-интересните артистични присъствия в света в момента?
К. М: Ох, има толкова много хора, които ме палят, не знам дори от къде да започна. Първите илюстратори, които ми идват на ум сега са JooHee Yoon, Brecht Evens и Beatrice Alemagna. Много различни помежду си и много свежи.

V.S. А в България?
К. М: В България определено не ни липсват таланти. Харесва ми работата на Вяра Бояджиева, Диана Нанева, Борис Праматаров, Мира Мирославова и още много други, но стига толкота с моя списък, от хвалби доскучава.

V.S. Как се измерва красотата по твоя личен критерий? Кое е красиво?
К. М: Според мен обективен начин да премериш красотата на дадено произведение/ човек/ ситуация не съществува. Красиво е това, което ни докосва дълбоко и оставя белег, спомен, усещане. Може да е дума, може да е образ, може да е облак в един безкраен следобед. Красотата няма форма и граници, всеки има различна чувствителност и я изживява по собствен начин. Аз, лично, намирам красота в нещата, които са искрени, тези, които наистина идват от сърцето, и които намират свой начин да илязат от нас, какъвто и да е той.

V.S. Цитирай любим автор.
К. М: "Твърди се, че животът на човек преминава на лента пред очите му преди да умре. Това е вярно. Нарича се Живот." от любимия ми Тери Пратчет ("Последният Континент").

V.S. Разкажи ни повече за личния ти свят, любимите хора, места, храна, духовна храна...
К. М: Няма много за разказване, или поне така ми се струва. При мен нещата стоят много просто - живея, за да творя и творя, за да живея. Имам невероятния късмет да съм заобиколена от невероятни хора, които ме търпят, когато не успявам с едното или другото. А когато тях ги няма, се обръщам към литературата и търся себе си между редовете. Някои от любимите ми автори са Наталия Гинзбург, Тери Пратчет, Алберт Камю, Джоан Сафар, Лемъни Сникет. Филми почти не гледам, но работата на Жан-Пиер Жьоне и Тайка Вайтити е оставила дълбок отпечатък в съзнанието ми. Обичам да подхапвам италианска и индийска кухня, защото има голям избор за вегетерианците като мен. Бих се изхранванвала само със сицилиански сладки, но тъй като предпочитам да ходя, а не да се търкалям, се сдържам (през повечето време) и ям "здравословно".


V.S. Трите места, на които обезателно ще ни заведеш, когато дойдем в Болоня?
К. М: Бих ви завела на една дълга разхока през 666-те арки от центъра на Болоня до църквата на Свети Лука, която стои на един хълм извън града и е едно много магическо място за мен. На връщане бихме отишли да хапнем най-хубавата паста в цяла Болоня, прясно направена от една баба на улица "Пратело", мястото се казва Pasta Fresca Naldi. След това може да посетим Modo Infopoint, любимата ми независима книжарничка/бар, където можеш не само да намериш всички най-нови комикси и зинове, но и да пиеш бира с всички артисти, които са в Болоня в този момент.

V.S. И трите най- на София?
К. М: Най-шарена, най-неуморима и с най-клатещите се улични плочки.

V.S. Пожелай ни нещо!
К. М: Вдъхновение в решенията и лекота в действията.

Следваме чудната Калина в инстаграм на @kali.myx за дневна доза артистичност и топла енергия, а прекрасното ново издание на приказката на Толстой грабваме в книжарниците! 

More from View Sofia

More Interviews