И тази година, както всяка друга, през февруари говорим за Любов! Защото темата е красива, вечна като живота, по-силна от всичко.
Тази година в поредицата интервюта ще видите 6-ма красиви хора - пет мъже (първи бе Реми) и една дама. За осъществяването на проекта ни помогна Huawei, чиято гама аудио продукти е най-добрият проводник за всяко любовно послание, а хората, с които си говорим за Любов, са по-искрени, по-верни на себе си, по-откровени и по-вълшебни отвсякога.
Днес ГОВОРИМ ЗА ЛЮБОВ с Пейчо Кънев, най-публикуваният съвременен български поет на английски, с множество публикации в литературни издания в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Индия и др. Автор на 8 книги с поезия, издадени в България, Америка и Европа. Висок мъж със силни очи, който обича хубавата водка, красивите жени, поезията, музиката, киното, избухващите нощи и още няколко хиляди неща.
ViewSofia: Шоколад, вино или кратка любовна бележка - кое те трогва повече?
Пейчо Кънев: Виното, разбира се. Хубавото вино обогатява съществото ни с кислород, то придърпва все по-близо заобикалящия ни свят и подслажда езика за разговор. В особено мрачен ден, една чаша вино би могла да доведе до словесен екстаз. Пиенето му надхвърля капризите на словото, потапя се в него и открива същността му, и също като при секса, това се случва изцяло в сферата на сетивата. Това е. А шоколад ям много рядко. Любовни бележки не съм писал и получавал наскоро. Само стихотворения, които ми изпращат за мнение.
V.S.: Има ли причина хората да не се обичаме или поне не достатъчно?
П.К.: Да, защото в повечето случай хората сме скапани и качествени егоисти. Винаги даваме по-малко от това, което получаваме. А трябва да е точно обратното. Или иначе казано: Очите, през които гледаш, не трябва да са различни от тези, в които любовта ти те гледа.
V.S.: Какво може да изтърпи мъжът в теб в името на връзката? Какво не може да издържи в името на връзката поетът?
П.К.: Мъжът в мен би изтърпял почти всичко. Почти. Такъв съм си. Ако жената отсреща си струва и я обичам. Иначе поетът не би издържал клишето, профанщината, душевната нечистота, неграмотността, скудоумието. Такива неща. Ох, прозвучах като някакъв префърцунен интелектуалец. Пф. Далеч съм от това.
V.S.: Как изглежда в очите ти "разумният" компромис?
П.К.: В любовта разумът често е на изключен режим, колкото и да не ни се иска. Правиш всякакви компромиси, дори и да не искаш. В една връзка жертваш доста неща. Любовта без саможертва си е нещо като кражба.
V.S.: Кога последно се провали в любовта?
П.К.: Предпочитам да си замълча по този въпрос. Не защото ми е труден отговорът, а понеже все още се опитвам да осмисля всичко.
V.S.: А кога се награди с медал, т.е. кога се получи?
П.К.: О, никога не съм си слагал медал заради жена. С тях обичат да се кичат онези смешници, „бройкаджиите”. Всичко това изглежда толкова нелепо. Изобщо не ми липсва тежестта на медалите по гърдите ми. От друга страна - да, винаги бих се чувствал готино до една красива, секси и интелигентна жена. Кой мъж не би? Но да премина отвъд това - не. Иначе - кога се получи? Преди повече от три години.
V.S.: Винаги ли първият поглед е решаващ?
П.К.: При мен не е погледът, а сърцето. Когато прегърна за първи път някоя жена, която харесвам, ако сърцето ми започне силно да блъска в гърдите, значи е тя. Сърцето е мъдро и също като котка, вижда и в най-дълбокия мрак.
V.S.: Страховете са човешки придатък, и, все пак, колко е здравословно и колко - не, да се страхуваме, за да се получат нещата в чувствата?
П.К.: Страхът си е атавистичен. Винаги го е имало дълбоко в нас. Предполагам, че също като при всяка отрова, в малки количества дори е полезен. Страхуваш се да не загубиш някого и даваш повече от себе си за връзката ви.
V.S.: Как изглежда най-красивата жена?
П.К.: Това е труден въпрос, защото красотата е доста субективно понятие, но нека се опитам да опиша как аз си я представям. Средна на ръст, слабо тяло, дълга коса, за предпочитане кестенява, правилни лицеви черти, кафяви очи, леко изпъкнали скули, красив нос, хубава усмивка, заразителен смях, средни гърди, малко дупе, и нямаща никакви задръжки и табута в секса. Може би е това.
V.S.: Цитирай любовен поет, различен от теб, но любим!
П.К.: "Не е приятно да умреш на кръста/много по-приятно е да чуеш името си прошепнато в тъмното”. Чарлз Буковски. Не е точно любовен поет, но той има някои много силни неща за любовта и това е една от причините много да го харесвам.
V.S.: 5-те топ парчета в любовния ти плейлист?
П.К.: За музика ли говорим? Нека помисля. Ами тези, за които се сещам в момента са: „Take This Bottle” на Faith No More, „Gold” на Chet Faker, „Live With Me” на Massive Attack, „Gods & Monsters” на Lana Del Rey и „Closer” на Nine Inch Nails заради припева, естествено.
V.S.: Какво предпочиташ - дълга и разточителна вечер с приятели, напълно лежерна, или 8-минутна правостояща среща навън с един жизненоважен човек, бликаща от електричество и страст, с неясен изход и тежък интензитет?
П.К.: А защо да не са и двете? Първо приятелите за забавление и приятно настроение, а след това срещата с този човек, която предпочитам да продължи с напълно ясен изход и наистина краен интензитет, защото слабите удоволствия и преживявания не са по мой вкус и ги оставям на другите. При мен крайностите на страстта са сведени до крайност. Иначе има ли смисъл?
V.S.: От какво се срамуваш?
П.К.: От себе си, когато напиша калпаво стихотворение. Или когато танцувам около хора. Просто двуметров човек не изглежда добре в такъв момент. Затова много повече предпочитам да гледам как някоя жена танцува пред мен.
V.S.: С какво се гордееш?
П.К.: Не съм от горделивите. Не обичам много гордостта. Винаги се старая да държа егото си под контрол. Също така не съм и престорено скромен, знам си цената, но наистина не мога да търпя мегаломаните, митоманите, грандоманите, които постоянно тръбят: „Аз, аз, аз”. Тези, които още не са станали факт, а се мислят за фактор. В литературната ни среда е пълно с такива, както и във всяка друга. Това не е за мен. Винаги гледам да стоя до, а не под прожектора. Така се живее по-лесно.
V.S.: Какво искаш в идните 12 месеца?
П.К.: Да са поне малко не толкова жестоки към мен като предните 12. Или както беше написал големият американски поет и мой приятел Франц Райт: „Има само едно сърце в тялото ми. Имайте милост към мен”.
V.S.: Скъперничеството враг ли е - в любовта и изобщо?
П.К.: Естествено, че е огромен враг. В любовта няма място за стиснатост. Винаги трябва да даваш и да се раздаваш до крайност. Поне аз така правя. И най-вече когато обичаш, както казах в началото. Много мъже не осъзнават едно от най-важните неща в любовта и секса - трябва да даваш повече, отколкото получаваш.
V.S.: А прекомерната щедрост?
П.К.: Не мисля. Поне аз съм такъв. Обичам да дарявам до край - време, внимание, подаръци. Понякога това ми изиграва кофти шега, но не мисля, че вече мога да се променя и да стана някакъв скъперник и егоист.
V.S.: Кой велик любовен роман ти се иска да беше написал?
П.К.: Веднага отговарям. „Любов по време на холера” на Маркес. Заради непоклатимата вяра в него, че когато обичаш истински, животът, колкото и да е кратък, може да се превърне в по-безкраен от смъртта.
V.S.: А как ще се казва твоя велик любовен роман?
П.К.: „Любовта е куче от ада”, но тази книга вече е написана. Не знам. Сигурно няма да има такъв.
V.S.: Колко ти е времевият рекорд на чакане на телефона да звънне, когато беше малък, а в къщите ни имаше само стационарни телефони?
П.К.: Наистина не помня като малък да съм чакал телефонът да звънне. Може би по-късно, като тийнейджър, когато съм чакал някое гадже да се обади. Но не мисля, че и тогава съм имал изнервени моменти.
V.S.: А сега, на коя минута губиш търпение?
П.К.: Изключително рядко губя търпение. Само близък човек може да ме изкара от себе си, но и това се случва рядко. По принцип съм спокоен като тибетски будист в нирвана, като индийска крава. Който и когато иска да се обади. Тук съм. Чакам.
V.S.: Първото момиче, в което се влюби? Какво му беше необикновеното?
П.К.: Очите. Очите ѝ бяха като на кукла, като на дете, като на момиче от японско аниме. Изключително сини, красиви и невинни.
V.S.: "Любовта не трябва да се осквернява с приятелство", казва Ремарк. И все пак... ?
П.К.: Хм, не мисля. Когато си някого, той трябва да ти е най-близкият човек. Трябва да си споделяте абсолютно всичко, да сте истински приятели. Да сте в абсолютна хармония, вярващи един в друг. Ако няма доверие, тогава всичко увяхва прекалено бързо. Сещам се в момента за едно от писмата на Хемингуей до Марлене Дитрих, с която са били приятели, а тя по това време е била любовница на Ремарк. „Моля те, не давай книгите ми на онзи човек”, пише ѝ Хемингуей. Може би не го е харесвал като писател, или му е завиждал заради Дитрих, която по това време е един от най-големите секссимволи в киното? Не знам.
V.S.: Афродизиак-манджите на Пейчо Кънев?
П.К.: Афродизиак-манджи. Това звучи готино. Ами не съм се замислял досега. По принцип готвя доста добре, затова предполагам, че каквото пожелае съответната дама, това ще ѝ бъде приготвено и сервирано.
V.S.: Една гореща дестинация?
П.К.: До края на нощта.
V.S.: Една мечта?
П.К.: Това е вторият път, в който ще си замълча. Мечтата е нещо прекалено лично, като снимка в портфейла, която само ти гледаш.
V.S.: Едно признание?
П.К.: Аз съм приятен простак, аз съм нежно чудовище, което обича да се усмихва, аз съм онова, което идва след полунощ и бързо ме заключва в себе си.
Маестрото на думите използва Huawei MateBook X Pro, само че не изумруден като нашия, а сребрист.
Благодарим за гостоприемството на невероятно красивия шоурум Elegant Living на бул. "Васил Левски" 15-17.
More from View Sofia
Запознайте се с Кати Анг - обещаващата млада звезда от „И просто ей така"
Новият сезон на Sex and the City And Just Like That излъчи последния си епизод, давайки си сметка, че рестартът на култувия женски сериал бе посрещнат с поток от смесени чувства, както никога досега
We Love: Зоуи Кравиц на корица и с разказ защо е влюбена в Чанинг Тейтъм
Категорично не се сещаме за друг поглед, в който да има толкова много секс
We Love: секси Сандра Бълок на премиерата на новия й филм
След огромния успех, който постигна с Bird Box, Сандра Бълок записа нова драма за Netflix. Става дума за филма "Непростимото" (The Unforgivable), в който актрисата играе главната роля