Следва

Мадона и Джон Джон Кенеди - тайната връзка, която ужасява Джаки

Анджелина Джоли на корицата на Vogue: "Чувствам се много по-комфортно на 40, отколкото когато бях по-млада"

Анджелина е главната героиня в мартенския брой на британския Vogue. Съответно имаме разговор за последния режисьорски проект на актрисата, книгата й с Amnesty International и продължаващата борба за правата на жените и децата, директно от историческото имение в Лос Анджелис. Броят се казва At Home.

Celebrities преди 3 години

Италианска ренесансова вила, построена през 1913-та и потопена в историята на Холивуд. Точно като собственика й. През ноември Анджелина Джоли прекарва два дни в компанията на Vogue и допуска екипа във вътрешния си свят.  "Смехът, бърборенето, храната, зайците, кучетата, гущерите, политическият дебат, музиката, импровизираните прически и Zoom срещите са част от ежедневието й", пишат от британската редакция. Поводът е, че Анджелина е корица на идния брой на Vogue, заради което получаваме видео "Какво има в чантата ми?" и един нежен, интимен разговор, който публикуваме, защото вече рядко виждаме и чуваме каквото и да е от красивата жена. 

V.: Анджелина, много съм щастлив да говоря с теб днес. Имаме нов президент, който се премества в Белия дом; относно пандемията се правят някои положителни стъпки,  свързани с ваксинациите и сме на прага на нов сезон. Чувстваш ли се обнадеждена?
А.Д.:
Е, аз възлагам много от надеждите си за бъдещето на по-младото поколение. Може би това е така, защото живея с шест деца на възраст от 12 до 19 години и със сигурност виждам под колко по-голям натиск са подложени. Те са затрупани с много информация, от която ние бяхме защитени. Но виждам как Мад (Мадокс) говори онлайн на руски с някого или разговаря с приятели от Корея, или Ши (Шайло) поздравява приятелите си в Намибия. Този нов начин, по който младите хора могат да се свързват и да се запознават, е начин да решат нашите проблеми.


Шайло не иска при майка си, иска при баща си - ще разрешат ли Брад Пит да отглежда дъщеря си


V.: Как минаха последните месеци за теб? Знам, че си била предимно вкъщи в Лос Анджелис с децата.
А.Д.:
Мисля, че както повечето семейства, усетихме пандемията сериозно. Влязохме в нея, след като току-що със Захара излязохме от болница (защото тя беше оперирана в началото на миналата година) и бяхме толкова щастливи, че тя е добре, че приехме локдауна в различно състояние на ума. Пакс започна първата си колежанска година, но не може да се наслаждава на всичко това; Захара най-накрая ще вземе шофьорска книжка, но трябва да кара с маска и ръкавици... Не си представяхме тези моменти така. Но и мисля, че това накара много хора да се чувстват по-добре заедно. Има нещо красиво в това.

V.: Определено има. Имахме голямото удоволствие да те снимаме в дома ти, който е бившето имение на Сесил Демил. Колко прекрасно…
А.Д.:
Исках децата да са близо до баща им, който е само на пет минути път. Почувствах леко напрежение. Сякаш се шмугнах в мястото на Демил и Чаплин. Най-много обичам това, че няма стая за забавления, а много пътеки и места за разходка и размисъл. Чувствам се много щастлива, че имаме този дом в момента.


Брад Пит и Анджелина Джоли партнират щастливо след "много семейна терапия"


V: Опиши един типичен ден за твоето семейство?
А.Д.: Е, никога не съм обичала да седя на едно място. Въпреки че исках да имам много деца и да бъда майка, винаги съм си представяла, че ще съм като Джейн Гудол, пътуваща някъде из джунглите. Не си представях семейството в истинския, традиционен смисъл. Чувствам, че ми липсват всички нужни умения да бъда традиционната майка, която стои вкъщи. Справям се, защото децата са доста издръжливи и ми помагат, но изобщо не ме бива.

V.: О, не вярвам!
А.Д.: Е, аз ги обичам. Чувствам, че сме екип. Може да звучи клиширано, но ги обичам и се опитвам да правя най-доброто, дори когато е напечено. Ти се запозна с нашите деца. Те са доста способни.

V.: Това е свидетелство за теб. Трябва да се гордееш.
А.Д.: Благодаря. 

V.: И така, прекарахме прекрасно в продължение на два дни, заснемайки това интервю. Много важно е за нас да отразим чрез снимките къде си в момента като жена и майка. Къде се намираш в живота си и како го виждаш напред?
А.Д.: Чувствам, че съм преживяла вече няколко големи неща. Опитвам се да съм обнадеждена. Мисля, че това е нещо, което всички се опитваме през пандемията.

V.: Едно от нещата, които уважавам в теб, е начинът, по който никога не изпускаш от поглед страстите си. Скоро ще издадеш книга за деца и младежи с Джералдин Ван Бурен QC и Amnesty International - разкажи малко за нея.
A.Д.: Казва се "Знайте правата си (и ги заявете“). Искаме да помогнем на младите хора да идентифицират кой или какво им пречи да имат достъп до техните човешки права и как да се опитат да го преодолеят. Посланието към младите хора е, че никой няма право да им навреди или да ги накара да мълчат.

V: Фантастично.
A.Д.: Младите хора са ангажирани и готови да се борят. Но има ниво на дезинформация, с което никога не сме се сблъсквали в израстването си. Искаме книгата да помогне: да им даде инструментите за осъществяване на борбата и овластяването на ситуациите по много практичен начин.

V: Важни неща.
A.Д.: Може би това е само младият бунтар в мен, но аз харесвам духа на младостта. Вярвам, че младите могат да виждат правилното и грешното с повече яснота. Виждам, че много възрастни хора се оправдават за определени поведения, а по-младият човек е по-бърз да каже: "Но това просто е грешно и ние сме против това.“ Искам да остана такъв човек.

V: Ти си специален посланик на Агенцията на ООН за бежанците. Мисля, че си с тях от 20 години?
A.Д.: Тази година ще станат двадесет години. Започнах в ранните си 20, обух ботушите, взех раницата си, за да опитам да разбера какво, по дяволите, става по света. Опитах се да се образовам повече, отколкото в училище. Израснах на много празно място, така че трябваше да отида, за да намеря по-широко разбиране за всичко.

V: Промени ли се през тези преживявания?
A.Д.: Преживях фаза на толкова шокиран и ядосан на системата човек, която толерира факта, че има милиони хора, изселени от войни, геноцид и преследване. Все още съм също толкова ядосана заради несправедливостта, но докато по-младото ми Аз искаше да разруши системата, научих, че трябва да се боря, за да я променя отвътре.

V: Как се чувстваш, когато погледнеш назад към работата си с ООН?
A.Д.: Чувствам и любов, и омраза към ООН. Обичам да виждам практически решения и защита за най-нуждаещите се. Обичам да виждам хора от цял ​​свят да рискуват живота си за това. Това, което мразя, е колко малко фокус имат правителствата върху решаването на проблемите, поради които хората емигрират. Мразя, когато не говорим и не защитаваме правата на всички хора еднакво. И мразя, когато усещам, че фокусът не е да се насърчават хората и държавите да бъдат независими, а като че ли организациите се възползват от това, че системите са нефункционални.

V: Чувстваш ли, че дискусията около бежанците се е развила през последните две десетилетия?
A.Д.: Мисля, че ако нещо се е случило, то е положението да се влоши. Говорим така, сякаш бежанците са бреме. А те трябва да се адаптират. Те имат различен набор от умения, различен мироглед. Те са се изправили срещу собствената си човечност по такъв дълбок начин. Изправили са се срещу потисничеството. Ние трябва да почитаме тази битка. Да почитаме хората, които са избягали от войни и са защитили децата си.

V: Режисирала си филми и документални филми и си на път да се върнеш зад камерата за биографичния филм на военния фотограф Дон МакКулин. Дон е един от любимите ми фоторепортери - какво те накара да адаптираш автобиографията му за големия екран?
A.Д.: Все още съм много нервна за това. Дори онзи ден си помислих да му изпратя имейл, за да му задам няколко въпроса, и съставях имейла си по възможно най-добрия начин. Той е невероятен. Историята е за Дон, но също така е свързана и с конфликтите, на които е бил свидетел, и живота на хората в рамките на известните сега снимки. Кои са били тези хора, и дори каква е по-тъмната истина на тези конфликти.

V: По-късно тази година в "Eternals“ на Marvel ще играеш с Ричард Мадън и Салма Хайек. Чувам, че ще си облечена в златно боди?
A.Д.: Обичам този актьорски състав и всички сме близки. Съгласих се на ролята, за да подкрепя визията на Клоуи и ангажимента на Marvel да разшири призмата, с която виждаме "супергероите“. Не си представях, че на 45 ще тичам наоколо със златен костюм. Но това е полезна лудост, мисля.


45 години Анджи! Как актрисата преобърна живота си


V: Чувстваш ли се така, сякаш си в щастлив етап от живота си?
A.Д.: Не знам. Последните няколко години бяха доста тежки. Фокусирах се върху изцелението на семейството си. Бавно се възстановявам.

V: Това е пътуване...
A.Д.: Но аз не съм там. Още не съм там. А се надявам да бъда. Планирам го. Харесва ми да съм по-възрастна. Чувствам се много по-комфортно  в 40-те си години, отколкото когато бях по-млада. Може би защото ... не знам ... може би защото майка ми не е живяла много дълго, така че има нещо във възрастта, което чувствам като победа вместо като тъга.

V: Абсолютно.
A.Д.: Така че ми харесва. Очаквам с нетърпение 50-те - чувствам, че ще направя голяма крачка през петдесетте си години. Макар че онзи ден бяхме на батута и децата казаха: "Не, мамо, не прави това. Ще се нараниш." И си помислих: "Боже, не е ли смешно?“ Имаше дни, в които бях екшън звезда, а сега децата ми казват да сляза от батута, защото ще се нараня.

V: Децата винаги казват истината.
A.Д.: Още на млада възраст те знаят, че това, което има значение, е да се чувстват сигурни, обичани и стабилни. Да не виждаш наранени тези, които обичаш. Да познаваш собствения си ум и да не живееш в лъжа.

V: Положихте съгласувани усилия да ги възпитате като "граждани на света". Защо е толкова важно да са такива?
A.Д.: Те са от цял ​​свят - Мад е от Камбоджа, това е неговият дом. Той е камбоджанец и същевременно е и американски гражданин, и гражданин на света. Благословени сме да имаме семейство от различни култури и раси. Всички се учим един от друг.

V: Създали сте семейство от личности.
A.Д.: Ами, за мен е важно те да ме приемат, разбираш ли? Осиновените деца също избират семействата си, а не само обратното. Това не е семейството само на родителите. Нашето е такова.


Признанието: Анджелина Джоли за проблемите, развода и още нещо!


V: Какъв съвет би дала на родителите, които искат да вдъхновяват децата им да бъдат социално и екологично съзнателни?
A.Д.: Е, знам, че това може да звучи странно, но не ги задължавайте да вършат добро или да дават под каквато и да е форма. Ако можем да помогнем на децата да почувстват, че не става въпрос за дълг, услуга или благотворителност, а за радостта от взаимосвързания живот с други хора, които уважаваме, то нещата изглеждат много по-различно.

V: Промени ли се майчинството с порастването на децата?
A.Д.: Аз бях най-добра приятелка с майка си. Беше прекрасно да имам бебета, но обичам да седя през нощта и да говоря с децата си. Харесвам тийнейджърските години. Харесвам по-старите години. Обичам да общувам с тях.

V: Те оспорват ли твоите мнения понякога?
A.Д.: *смее се* О, да... Те мислят, че съм малко нелепа, както и би трябвало. И всички те ме познават по различни начини. Знаете ли, всички са преминали в онзи момент, в който осъзнават, че в мен няма нищо особено. Просто съм по-възрастна. Нямам тайни. Просто им желая доброто.

V: Ти си просто мама.
A.Д.: Аз съм мама.

V: Винаги си била много внимателна при избора си на мода.
A.Д.: Инвестирам в качествени дрехи и след това ги нося до смърт. Ботуши, любимо палто, любимо портмоне, не сменям нещата често. Това е едно от моите правила.

V: Има ли елемент на устойчивост и в това?
A.Д.: Всички се опитваме да разберем кой е най-добрият начин, но си представям, че ще има все повече и повече разпоредби и мисля, че това е най-доброто нещо, което може да се случи. Защото дори и внимателен потребител може да бъде измамен чрез добра промоция на нещо, което всъщност не е добро, нали?

V: Наистина.
A.Д.: Да се наслаждаваш на винтидж притежания, ако имаш такива, и да преоткриваш такива из магазините е част от пътя напред. А относно красотата, Герлен наистина ми е любимец. Зи и аз ползваме парфюмните им продукти, като лосиони и душ гелове. Обичам, че тя и аз ще се помним една друга по уханието. Особено тъй като първият ми спомен за Герлен беше ароматът на пудрата на майка ми.

V: Споменаваш Герлен. Би ли разказала за общия проект с тях и жени пчелари?
A.Д.: Целта е да се помогне на жените в различни страни, работещи като пчелари. Всъщност една от първите жени, която влиза в програмата, ще бъде от района, в който работим в Камбоджа.

V: Това е фантастично. Кажи още нещо, което хората не знаят за теб и което може да ги изненада?
A.Д.: Боже мой. Винаги съм чувала хората да задават този въпрос и си мисля на ум: "Чудя се какво бих казала, ако някой някога ме пита това?“ Но никога не съм си отговаряла. Хммм. Някой казва, че изненадващото в мен е, че се интересувам от политика. Аз съм малко по-скучна, отколкото хората си мислят... Падам си странна.

V: И накрая - какво правиш, когато искаш да се отпуснеш. Дай съвет.
A.Д.: Ха! Ако някой може да ми каже как да се отпусна, бих искала да знам. Така и не се научих на това и реших, че на 45 години никога няма да го направя. Продължавам да вървя напред и тепърва ще се наранявам.

More Celebrities

Драма и възторг: Катрин и всички други принцеси на Уелс в историята

Celebrities преди 13 часа

В историята е имало само 10 принцеси на Уелс. Въпреки че въпросните знатни дами вляха в монархията нова кръв и интелигентна различност, всички те са източник на очарование и... скандални клюки.