На 5 ноември 1991 г. медийният магнат Робърт Максуел пада от палубата на 4-етажната си яхта край Канарските острови при мистериозни обстоятелства. Британският издател вече е изградил международна комуникационна империя със завидно влияние. Поеманите финансови рискове, милиардните дългове и разкритията, че е ограбил милиони от пенсионните фондове на компаниите си, вече са очернили репутацията му. Стига се, според официалната версия, до самоубийство.

Когато яхтата на Робърт Максуел "Капитан Боб" отплава от Ню Йорк в началото на март 1991 г., той изглежда в зенита на влиянието си. С приблизително състояние от 1.2 милиарда долара британският издател е в града, за да финализира покупката на най-стария американски таблоид New York Daily News, с което да осъществи мечтата си да застане редом до най-големия си съперник в световния медиен пазар - Рупърт Мърдок. През следващите дни и седмици Робърт Максуел или "Боб Максът" (Bob the Max) е на върха на успеха си, както го разбира той: забавлявайки нюйоркските илитерати на борда на другата си яхта Lady Ghislaine, кръстена на дъщеря му, шегувайки се с елита на Вашингтон на годишната вечеря на Gridiron (обединение на футболни клубове в Северна Америка) и заставайки до (вече покойния) ген. Колин Пауъл на парада за посрещането на американските войски след победата им във войната в Персийския залив, както описва времето Робърт Филпот в The Times of Israel. Всичко това се случва само месеци преди смъртта на Максуел, когото България също познава, или поне онази България от 80-те години на миналия век.

Как Ян Хох се превърна в Иън Робърт Максуел

В кръщелното свидетелство четем Иън Робърт Максуел, но всъщност той е Ян Лудвик Хох, роден на 10 юни 1923 г. в село Слатинске Доли, Чехословакия, днес част от Солотвино, Украйна. Почти цялото еврейско семейство на младия Хох, живеещо в Чехословакия и Будапеща, загива в нацисткия Холокост, но той успява да си проправи път първо във Франция, а след това във Великобритания, където става офицер от британската армия и участва в инвазията в Нормандия. По това време променя името си на Иън Робърт Максуел. 

Робърт Максуел и Маргарет Тачър

"Много е трудно да се сетя за някой през 20-и век, който е отишъл толкова далеч от корените си, както Максуел." Това казва в интервю пред Робърт Филпот Джон Престън, автор на книгата "Падане: Мистерията на Робърт Максуел", излязла от печат на 4 февруари 2021 г. Тези корени са в малкия град Солотвино в провинция Рутения (тогава част от Чехословакия), където през юни 1923 г. Максуел става първото от деветте деца на Мехел и Чанка Хох. Антисемитизмът е широко разпространен и семейството живее в ужасяваща бедност. Домът им е дървена барака с две стаи с глинени подове и тоалетна отвън, през зимата всеки две деца споделят по един чифт обувки.

След като напуска родното си място, вече тийнейджър, Ян се присъединява към антинацистката съпротива, но е заловен, обвинен в шпионаж и осъден на смърт. По-късно Максуел твърди, че е успял да избяга "сравнително лесно", след като е надвил едноръкия пазач, докато го транспортират към съда. Криейки се под мост, разказва той по-късно, на помощ му се притича циганка, която го освобождава от белезниците.

Успява да се добере до Франция, но в Холокоста губи родителите си, четиримата си братя и сестри и по-голямата част от голямото си семейство. По-късно е евакуиран във Великобритания, където се присъединява към армията под името Айвън дьо Морие. Воюва в Нормандия, среща жена си - студентка в Сорбоната - и печели Военния кръст за героизъм на холандско-германската граница; кръстът е "закован" на гърдите му от фелдмаршал (Бърнард Лоу) Монтгомъри.

До 23-годишна възраст сменя името си четири пъти. Владеещ френски, немски, английски, чешки, румънски и идиш, през октомври 1944 г. е изпратен в Париж, за да събере разузнавателна информация за опасно комунистическо въстание. След края на войната е изпратен в Германия - в руините на Берлин шпионира за британското разузнаване. Предприема "екскурзии" под прикритие до Чехословакия, които ще продължат през 40-те и 50-те години на миналия век.

Берлин и връзките на Максуел с британските тайни служби поставят основите на медийната му империя. Във връзка с работата си за британските военни Максуел се запознава с Фердинанд Шпрингер, собственик на издателството Springer-Verlag. Компанията, тогава най-голям издател на научно-техническа литература и списания в света, разполага с натрупан материал и нетърпелива публика от международни учени, които не са в състояние да се доберат до нея през цялата война. От това в края на войната се възползва Максуел, който се захваща с изгодна търговия с академични и научни трудове.

Връзките със Springer му помагат да се наложи на пазара

Обратно във Великобритания, Боб успява да придобие контролен пакет върху издателство, което преименува на Pergamon Press Ltd. през 1951 г. До 60-те години компанията е основен издател на списания за търговия и научно-технически книги, като извършва няколко малки придобивания в издателската индустрия. Максуел също така се занимава с политика, като става член на парламента от лейбъристите (1964-1970).

След пробива следва възход

След няколко корпоративни битки, фокусирани върху сенчести сделки, Максуел временно губи контрол над Pergamon (1969-1974), но скоро се връща на бял кон и отчетливо подмладява компанията. През 1981 г. получава контрол над водещия печатарски концерн в страната - British Printing Corp., съживява го и след това го препродава на мениджърите на дружеството през 1987 г.

Междувременно през 1984 г. Максуел купува групата Mirror Group, издател на шест вестника, включително таблоида Daily Mirror. Сделката с Reed International е на стойност 113 милиона паунда и приключва на 13 юни същата година. Тиражът му тогава отстъпва само на The Sun. С тази покупка Максуел поставя началото на титаничната си борба с Рупърт Мърдок.

Амбицията му винаги е била да стане собственик на национален вестник; тя се реализира 16 години след първия му опит - неуспешна оферта за News of the World.

През 1989 г. Максуел накланя везните на Maxwell Communications към Съединените щати, купувайки езиковото издателство Berlitz International, книгоиздателството Macmillan и Официалния гид на авиокомпаниите Official Airline Guides. Година по-късно стартира The European, базиран в Лондон англоезичен седмичник, който се разпространява в цяла Европа.

През 1991 г. придобива изпадналият във финансово затруднение New York Daily News и става героят от корицата.  

Финансовата империя обаче се разклаща. Дълговете надвишават печалбите. Той продава част от Pergamon и пуска акции на Mirror Group Newspapers. Тайно изтегля около 1,2 милиарда долара от две от водещите си публични компании и от пенсионните фондове за служители в опит да предпази империята си от срив.

"В много отношения Максуел беше брилянтен бизнесмен", казва Престън. "Той стана най-големият и най-успешният издател на научни списания в света през 50-те години, което не стана случайно".

Но това, което Престън определя като склонност на Максуел да се бори "мръсно", също е очевидно, пише Робърт Филпот. През 1955 г., например, се разкрива, че бизнесменът е отнел активи от един от основните си бизнеси (обричайки го на фалит), прехвърляйки заеми, взети от негово име, за да подкрепи други части от зараждащата се империя. Той използва една част от своята империя, за да поддържа друга. Това вбесява кредиторите, които се свързват със Службата по несъстоятелността на Обединеното кралство. Семето е посято - залаждат се омразата и страха на Максуел, неотменни през целия му живот, към британското административно устройство и чувството, че то е опасно за бизнеса му. 

Десетилетие по-късно Максуел, вече собственик на футболен клуб и на най-голямата печатница в Европа, най-накрая постига целта, която му се изплъзва през последните 15 години: закупуването на национален вестник. Не поради липса на опит - през 1968 г. той се опитва да купи News of the World, най-продаваният неделен вестник във Великобритания; през 1969 г. The Sun; и през 1981 - The Times. Във всеки случай обаче е побеждаван от Рупърт Мърдок.

Битката за News of the World е особено грозна: в редакционна статия бѝсе казва: "не би било добре г-н Максуел, бивш Ян Лудвиг Хох, да получи контрол над този вестник... Това е британски вестник, управляван от британски хора. Нека да остане така."

На 2 януари 1969 г. акционерите гласуват дали да приемат сделка за размяна на акции с компанията на Мърдок, News Ltd, или да одобрят офертата от 34 милиона паунда за поглъщане от Pergamon Press на Максуел. Вотът е полза на Мърдок. 

Съперниците Робърт Максуел, (изправен вляво) и Рупърт Мърдок (в средата) очакват гласуване на офертите им за вестник News Of The World по време на събрание на акционерите в Лондон, 2 януари 1969 г.

Максуел и политиката

Пред приятели Робърт Максуел казва: "Реших да стана министър-председател". През 1959 г. той започва сериозно политическата си кариера, като става кандидат за Бъкингам от лейбъристите. Спечелва мястото, когато лейбъристкото правителство идва на власт на общите избори през 1964 г. и го задържа до 1970 г. Отношенията му с Камарата на общините, като се има предвид проявяваното във висока степен своеволие, са предвидимо хладни, отбелязва The Guardian в обзор за живота му след неговата смърт. Ставайки председател на Комисията за освежаване (почивки и заведения за депутатите) на Камарата на общините през 1967 г., той се сблъсква със загуба от 33 000 паунда за предходната година и банков овърдрафт от 61 000 паунда. Тогава наема професионални съветници, разпродава запасите от вино, за да събере пари и приватизира алкохола - това са по-скоро лични характеристики, отколкото социалистически постъпки, отбелязва британското издание. Максуел не генерира печалбите, на които се надява, и след разногласия с други членове на Комисията подава оставка през април 1969 г. След като губи парламентарното си място през 1970 г., той се бори два пъти за лейбъристите в Бъкингам през февруари и октомври 1974 г., но политическата му кариера, за разлика от бизнес кариерата, не успява да се възроди, оставяйки голямата му енергия да се насочи към вестниците и издателската дейност.

Има нещо доста нелепо в постоянната нужда на Максуел да се доказва. Той е критикуван и подиграван за подлизурството му към сатрапите на Източна Европа, където Pergamon прави бизнес от края на четиридесетте. Той публикува речите на (Густав) Хусак, (Янош) Кадар, (Николае) Чаушеску, (Леонид) Брежнев, (Юрий) Андропов и (Константин) Черненко - комунистическите лидери на Източна Европа. През 1981 г., в поредицата "Световни лидери" Pergamon издава биография и избрани произведения и на Тодор Живков.

В интервю за списание Playboy Максуел твърди, че именно той, преди всички останали, е отговорен за убеждаването на израелския премиер Ицхак Шамир да прояви сдържаност пред атаките на Саддам Хюсеин по време на войната в Персийския залив. На въпрос дали е по-властен от повечето политици, бившият депутат от лейбъристите отговаря: "Да, с изключение на двамата или трима на най-високи позиции в една администрация".

Богомил К. Аврамов-Хеми отбелязва в своя блог, че спасявайки знаменития Daily Mirror от финансов крах, Максуел всъщност спасява съществуването на лейбъристката партия, на чиято сплотеност залага и Русия.

Максуел: Нагоре и надолу към помръкващата слава

Придобиването на Mirror Group през 1984 г. бележи началото на най-завладяващия период в кариерата на Максуел, през който рядко е извън заглавията. Максуел се опитва да реши проблема с глада в Етиопия, той "спасява" Игрите на Британската общност (за които по-късно е установено, че са изпаднали в неплатежоспособност), покровителства Нийл Кинок (член на Камарата на лордовете) и други лейбъристки политици, съди британското сатирично списание Private Eye (успешно) за предположението, че е опитал за да си купи благородническа титла, пуска първия британски 24-часов вестник (London Daily News), лансира The European.

Превзема Америка по-скоро тайно, отколкото с щурм, придобивайки престижния издателски бизнес на Macmillan Inc. и Official Airline Guides, а по-късно и New York Daily News. Неговата извънмерна амбиция да изгради бизнес империя в областта на медиите и комуникациите, която да е сравнима с една от седемте големи мултинационални компании, които доминират на световния петролен пазар - се проваля поради прекомерния му апетит. Въпреки че Максуел често твърди, че неговата глобална стратегия е базирана на акции, а не на дълг като тази на Рупърт Мърдок, цената на акциите на Maxwell Communications Corporation започва да се понижава през 1990 г. През 1991-а натискът започва да се засилва, като излиза и документален филм на BBC Panorama (който неизбежно поражда дело за клевета), повтарящ едно решение на инспекторите на Министерството на търговията и индустрията на САЩ от 1970 г. Максуел отново прилага стария си трик на транзакции между компаниите си, регистрирани в данъчни убежища като Лихтенщайн и Гибралтар, и Maxwell Communications Corporation, за да повиши цената на акциите на медийната си група, припомня The Guardian.

"Въпреки признатите способности и енергия на г-н Максуел, според нас той не е човек, на когото може да се разчита, за да упражнява надлежно управление на публична компания." Тези думи са от заключението на междинния доклад от двама инспектори от Министреството на търговията и индустрията. 1970-а преследва Максуел до края на неговата бизнес кариера. Години по-късно, когато повечето хора вече са забравили подробностите, той продължава да твърди в интервюта, че съдия го е освободил от всички обвинения, което не е истина. 

Наред с проблемите в бизнеса, Максуел и неговите всекидневници са подложени на силен обществен натиск заради нападките към Кралския двор, публикуваните компромати и скандални разследвания за частния живот на високопоставени лица. Обществената съпротива е толкова силна, че вестниците от групата Mirror са принудени да се променят.

Финансовият крах

Банкери и одитори не оставят Максуел на мира. Пътят към финансовия му крах започва през 1988 г., когато купува американското издателство Macmillan за 2,6 милиарда долара - приблизително 1 милиард долара повече, отколкото дори самите директори на компанията смятат, че струва. За да финансира покупките, Максуел взима заем от 44 различни банки. New York Daily News, на който Максуел се надява да подобри имиджа му в САЩ, се оказва разочарование. Финансовото му състояние е толкова тежко, че собствениците му плащат на Максуел 60 милиона долара, за да се отърват от него.

"Той отчаяно искаше да докаже, че е на същата сцена, на която е и Мърдок, и че е също толкова силен нападател", казва Престън. Самият Мърдок казва пред Престън, че смята Максуел за нищо повече от "мошеник" и "пълен шут".

Докато икономическият балон от 80-те години на миналия век се спука, а лихвените проценти скачат, Максуел отчаяно жонглира с милиони, за да поддържа натоварената си с дългове империя и да подкрепя потъващата цена на акциите й, включително и на коронното бижу Pergamon Press. Това го кара да се потопя все повече в пенсионните фондове на своите компании. Дълговете му надхвърлят 1 милиард долара през есента на 1991 г., а банките настояват да си върнат парите. Максуел е близо до физически и психологически срив.

Шокът се превръща в гняв само за седмици, когато е открита дупка от 460 милиона паунда в пенсионните фондове на неговите компании. Кредитополучател с невъобразими мащаби, той незаконно придобива средствата, за да подкрепи своята империя, която е на ръба на фалита. Заглавията от типа "Човекът, който спаси Mirror" многто бързо са сменени с "Максуел: Разбойникът".

Робърт Максуел държи броя на Дейли Мирър от 28 септември 1984 г., на заглавната страница, на който се пита: „Може ли Великобритания да работи?“

Страдащ от безсъние, депресия и влошено здраве, той прекарва хазартни нощи в лондонските казина или се затваря с китайска храна за вкъщи, докато гледа филми за Джеймс Бонд. "Стресът от това, дори за голям комарджия като Максуел, трябва да е бил огромен", казва Престън. В този момент той е изключително самотен човек, отблъснал цялото си семейство и всъщност не говори със съпругата си."

Синовете на Максуел - Иън и Кевин, приемат наследството на баща си по опис, т.е. без дълговете, след което дълго време срещу тях се водят съдебни дела и битки за връщане на "изчезналото" по време на управлението на бизнеса от баща им. Те са арестувани по обвинение за финансови злоупотреби и прахосничество, но поради недоказаност обвиненията са снети.

Краят на историята

Когато яхтата "Лейди Гислейн" отплава на 1 ноември 1991 г., Максуел вече знае, че кражбата и измамата му са близо до разкриване. За пет дни по-късно са насрочени срещи с одитния комитет на Mirror - на фокус е зейналата дупка в пенсионния фонд - и с управителя на Bank of England - за когото е важна платежоспособността на компаниите.

Междувременно полицията на лондонското Сити чака в готовност, след като Swiss Bank, която заплашва да даде публичност на скандала, ги предупреждава за "подозрения в нарушения на закона". И тогава, за момент, бедствието, връхлитащо към Максуел, спира: около 5 часа на 5 ноември той пада от кърмата на яхтата си, докато минава край Гран Канария на път за Тенерифе. Приблизително 12 часа по-късно подутото тяло на Максуел е открито от хеликоптер на испанската национална спасителна служба.

Шпионски връзки

Покрай мистериозната смърт на Робърт Максуел - официалната причина е удавяне, се твърди, че всъщност е загинал от ръцете на шпионската агенция, за която е работил, израелската Мосад. Използвайки множество международни източници - израелското и британското разузнаване, например, както поименни, така и анонимни - авторите Гордън Томас и Мартин Дилън твърдят в книгата си "Убийството на Робърт Максуел: Израелският супершпионин", че Максуел е помогнал на Мосад да открадне софтуер за събиране на разузнавателна информация от САЩ и след това да го продаде по целия свят. Те също така описват участието на Максуел в няколко други международни интриги, включително опит за намеса на еврейската държава в преврата от 1991 г. срещу Михаил Горбачов. Мосад "удря" Максуел, твърдят авторите, защото ги изнудва за пари, за да се измъкне от дълговете.

Но само за Мосад ли се смята, че е работел Максуел. Още в началото стана дума, че в края на втората световна война той предлага услугите си на британското разузнаване. Смята се, че е продължил да работи и с МИ-6. Отделно, покрай връзките му с комунистическите режими в Източна Европа, го свързват и с КГБ.

Соцвръзките на Робърт Максуел

Работата на Роберт Максуел с ръководителите на източноевропейските страни и публикуването и "разпространяването" на техните "философски" съчинения на английски и всякакви други езици, предизвикват упреците на много политици по света. Налице е сделка, която не би хрумнала всекиму. Той прави опит да се извини: "Вие не сте ли правили грешки!" Но, Боб Максуел не е направил никаква грешка. Предполага се, че по този начин е подпомогнат трансфера на неизвестни по обем целеви финансови потоци, зад които очевидно и днес текат пълноводни фискални реки, пише в блога си Богомил Аврамов - Хеми през 2004 г. Като се има пред вид златният дъжд, изсипан за тези "многотиражни" издания, от интерес единствено за колекционери, смешници и политически блудници, тази грешка от всяко положение е правилна. Притиснат от журналисти, Максуел усмихнато признава: "Аз изиграх значителна роля в промените, които протекоха в много от тези страни... Но винаги съм бил антикомунист и не криех това."

Български истории

Хеми описва как в началото на осемдесетте години на двадесети век, "на пристанище Варна блясва яка презокеанска моторна яхта".

"КПП поставя под контрол този незасечен от никого кораб. На борда на яхтата се намира всеизвестния милиардер Роберт (Боб) Максуел-Капитана, за когото от време навреме се появяват съобщения в пресата как е посетил този или онзи соц ръководител в името на мира между народите. На въпроса какво търси тук, Максуел отговаря на чист руски език: "Господин Тодор Живков..." И подава на шефа на граничния контрол визитна картичка на члена на високопатриотичното Политбюро на БКП, господин-другарят Милко Балев. Корабът застава на кърма на второ място на пасажерския кей. Охрана и пост не се полагат. Максуел слиза като у дома си. Ръкува се по ред с всички любопитни свидетели на случващото се. Стокилограмовият мъж говори перфектен руски. За него не е странно, че всички странят от пристигналия рядък за тези води кораб. Тук забраните, перверзно строги, са навсякъде. Яхтата е Southern Breeze и плава под флага на Бахамите. Каюткомпанията е обзаведена аскетично. До час пристигат две "Чайки" и една "Волга". Екипът на Роберт Максуел заминава за Евксиноград. На следващия ден яхтата е позиционирана на котва на траверс Евксиноград."

"Какво е искано!? Какво е договаряно!? Какво е дадено? Ако са били поети двустранни ангажименти, какви са те? Изтекъл ли е срокът за тяхното изпълнение? Какво е спечелила тогавашна България!?! Какво е загубила съвременна България? Никой бизнесмен не би си губил времето пред "Евксиноград" само, за да усети мириса на салкъм откъм нос Галата. Всред кошовете от спомени на "най-близките сътрудници на Тато", за това посещение не се казва почти нищо", разсъждава през 2004-а Богомил Аврамов - Хеми.

Робърт Максуел и Тодор Живков

"Всъщност, кошницата се плетеше направо в Министерския съвет и ЦК. Нашата тактика беше да не се навираме в очите му, защото той струваше-правеше да бъде посредник при покупката на полиграфическа техника, а тя излизаше по-евтина при директна покупка от производителите. Разбрал беше, че голямата полиграфия е при нас, което е келепир" - това пише журналистът Валентин Караманчев, директор на тогавашното ДСО "Българска книга и печат."

"Той достави оборудването за печатницата на фондация "Людмила Живкова", за която не се жалеха средства. Ние устояхме на внушенията да купуваме чрез Максуел. Но Максуел не се отчайваше. Яко атакуваше крепостта от горе надолу. И я превземаше печатничка по печатничка. Редица ведомства имаха такива предприятия - МВР за паспорти и други техни нужди; БЗНС за вестника си и за издателството. Научеха ли за подобни намерения, неговите емисари кацваха и започваха да дълбаят. Прозрачен негов похват беше да спечели съратници между ведомствените печатари, които естествено не влагаха собствени пари, за да се стискат. Канеше ги в Англия на изложения на нова техника. Печелеше ентусиазирани наивници. И ние от обединение "Българска книга и печат" откликнахме..."

През 1983 г. Робърт Максуел е награден с орден "Стара планина" - I степен, връчен му от Милко Балев. След 10 ноември 1989 г. Максуел е съветник на Андрей Луканов. През годините са тиражирани версии за износа и прането на "червени милиони", за които продължава да се говори и до днес.

Няколко месеца преди смъртта му български и чужди вестници тиражират емблематична снимка от разузнаването - на рождения си ден Максуел е облечен с фланелка с надпис "Цар на България". Само 8 седмици преди мистериозно да "падне" от яхтата си в Атлантическия океан, на 3 ноември 1991 г., медийният бос се среща с Андрей Луканов.

Робърт Максуел и Андрей Луканов

За финал

Каквото и да прави, Робърт Максуел винаги оставя следа. Сатиричното списание Private Eye създава цяла митология около Капитан Боб - общо взето такъв чешит няма кой да замести. Въпреки това, много от тези, които са имали отношения с него, независимо дали като служители или по друг начин, изпитват облекчение, когато се освобождават от прегръдката му. Лейди Кутс, за чийто съпруг остават парчетата от Pergamon в началото на седемдесетте, има най-добрия, най-запомнящия се шанс за сбогом. След вечеря в Хедингтън Хил Хол - дома и офиса на Максуел, магнатът пожелава лека нощ на гостите си на различни езици от деветте, за които твърди, че говори свободно. Лейди Кутс му заговаря на суахили, език, който дори бомбастичният Максуел не твърди, че разбира. Тя каза: Kwaheri ashante sana sitaki kukuona tena. В превод: "Сбогом. Благодаря ти много. Не искам да те виждам повече."

Така завършва и портретът на Боб Максуел, публикуван в The Guardian ден след мистериозната му смърт. 

More from View Sofia

We Love: Наоми Кембъл като Пепеляшка

Celebrities преди 1 година

Зашеметяващ тоалет на супермодела от деветдесетте на бал на Бродуей  

Съдбата рано ги излъгала, живота сграбчил ги отвред - истината за един барелеф и за един морал

All About Life преди 1 година

Да накараш деца да лъжат... 

WIZZ AIR празнува 16 години в небето с 16% намаление!

All About Life преди 3 години

По повод рождения си ден днес авиокомпанията предлага на своите пътници 16% отстъпка на всички полети!