Следва

Какво работи против косопад - най-добрите техники и продукти

Големите любовни истории: Борис Пастернак и Олга Ивинска, любов отвъд всичко

Да обичаш до такава степен, че да се жертваш и да понесеш затворничество, мъчения, дори Гулаг... възможно ли е? Олга Ивинска го прави за Борис Пастернак - една нечовешка любовна история

Love преди 2 години

Историята на Олга и Борис е не само литература и поезия. Още по-малко - поредица от невинни срещи - Борис е женен, Олга вече е с два брака актив. В драмата са намесени още Сталин, политическият апарат на Съветския съюз, КГБ, което тогава все още се нарича МГБ, мъчения и затвор, и редакторът Фелтринели. Да не забравяме и един Гулаг - сибирски. 

Олга работи като редактор в литературното списание „Нов свят“, когато среща Борис през 1946 година. Тя също пише, доста прилично при това, основно поезия. Добър преводач е, с подчертан нюх към млади писателски дарования. На 34 години с два брака зад гърба си, и двата приключили след смърт на съпрузите: единият обесен, другият загинал във войната. Отглежда сама дъщеря си Ирина, работи здраво и се възхищава на Пастернак от години. Не пропуска нито едно негово литературно четене пред публика, а Борис остава запленен от нейните много тъжни, много хубави, много небесносини очи.

„Той беше там, пред бюрото ми, най-щедрият мъж на света, който беше създаден да говори от името на облаците, звездите и вятъра, който знаеше верните думи за страстта на мъжа и слабостта на жената.“

Въпреки че е женен за втората си съпруга, Борис веднага започва любовна афера с красивата Олга. Двамата са заедно цели 13 години, които са всичко друго, но не и лесни, но за сметка на това дават живот на един от най-големите шедьоври в световната литература. “Любовта ни разцъфтя през 1946 г., с появата на черновата за "Доктор Живаго" и продължи да расте с броя на страниците, написани от Борис.”

През 1948-ма, Олга напуска редакцията, за да се посвети изцяло на Борис. Той обаче няма никакво намерение да напусне съпругата си Зинаида, която знае за страничната любовна история и очевидно не я приема добре. Многократно настоява Борис да й обещае, че повече няма да се среща с Олга - той го прави, за да наруши обещанието стотици пъти. Изглежда му невъзможно да се откаже от жената, която обича, точно както за д-р Живаго е непосилно да се откаже от Лара, чийто образ е вдъхновен именно от Олга.

“Мисля, че нямаше да те обичам толкова много, ако нямаше нищо, за което да се оплакваш, нищо, за което да съжаляваш.“

Година по-късно проблемът на Зинаида се разрешава по доста неочакван начин - през октомври 1949 година, Олга е арестувана и отведена в Лубянка, седалището на тайните социалистически служби в Москва. В продължение на седмици търпи разпити и мъчения без да се пречупи. Целта е да я накарат да признае, че Пастернак пише книга против социализма, което очевидно им трябва, за да го осъдят. Впоследствие, в свое интервю, Борис ще каже: "Олга беше въплъщение на радостта от живота и себеотрицанието. Образът на Лара от моите зрели творчески години е изписан в сърцето ми с нейната кръв и нейния затвор.“

Олга

Юли 1950-та. Олга Ивинска е осъдена на 5 години в един от 18-те концлагера край гара Потма. Всъщност, опитът е да поразят него, да го накарат да се откаже от критиките по адрес на социалистическата система. Режимът го държи под око, изкъсо, но не може да го арестува - Борис е твърде известен, при това се радва на подкрепата на Сталин, който оценява преводите му на грузински поети, дори и да не му спестява по някой назидателен телефонен разговор от време на време. В повечето случаи обаче, диктаторът казва на социалистическата полиция да го оставят „на мира сред неговите облаци“.

В писмо до свой приятел от Западна Германия през 1958 г. писателят признава, че „са я арестували, защото не могат да арестуват мен. Ако съм жив и свободен, дължа го на нейната съпротивата и героизъм.” Пастернак се чувства виновен, че подмолно е свел глава, за да си осигури спокойствие. Той не е способен на велики прояви на бунт, уравновесен и благоразумен е. Поетесата Марина Цветаева го определя с крайните думи „слаб и страхлив“. Той опитва да компенсира това свое поведение, продължавайки да пише романа си, за да го завърши възможно най-скоро. Не спира, дори когато е покосен от инфаркт. 

На своята Олга той пише: „Мое златно момиче… с теб ме свързва живота, слънцето, което свети през прозореца, чувството на самонадеяност и тъга, чувството ми за вина, осъзнаването на моята слабост и неадекватността на това, което направих досега… Прегръщам те много силно и почти припадам от нежност, почти плача“.

Тя, от своя страна, остава безмълвна, понася ужасни мъчения, които причиняват аборт - Олга е бременна с детето на Борис. Тя е в забвение 3 години, след смъртта на Сталин си възвръща свободата и бързо се възстановява - романът е публикуван, жертвата й се оказва ненапразна. В Русия книгата е отричана, но но ръчно написани копия обикаля цяла Европа, а през 1957 година я издават в Италия. 

След освобождаването, Олга се мести в малка къща, близо до Борис - в Пределкино, до Москва, и любовта им продължава оттам, откъдето е прекъсната. Зинаида обаче попречва на съперницата си да помага на любимия на смъртния му одър, отмъщавайки си жестоко и горчиво. „Аз обичах Борис и не мога да се самозалъгвам, мислейки си каква нужда е имал от мен. Благодарна съм на съдбата, все пак, че запази мястото ми до себе си, докато бях в затвора", намира сили да признае Олга. 

Първият, публикувал превода на „Доктор Живаго“ - издателят Фелтринели, веднага е последван от английско издателство. Книгата предизвиква фурор и пожънва небивал успех - следващата година Пастернак получава Нобелова награда за литература. Съветският политически апарат го кара да откаже да получи наградата си, дори го принуждава да сътвори унизителна самокритика в "Правда". Борис приема да го направи с надеждата, че най-накрая ще оставят на мира Олга, но за жалост и това не помага за спасението й. Писателят умира през 1960 година, а Олга е арестувана отново, обвинена е в подстрекаване - директно я обвиняват, че тя е написала книгата, а не Пастернак, и отново е заточена, чак до 1964 година.

Едва през 1988 година Пастернак е реабилитиран и романът му е издаден в Русия. Писма и ръкописи, които Олга и Борис са си разменяли обаче, никога не виждат бял свят, тъй като остават собственост на правителството. Също така нечуто остава и писмото, което Олга пише до Елцин, за да получи обратно любовните си писма. Поне тях…

More Love