Следва

Всичко, което знаем за биографичния филм за Елвис Пресли с Остин Бътлър и Том Ханкс

Четиво в четвъртък: Деветте разказа на Селинджър в нов превод , откъс от "Чичо Уигили в Кънектикът"

Отново Селинджър, отново естетическа наслада 

Books преди 2 години

Издателство Дамян Яков, топлата ни връзка с обичния Селинджър, издава неговите произведения повече от 20 години, дарявайки ни с възможността да четем този гениален човек по-най изкусен начин. Знаменитите Девет разказа излизат с нов превод на Светлана Комогорова - Комата, и тази седмица Четивото ни в четвъртък е откъс от "Чичо Уигили в Кънектикът", ренесансът на словото е вече в книжарниците, докосваме се за пръв път надолу >>>

ЧАСЪТ НАБЛИЖАВАШЕ ТРИ, когато Мери Джейн най-сетне намери къщата на Елоиз. Тя обясни на Елоиз, излязла на автомобилната алея да я посрещне, че всичко вървяло направо идеално и съвсем вярно си спомняла пътя, докато не свърнала от Мерик Паркуей.

- Мерит Паркуей, сладурче - поправи я Елоиз и ѝ напомни, че два пъти преди това е намирала къщата, но Мери Джейн само нададе някакъв неясен вопъл, нещо за кутията ѝ с хартиени салфетки, и изтърча обратно към колата си със сгъваем покрив. Елоиз повдигна яката на палтото си от камилска вълна, обърна се с гръб към вятъра и зачака. Мери Джейн се върна след малко, бършеше си лицето със салфетка и още изглеждаше разстроена и дори уязвена. Елоиз съобщи весело, че целият обяд загорял, да го вземат дяволите - и момиците, и всичко, но Мери Джейн каза, че и без това обядвала по пътя. Двете се запътиха към къщата и Елоиз попита Мери Джейн как така има свободен ден. Мери Джейн отговори, че не целият ѝ ден бил свободен, обаче господин Уейинбърг получил херния и си стоял у дома в Ларчмънт, а тя трябвало всеки следобед да му носи пощата и да пише под диктовка по две-три писма.

- Какво точно е херния все пак? - попита тя Елоиз.

Елоиз пусна цигарата си на мръсния сняг под нозете им и каза, че не знаела точно, но Мери Джейн нямало защо да се притеснява много, че ще я прихване.

- А! - възкликна Мери Джейн и двете момичета влязоха в къщата.

Двайсет минути по-късно те допиваха във всекидневната първото си уиски със сода и разговаряха с характерния (навярно само за тях) тон на бивши съквартирантки от колежа. Връзката помежду им дори беше още по-силна - и двете не бяха завършили. Елоиз беше напуснала колежа по средата на втората година, през 1942, една седмица след като я хванаха с един войник - бяха се затворили в асансьора на третия етаж на общежитието ѝ. Мери Джейн беше напуснала - същата година, същия курс и горе-долу същия месец, за да се омъжи за един кадет от авиационната школа в Джаксънвил, Флорида - жилесто момче от Дил, Мисисипи, на когото целият акъл му беше в самолетите и бракът му с Мери Джейн трая три месеца, два от които прекара в затвора, задето намушкал с нож военен полицай.
- Не - обясняваше Елоиз. - Всъщност в червено. - Беше се изтегнала на дивана, кръстосала в глезените слабичките си, но много хубави крака.
- Аз чух, че било в русо - повтори Мери Джейн, седнала на синия стол с изправена облегалка. - Онази, как ѝ беше името, се кълнеше наляво и надясно, че било русо.
- Да бе, да. Категорично. - Елоиз се прозя. - Когато тя се боядиса, аз само дето в стаята не бях. Какво става? Няма ли цигари вече?
- Спокойно, имам цял пакет - отвърна Мери Джейн. - Някъде си. - Тя затърси из чантата си.
- Тая отвеяна прислужница... - изнедоволства Елоиз, без да помръдне от дивана. - Само преди около час ѝ оставих под носа два чисто нови стека. Всеки момент ще се довлече да ме пита какво да ги прави. Та, докъде бях стигнала, по дяволите?
- До Тирингър - подсказа ѝ Мери Джейн, докато си палеше цигара от своите.
- А, да, спомням си съвсем точно. Тя се боядиса вечерта, преди да се омъжи за оня Франк Хенке. Него помниш ли го изобщо?
- Горе-долу. Едно дребно редниче? Страшно непривлекателен?
- Непривлекателен? Господи! Тоя мязаше на некъпан Бела Лугоши**
.
Мери Джейн отметна глава назад и се разсмя гръмогласно.

- Чудно! - възкликна тя и отново зае подходяща за пиене поза.
- Дай си чашата. - Елоиз спусна със замах краката си, обути в дълги чорапи, на пода и стана. - Ама че тъпачка, честно! Всичко направих, само дето не накарах Лу да прави любов с нея, за да я убедим да дойде тук с нас. А сега съжалявам, че... Това чудо откъде го намери?
- Това ли? - Мери Джейн докосна брошката с камея на шията си. - Имах я още в училище, за Бога. От майка ми е.
- Господи! - възкликна Елоиз с празните чаши в ръце. - Аз едно нещо нямам за носене като за света. Ако майката на Лу някога умре - ха-ха - сигурно ще ми остави някой стар шиш за лед с монограм или нещо такова.
- А как се спогаждате с нея напоследък?
- Не ставай смешна! - подхвърли ѝ Елоиз на път за кухнята.
- Това ми е последното и край! - подвикна подир нея Мери Джейн.
- Как пък не! Кой на кого се обади? А кой закъсня с два часа? Няма да мръднеш оттук, докато не ми призлее от тебе. Смотаната ти работа да върви по дяволите!

Мери Джейн пак отметна глава и се разсмя гръмогласно, но Елоиз вече се беше вмъкнала в кухнята. Останала сама в стаята, Мери Джейн нямаше с какво да се занимава, затова стана и отиде до прозореца. Дръпна пердето и отпусна китката си на една от напречните летви между стъклата, но щом напипа прах, я дръпна, избърса я с другата ръка и изпъна гръб. Навън мръсната киша видимо замръзваше. Мери Джейн пусна пердето и се запъти обратно към синия стол, като подмина два претъпкани шкафа за книги, без да погледне и едно от заглавията. Щом се настани на стола, тя отвори чантата си, извади огледалце и си огледа зъбите. Затвори уста и прокара език по горните предни зъби, после пак ги огледа.

- Навън хваща мраз - каза тя, извръщайки се. - Господи, ама че си бърза! Ти сипа ли сода изобщо?

* Чичо Уигили Дългоухия (Uncle Wiggily Longears) - куцукащ заек, главен герой от популярните в средата на миналия век разкази за деца от американския
писател Хауърд Р. Гарис - б. пр.
** Бела Лугоши (1882 - 1956) - унгарско-американски актьор, най-известен с ролята си на Дракула във филма от 1931 г. и други свои роли в хорър филми - б. пр.

More from View Sofia

More Books