Следва

Камила Кабейо отговори на критиките за тялото си : "Искам просто да съм щастлива"

Изкуството на класовото разделение: кучето, салфетките, чаят и всички други издайници на аристократичността

По измерителната скала на британците, пионерите на класовото разделение 

Health преди 1 година

Колко си classy е темата на настоящя материал, а мерилото е книгата на Детлев Пилц - England: A Class of Its Own: An Outsider's View. Г-н Пилц е родом от Германия и за пръв път стъпва в Обединеното кралство през 1961 г. на 16-годишна възраст.  Отсядайки при семейството на Тереза Мей, британски политик и бивш министър-председател на UK, той придобива ценни знания за класовата система на Острова и синтезира фините индикатори за висока и ниска класа - каква порода е кучето ни, какви думи избираме да изречем, shopping навиците ни, звънецът на вратата, цветът на колата и неща, почти абсурдни, като как ядем грах... До болка откровено четиво, страшно интересна информация >>>


Опростена схема на класовите символи и практики според Детлев Пилц

Първото ми посещение в Англия беше през лятото на 1961 г., по това време 16-годишен немски ученик, бях приет като платен гост от викария и съпругата му, разказва авторът. Дъщеря им, тогава малко момиченце на около пет, се казваше Тереза и по-късно става министър-председател. Баща й, преподобният Хюбърт Бразиър, бе проповедник в идиличното селце Котсуолдс и четирите седмици, които прекарах с тях, обогатиха живота ми неимоверно. Гостуването не само подобри английския ми, но имах честта семейството да ме взима със себе си по време на пазаруване, пикници в провинцията, мотосъстезания в Силвърстоун и на посещения в Оксфордския университет, където викарият преподаваше. В последните дни на престоя ми, любезните домакини ми предадоха някои ценни уроци по добри обноски, точно преди епископът да дойде на чай.

 

Чаят е изключително важен в английската култура (корените на традицията, естествено, не са органично от този регион, а се свързват с колонизаторското минало на Кралството), заради което начинът, по който пием чая е показател за принадлежността към ниска или висока класа.  Първото правило е, че за аристократично се смята дамите и господата да приемат до две чаши чай, когато са на гости или събиране: да изпиеш само една чаша се смята за неучтивост, т.к. е твърде недостатъчна, а три чаши пък се смятат за прекалено много.

Чаят ми се струва много слаб, никак не ми харесва, но само след като гостът ни си тръгне, си позволявам да питам за странния му вкус, пише Пилц.  "Беше китайски чай", обяснява г-жа Бразиър и "избрахме го заради епископа". Очевидно се смята, че индийският чай, който обикновено семейството консумира, е твърде неподходящ за човек от социалния кръг на епископа. Всичко това ми дава първа представа за тази най-изявена черта на англичаните - класовата система и класовото разделение.

Летните ваканции дават начало на едно доживотно увлечение и привързаност към Англия от страна на писателя, което впоследствие води до много посещения и накрая до притежаването на собствен дом, недалеч от мястото, където започва неговата английска "кариера". Винаги, когато съм тук, ми се напомня ярко, че класовата система все още съществува.

Това се потвърждава и от проучване на BBC през 2013 г.: забележително е, че повече от 161 000 души си правят труда да отделят 20 минути от времето си, отговаряйки на въпроси за своите икономическо положение, културни вкусове и интереси през свободно време, но най-голямата изненада тепърва предстои. В рамките на една седмица след публикуването на резултатите, седем милиона души - приблизително един на всеки пет от пълнолетното британско население кликва върху онлайн калкулатора, за да разбере къде се намира в социално отношение. Нещо повече, продажбите на билети за театър в Лондон тази седмица се удвояват, като причината очевидно е, че калкулаторът за класа идентифицира ходенето на театър като индикатор за принадлежност към по-висша прослойка.

Както става ясно, за класата има много скрити индикатори, различни от т.нар. "твърди" маркери като професия и доходи през съвсем битови неща като породата на кучето и салфетките в кухнята - и един илюстративен пример е, че колкото и бедно да е детето на един граф, например, притежаващ всички класови маркери на високата прослойка, то спада към висшата, а не към работническата класа, а победителят от Националната лотария, който си купува селска къща в Бъкингамшир, апартамент на площад Итън в Лондон и Rolls-Royce по никакъв начин не може да се счита за висша класа...

Също толкова важни са "меките" маркери: прическата не разкрива към кой клас принадлежим, но това, как я носим, определено говори много за нивото на аристократичност; това, че сме собственик на куче, не показва класата, но избраната порода издава много; притежанието на кола не е признак за класа, за разлика от това колко често я мием; отиването на почивка няма нищо общо с класата, но това, което правим, когато пристигнем, със сигурност има значение.

Естествено, никой англичанин не би признал този вид снобизъм и във въздуха на британското общество има негласна забрана за всякаква явна диференциация по класов признак. Позорната забележка за Майкъл Хезелтайн, приписвана на Алън Кларк в Камарата на общините, че "трябва да си купува собствени мебели", днес би се считала за старомодна и морално отвратителна. В интервюта, проведени за Great British Class Survey, хората са склонни да предварят своите забележки с отказ от отговорност като "Не искам да кажа това по снобски начин, но..." или "Знам, че това може да звучи снобски, но...' Такива изявления обаче обикновено са последвани от точно този вид снобизъм, който британецът твърди, че избягва, като например: "Като се има предвид нейния произход, за нея е трудно наистина да получи удоволствие от операта".

Точто както съвременните автомобили имат глобална система за позициониране, която показва местоположението им на Земята по всяко време, англичаните имат система за класово позициониране, която им помага да идентифицират своето място. Изследванията сочат, че около 70 процента се смятат за средна класа и около 30 процента за работническа класа, следователно почти никой не се идентифицира като "U" (от Upper, горна класа), разказва друг писател, Нанси Митфорд, в своята класическа книга Noblesse Oblige, публикувана през 1956 г.

И все пак англичаните все още са напълно обсебени от дихотомията между "висш" и „нисш". Най-важното е, че това, което наистина има значение, обикновено остава недоизказано, среща се в малките знаци, жестове, малки подаръци и странните фрази на гражданите - в този смисъл, когато британец се присъедини към група хора или срещне нов човек, веднага разпознава маркерите на класата: дрехите, стила, гласа, маниерите. Никой, който познава кода, не вярва в обратното. Класовите правила, макар и мъгляви, определено съществуват, всеки се съизмерва с тях и, или минава теста, или се проваля - само дето скъсаните на изпита никога няма да научат оценката си.

Висш и по-малко висш (U and non-U)

Някои "меки маркери" за класова принадлежност са оцелели повече десетилетия. Голяма част от поведението, езика и произношението са категоризирани като "U" и "non-U" ("U" е по-високата класа) през 1956 г. и имат същите конотации, които антропологът Кейт Фокс публикува книгата си Watching The English през 2014 г.

Езиковите маркери, считани за по-нисък клас, включват "Извинете?" (вместо "Какво?" или "Съжалявам?") и думи като "тоалетна", „салфетка" и "фоайе" (вместо "дневна"): термини, чието използване Фокс описва като "смъртен грях", ако човекът иска да преминете към по-висш клас. Що се отнася до произношението, по-горните класове обикновено произнасят неударените гласни дори по-малко ясно и приглушено, отколкото е нормално, и понякога ги пропускат напълно. По време на курс в Оксфорд ми отне няколко повторения, за да разбера, че flosphy означава философия (philosophy), пише Пилц.

Home, sweet home

Адресът е превъзходен "твърд" маркер за класа и някои окръзи и квартали, естествено, са по-класни от други, по-специално Глостършир, Уилтшир, Оксфордшир, Бъкингамшир, Норфолк, Бъркшир, Дорсет, Херефордшир, Източен Съсекс и Нортъмбърланд. Най-ексклузивните адреси в Англия са най-кратките: аристократът няма нужда от номер на къща, име на улица, град или окръг, името на къщата е достатъчно, Бъкингамският дворец е отличен пример.

В провинциална Англия селската къща, вилата, е на голяма почит. Да, 1100 такива жилища са изчезнали между 1875 и 1975 г., разрушени, сринати или опожарени, но този тип сгради са паметници на една отминала епоха и все още изобилстват. Да бъдеш собственик на селска къща остава недвусмислен признак за висша класа - закупуването на величествена постройка е приоритет за тези, които се стремят да се присъединят към "интелигентния" обществен кръг, а загубата на такава къща, по каквато и да е причина, нанася тежък удар на собствениците, както описва един вече обеднял бивш жител на величествена провинциална вила: "Упадъкът на нашето семейство започна още когато се преместихме в къща с номер."

Облекло и визия 

Истинската наслада от изучаване системата на английските класове е очарованието от цвета на мъжките обувки, според специалисти. Проучване от 2016 г. на Комисията за социална мобилност установява, че "някои мениджъри на инвестиционни банки все още оценяват кандидатите по това дали носят кафяви обувки и костюм, а не по техните умения и потенциал". Кафявите обувки са приемливи и допустими само в провинцията, най-добре е да се обуват само за утъпкване на почвата, за излети по хълмове и полета или за градинарство, риболов и ловни излети.

The Name Game 

В днешно време за всички класи обръщането към някого по име се среща доста по-често, отколкото в миналото, но тази тенденция не се харесва на всички. Когато принцеса Ан се обръща към съпругата на бившия премиер Тони Блеър с "г-жо Блеър", отговорът на премиершата е: "О, моля, наричайте ме Чери". Принцесата отговаря: "Предпочитам да не го правя. Това не е начинът, по който съм възпитана".

Първите имена на по-ниските класи са склонни да следват модата много повече от тези, предпочитани от горните. По същия начин, по който пръстените на дървото показват кога е засадено, някои имена могат да разкрият точната година, в която някой е роден. Открояващ се пример е Kayleigh и неговите многобройни итерации, които се появяват през годините от 2010 г. нататък, включително Demi-Leigh, Chelsea-Leigh, Tia-Leigh, Honey-Leigh, Kaydie-Leigh, Everleigh и Lilleigh: съществуват повече от 128 варианта.

Философията на английските имена не е измислена просто така. През 2005 г. се съобщава, че децата с имена от средната класа са осем пъти по-склонни да издържат изпитния тест GCSE, отколкото тези с имена като Уейн и Дуейн. Според Acorn, компанията за данни, която сегментира населението на Обединеното кралство на 62 различни типа потребители, ако се казвате Crispian, Greville, Lysbeth или Penelope, означава, че е около 200 пъти по-вероятно да сте в най-високия клас на "богатите изпълнителни директори", отколкото да изкарваге прехраната си в "невзрачните офиси в центъра на града".

Seaneen, Terriann, Sammy-Jo, Jamielee, Kayleigh и Codie са шестте имена, които са най-непропорционално изкривени към категорията "оцеляващи семейства", а когато става въпрос за прякори, почти всичко е подходящо, включително сред най-високите социални порядки. Например, името на домашния любимец на херцога на Единбург е Кебидж (Зеле).

M&S тестът

Ако искате да знаете класата на англичанка, не питайте за нейните произход, доходи или образование; вместо това я попитайте какво си купува от M&S - "Маркс и Спенсър“ е британска компания с централен офис в Уестминстър, Лондон и с над 700 магазина във Великобритания и повече от 300 магазина в над 40 страни по света. Кейт Фокс, антрополог и автор на книгата Watching The English, го нарича "тестът M&S". По-висшите прослойки купуват неща, които не могат да се идентифицират незабавно като стоки от M&S: бельо, кърпи, спално бельо и храна и никога не биха купили оттам мебели, завеси, възглавници, парти рокли или обувки, и изобщо нищо, носещо запазената марка на M&S.

Средните потребители купуват храна с логото на M&S (но често получават корнфлейкс и тоалетна хартия, доставени от далеч по-евтините Sainsbury's или Tesco), както и дивани, възглавници и някои "странни" дрехи. Клиентите от по-ниската средна и по-високата работническа класа харесват дрехите на M&S и смятат, че представляват отлично съотношение между цена/качество, но не купуват храна, възглавници, завивки и кърпи поради високата им цена.

More from View Sofia

Зак Ефрон, жертва на бодишейминг: прибягнал ли е до козметичната хирургия?

Celebrities преди 2 години

Зак Ефрон се присъедини към ecofriendly звездите в “Earth Day! The Musical” и изуми всички с лицето си. За пореден път синеокият хубавец се оказва обект на критични коментари относно физиката си 

24 SELF MADE: Александра Георгиева (Sashettu)

All About Life преди 1 година

24 SELF MADE е поредица за готини софиянци. Заедно ще четем, от днес, докогато не ни свърши хубавото вино/кафе, за интересни и извънредно симпатични хора от града, които каним да се раходят по страниците ни, споделяйки искрено, честно, смешно, меланхолично, радостно или каквото е в момента настроението им, с техните думи, снимки, видеа, идеи, с тяхното изкуство и по техния начин, как изглежда, мисли и чувства един софиянец, Есен 2022 edition. Here is part 1! 

More Health

Детокс напитката, която топи мазнините за 14 дни

Health преди 2 седмици

Търсите решение за изгаряне на мазнини и възстановяване на силуета за само 14 дни? Не търсете повече! Ето една магическа детокс напитка, която, ако включите в ежедневната си рутина, ще стимулирате метаболизма и ще постигнете целта си, ако тя е здравословно отслабване.