View Sofia: Хората не си дават сметка какво е това Столичен общински съвет, още по-малко какво е председател на СОС. С 3 изречения, кой е Георги Георгиев, човекът, и кой е Георги Георгиев, който от една година управлява СОС.
Георги Георгиев: Аз съм Георги, и ще започна с любимия са автор - Казандзакис. Имам цяла полица само с негови издания (всичко, което съм намерил на български и няколко на английски). Повечето съм изчел, но имам още работа, човек трябва да съзрее, за да го обхване, с всичките му страхотно поднесени послания. Сещам се веднага за моряка, който, попитан след едно корабукрушение за какво си е мислел, докато вълните връхлитат, разказва: "На, кълна се в морето, момчета, когато видях смъртта пред себе си, нито за Богородица се сетих, нито за Свети Никола! Извърнах се към Кулури, помислих си за жената и извиках: "Ех, мари, Катерина! Де да бях сега в леглото ти!"". Напълно открит, искрен и любопитен човек съм, с много, много приятели. Говорихме си наскоро с част от моите приятели, че не е нормално да имаш 10, че и повече, най-добри приятели. Но аз имам много - от училище, от университета, та даже и от политиката се намериха. Но най-вече от работата. Много ценя професионализма в хората, златният стандарт на професионализма, който никога не се обезценява и как всъщност това определя отношението ни към работата и до голяма степен що за хора сме. Затова, когато някой много ми харесва в работна среда, знам, че сме от една кръвна група и впоследствие се сприятеляваме. Бизнесите ни са изградени на изключително близки партньорски отношения. Аз не споделям мнението да не се прави бизнес с приятели. Надявам се, че успях с автовизитката си донякъде (смее се).
V.S.: По професия си адвокат, кой се грижи за Кантората сега?
Г.Г.: Ами, съдружникът ми и страхотният екип. Имам може би малко таланти, но имам, както каза един приятел, умението да събирам хора и с тази енергия да забърквам и да създавам общности на ценностна основа. Това е по-скоро колектив, отколкото Кантора. Колектив от страхотни, млади, умни хора. Повечето от тях са мои студенти, с които в първите дни на войната в Украйна веднага разкрихме телефонна линия за бежанците. Освен това всички те съдействаха и за Правната клиника (за изключително важната социална улуга на СО в помощ на жени от цялата страна, жертви на домашно насилие и техните деца, стартирала като инициатива на Георги и СОС, четем подробно ТУК), която открихме наскоро в София, без да трябва да ги мотивирам. Аз просто пуснах в общия чат "Кой иска да бъде доброволец?" и заваля готовност. Супер приятно е да имаш такива хора наоколо.
V.S.: Първи юрист във фамилията?
Г. Г.: Да. Вчера тук бяха 30-ина студенти, които са били на стаж в общината към район Нови Искър и им направих един TedTalk, разказвайки им за двата случая, в които бях на ръба дали искам да се занимавам с право. Първият - в гимназията в Стара Загора (аз съм родом от Гълъбово, завърших гимназия в Стара Загора). Когато се готвех за кандидат-студентските изпити, момиче, което учеше право в СУ, се видя с мен, за да добия представа от първа ръка. Тя най-човешки ми каза: Това е много трудна професия, трябва да си потомствен юрист, особено пък ако не си от София, иначе няма начин да успееш. Последваха няколко дни, в които се чудех дали това наистина е правилният път. Обичайно обаче, ако някой иска да ме накара да направя нещо, трябва само да каже, че е невъзможно. Вторият път беше след като бях завършил университета (2005-2010г.). Като награда за завършването бях изпратен от университета на лятно училище в Кеймбридж, един месец. Изключително тежка подготовка, страхотни стандарти, от които първоначално настръхнах, но после разбар две неща. Първото, че всъщност ние имаме много добра подготовка в нашия юридически факултет. Говоря за изключителни учени, за традиции, за истинско ниво. И на второ място, че аз задължително трябва да отида и да попия от тази цивилизация, от отношението към работата там. Върнах се във факултета с доклад с подобрения, които да се направят. От битови неща като ксерокс машина за облекчение на студентите до самото отношение към работата.
V.S.: Получи ли се оптимизацията, често една птичка пролет не прави?
Г.Г.: Много е важно какво вижда човек. Чашата е или наполовина празна или пълна. Много от нещата се случиха, да речем, с мои колеги от университета създадохме първото тогава състезание за решаване на казуси, един вид симулация на съдебни процеси. Възстановихме един кръжок, беше през 2007г. 15 години по-късно това състезание носи името на нашия любим преподавател Кристиян Таков, който тогава ни отделяше време и ние висяхме у тях, подготвяйки състезанието. Всяка година в университета съм виждал поне един преподавател, на когото съм искал да приличам. Което, според мен, особено на фона на безобразно ниските такси в сравнение със западноевропейските университети, е просто невероятно. След софийския университет отидох да уча в King's College London, който е 3-ият най-стар университет в света, чийто патрон е Монарха (наскоро споделих един спомен от посещението на покойната Кралица Елизабет във Фейсбук. Първоначално не разбрах откъде идва тази еуфория около Нейно Величество сред колегите ми, но после присъствах на Диамантения юбилей и бях по тържествата по улиците. Това отношение на народа към Държавността, не само към суверена, е удивително). Прибрах се след магистратурата в King's College, поработих в една от най-добрите кантори, след което исках да бъда преподавател, защото моите преподаватели и дори учители в училище са имали изключително въздействие върху мен. Една случка от вчера, например, в 51-во училище, която ми напълни сърцето. Има една мозайка в двора на училището, нещо удивително, и ще ви кажа след малко защо. Отделно, супер запален, зам-директорът ни разкарваше със светлинна скорост из сградата, изпълнен с желание и дори страст, искаше да покаже всичко направено, всичко свършено дотук. Просто жестоко, да видиш хора, които толкова си обичат работата. Казах им, един ден, ако имам дете и иска да се занимава с изкуство, 51-во е отговорът.
V.S.: Напълно разбираме, всъщност винаги всичко опира до Човека!
Г. Г.: Абсолютно, човекът прави всичко. Та, какво ми разказаха, мозайката, за която споменах, не е кой знае какво, но учителката по керамика, като разбрала, че в еди кой си магазин за фаянс изхвърлят остатъците, събрали се две учителки и натоварили в багажника брака, за да има учениците с какво да се занимават като извънкласна дейност. И ги ангажирали да сътворят мозайка в двора. Ако в тази държава всеки си върши работата както преподавателите в 51-во училище, то нас никой не може да ни спре. Вторият критичен момент, в който се чудих дали да се занимавам с право и за мен ли е тази работа? Върнал съм се в България, работя в много голяма кантора от 9 сутрин до 8 вечерта, прибирам се вкъщи, час почивка и учене и подготовка за асистентския конкурс (едно от най-тежките интелектуални предизвикателства пред един юрист е да се подготви да го изпитват светилата в науката, за да им стане колега). На входа на кабинета преди изпита, понеже няколко се бяха отказали от кандидатите, се чудех дали да влизам, защото имаше какви ли не слухове, разбира се. Но, защо го разказвам на студентите често това, влязох, изпитаха ме, изкарах много добър резултат, вече работя работата, която обожавам (студентите прекрасно усещат, когато си обичаш работата). Като се изправи човек на катедрата, там му лъсват и комплексите, и качествата, виждат се и всички ограничения. В тия два повратни момента, както много често казвам на студентите си, никога не позволявайте на някого да ви каже: това става само с връзки, няма шанс да се получи в твоя случай - твърде си малък, или незначителен, или нямаш вуйчо-владика и .т.н. Напротив! Най-често на студентите им казвам "Най-доброто за вас предстои" и още: "Всички вие сте обречени на успех, стига да сте трудолюбиви".
V.S.: Когато реши да се преместиш в София, за да учиш Право, какво ти казаха приятелите в Стара Загора?
Г.Г.: В разните книги за мотивация и Self-care какво пише - слушай интуицията си, вътрешния глас. С колегите често се шегуваме - събирам ги, консултираме се, мислим, но в крайна сметка "всички знаем, че ще направиш каквото искаш". Човек като решава да учи висше образование в края на гимназията не е наясно какво е Право. За мен това винаги е значело възможност да се помага, възможност неправдата, която много често виждаме на всякакво ниво - от квартала до медиите и навсякъде, когато имаш една суперсила да можеш чрез нея да тушираш това неравенство и да изравниш везните. Когато тръгнах за София не знаех какво точно ще се случи и какво да очаквам, но знаех, че това искам и това трябва да направя - да уча в университета, точно Право, и точно поради причините, които изредих.
V.S.: В тази връзка, да попитаме - любимият ти адвокатски сериал? Наш фаворит е Better Call Saul с Боб Оденкърк.
Г.Г.: От една страна Suits, защото е много мотивиращ за младите адвокати. Както и "Адвокатите от Бостън". Между другото, тук, в България, ние имаме страхотни жени адвокати. Макар че все още има огромна дискриминация към млади момичета, заели се с тежки професии. Особено, колкото по-хубава е една жена, толкова по голям е рискът то да "има нещо друго там", вместо ум и способности. Аз съм изумен от факта, по време на срещи колко респект будят колегите ми от женски пол, ако искаш to set the terms right, най-добре ще е да се обърнеш към жена. Но защо споменах "Адвокатите от Бостън"? Защото там се показва човешката страна на нещата. Това, което се говори и се мисли за адвокатите и за политиците в много голяма степен е, че са твърде сериозни хора, важни проблеми решават, често са сухари, дори можем и "бастуни" да ги наречем. Но те са хора от плът и кръв. Та, Дани Крейн (герой от "Адвокатите от Бостън"), това, което правеше вече в по-напреднала възраст - от време на време се появяваше и просто си казваше името по време на важни срещи. Това е прекрасна ирония към сериозността. Наскоро учителката ми по литература от търговската гимназия ми писа да ме поздрави и ми каза "Много се радвам, че си си запазил усмивката". Защото политиците са все сериозни, а хората имат достатъчно лошотия и стрес в ежедневието. Всички сме длъжни да си даваме надежда един на друг, независимо от занятие, заетост, статут и пр.
V.S.: Как реагира човек като теб, деен, очевидно страстно потопен в работа и ежедневие, което решава проблеми, как реагираш на рефрена "Нищо не правят тия в София! В Столична община нищо не се прави или, ако се прави, е калпаво"?
Г.Г.: Това отношение първо демотивира, после обаче помага да съзрееш, да схванеш каква точно трябва да е посоката. Пример конкретен, хората имат право да искат да няма луфтове между плочките, да не подскачат тротоарите, да е подредено и хубаво. Обаче Графа днес изглежда много по-добре от Графа преди 3-4 години и това е факт, на който стотици столичани се радват всеки ден. Има проблем, ок, откриваш го, дефинираш, решаваш. Друг пример за нещо, подето по лична моя инициатива. Сложихме няколко електронни табла в София, измерващи скоростта, с която преминават автомобилите на кръстовища и ключови места в града. Едното такова табло е на бул. "Черни връх", на метри от инцидента с Георги Семерджиев. То събира статистика, изключително полезна информация, която предоставяме на полицията да си свърши работата. Казах съм на Министъра на МВР: "Стегнете си хората, умножете патрулките, няма как с 15 патрулки да пазим двумилионен град с джигити, гонки и прочие. За 12 дни имаме над 2000 нарушения за над 70км/ч при ограничение 50км/ч, ако до 60км/ч да кажем е толерансът. Има много ясна тенденция за проблем, ние вече даваме диагнозата готова. Вечер са нарушителите, имаме минал автомобил с 135км/ч на това кръстовище, 5 други автомобила с около 130км/ч и всичко става от 22 часа нататък. Което какво означава, тези нарушения се случват поради липса на контрол и патрулни автомобили. Наред с многото неща, нека ви кажа нещата, които не ми харесаха в обратната връзка, макар това да е най-популярния клип, който съм публикувал, с над 110 хил. гледания, с огромен reach, защото темата е много важна (става дума за клип, в който се показват тези светлинни контролни табла на скоростта, б.ред.): "Тука "некви" пари се усвояват сигурно". За почтен човек в политиката, който е влязъл с кариера и пари, е обидно да се обяснявам, че "нямам сестра", но това е манталитетът на отношение към политиците, пък после се чудим защо хора, успели в частния сектор, не искат да се занимават с политика. Имаме изискване към политиците да са перфектни, прекрасно. Но, скъпи съграждани, аз, който се занимавам с опити за решаване на проблемите ви с целия колектив и с кмета на София, аз не съм извън контекста, аз съм като всеки един от вас, не твърдя, че съм по-красив или по-умен от другите, за да съм тук. Въпросът е да имаме капацитета да питаме, като не знаем. Но, цитирам една реплика от обратната връзка: "Това го има навсякъде, във всяко едно Чешко село." Окей, но го нямаше на булевард "Черни връх", сега вече го има. Тук въпросът е как хем да си сензитивен и да бъдеш нормален човек в политиката, хем да устоиш на хейта, на липсата на респект към усилието, защото обратната връзка е важна.
V.S.: Как разпускаш? Какво обичаш да правиш след тежък работен ден?
Г.Г.: Тенис! Много тенис. Срещи с приятели, музика. Много обичам класическа музика.
V.S.: Много интересно, какво слушаш, имаш ли фаворити?
Г.Г.: Не искам да звуча клиширано, но цялата си книга написах, слушайки Моцарт, който е гениален и има невероятното умение да "те подрежда". Имам и любими произведения - "Мизерере" е най-великото музикално произведение, според мен! Фен съм на Васил Найденов, харесвам много и Елтън Джон, скоро бях на негов концерт - изключителен!
V.S.: Много е хубаво, че слушаш класика, кога ти остава време?
Г.Г.: Аз правя грешката, че работя твърде много неща, твърде различни, а добрият мениджър трябва да реагира на секундата и едновременно да контролира. Кажи ми, как е възможно това. Със социални мрежи в телефона е много трудно, защото, когато искам гражданите да дадат обратна връзка, да съм полезен и да реагирам, последното, за което ми остава време, е за релакс. Но истината е, че много се зареждам от добре свършената работа. Боже, тази Правна клиника, колко пъти ни обясниха, че не може да стане. За пътната безопасност, от 3 седмици се занимаваме активно и вече имаме няколко мерки. Човек, когато е резултато ориентиран и като вижда резултат от вложените усилия, макар и късно, като има с кой да го работи, а тук имаме страхотен колектив от съветници, и става.
V.S.: През август стана една година, откакто оглавяваш СОС. Знаеше ли, заемайки позицията, след две годии като шеф на финансовата комисия, какво ще завариш, дали ще имаш гръб, дали някой ще работи заедно с теб, защото сам човек е заникъде.
Г.Г.: Сам бор гора не прави, факт. Първо, аз съм част от екипа на Йорданка Фандъкова. Причината да съм тук е, че когато бях адвокат по определени казуси на общината, тя ме покани и ми каза нещо много важно за мен тогава: "Не ми трябваш да пълня листите с лица. Трябваш ми защото искаме да направим нещо наистина добро, а за това са ни необходими нови хора и нова енергия." Затова и тяк са проф. Иво Петров, водещ световен кардиолог, и архитект Иво Петков, човек от много престижно студио. Това са страхотни хора с капацитет, с бекграунд. Групата от съвета ме прие много добре, без тях нямаше да съм тук. Големият проблем, признавам, е бумащината и по-скоро безкрайната административна работа. Обичайно хората, като кажат "общината", си представят куп мудни чиновници, но това не е така. Просто наистина става дума за твърде бавни процедури, за много сългасувания. КПД-то е ниско, образно казано. Защото, за да постигнеш единица резултат в частния сектор или в творчеството не трябва да гласуваш на комисия. Да изкомпзираш нещо не трябва да се аргументираш пред своите, пред експертите, да убедиш опозицията, да разкажеш на медиите, да стане скандал, да не се откажеш и т.н.
V.S.: Добре де, би ли повторил? Догодина изтичат мандатите ви.
Г.Г.: Да, категорично! В някакъв момент сигурно машината ще ме смаже, но града го заслужава, града има нужда от това. Пример - от януари водим спор дали да отворим бус лентите за училищните автобуси и почват: "Ох, той Георгиев, няма да стане, то го пише в закона, какво се опитва...". Ами, изменихме една наредба, създадохме регистър и днес, към днешна дата, 152 училищни автобуса се движат в бус лентите без да се глобяват и да се обясняват, че са училищни. 4 500 деца, на които половин час дневно им спестяваме, това е ефектът Георгиев! При 0 лева разход! Това зарежда! Другото, разбира се, са тротоарите, най-големият проблем на София, заедно със зеленината и екологията. Програмата за тротоарите да речем е нещо, което на мен ми е изключително на сърце, тъй като спорихме много за този голям проблем на София, гласувахме, месеци наред се занимавахме, но стигнахме до 120 млн. лв финансиране. И се работи.
V.S.: В събота мина Празникът на София, град, който продължава да расте, без да старее, с всичките си кусури и проблеми. С какво би се захванал след този своеобразен "рожден ден" на София, нещо което не си почнал, но те човърка отвътре?
Г.Г.: В момента се занимаваме с два много големи приоритета, обаче за някои нямаме много правомощия. Първият и основен за мен е пътната безопасност, защото се избиваме по улиците, буквално, правят се гонки, хората не могат да спят. Относно пътната безопасност, трябва да се промени и mindset-ът на хората. Настояване за по-строги мерки и адекватна работа от МВР. Ние сме адвокатите на града, ние това работим, като се смени власта, наказвайки уж ГЕРБ София, наказват софиянци. Автобусът от градския транспорт не е на Фандъкова или на Георгиев, той е на хората, които го ползваме всеки ден. Второто, работим сега за графитите, уличното изкуство. От една страна ограничаваме вандализма, нещо, което тормози много от живеещите, по-важната част обаче е създаването на пространство за таланливите софийски артисти, да имат къде да се изявяват. Онзи ден тук имахме много дълга оперативка и винаги се опира до "дяволът е в детайлите". Можем ли в басейновите корита, ще ни разреши ли Басейнова дирекция? Създаване на нови пространства, узаконяване и спешаване на процедурата за направата на графит на сградата, под графит имам предвид рисунка - piece of art. Трябва да подобряваме градската среда и това е един от начините за постигане на тази цел. Приехме стандарти за градска среда наскоро, за настилките. Главния архитект е златен в това отношение - Здравко Здравков. За ограничаване на застрояването, понеже специално ме попита, освен законовите промени, които се направиха, много други вратички няма. Частна собственост е и хората имат право, оттам нататък въпросът е къде е границата между общата свобода и непрокосвеността на собствеността. Така че е много важно, тъй като е пълно с лъжливи овчарчета в политиката, когато някой обещае нещо, да обясни в три стъпки как. Защото за графитите мога да ви кажа след оперативка, след интервюта по телефона сумати време, примерно, искаме на моста Чавдар да направим, обаче трябва да ограничим с колчета, трябва да осветим, те искат, артистите, да ги пуснем по реките на няколко места, хубаво. През една втора институция обаче, ако Басейнова дирекция не разреши, няма как да стане. Напоследък много ми харесва тази аналогия, която много използвам при студентите когато искам да ги мотивирам и ги питам: "Какви юристи искате да станете до края на учебната година?" Защото трябва да сте точно такива юристи, каквито искате, когато има нужда майка ви да я прегледа лекар, да я заведете при такъв лекар, който е учил и знае, и умее, като вас. Ще търсим ли ние лекаря по стандарта или не? И има значение бил ли му е добър асистента, била ли му е интересна анатомията, знае ли той достатъчно за нея? Като човекът е с престилка в болницата не означава, че е компетентен и можем да му кажем: ето го моя близък, лекувайте го. Същото нещо се отнася и до изборите, ако определящо в една кампания е само колко симпатичен е човек, каква енергия излъчва и ако определящо е само колко хубави неща може да обещае, без значение, че междувременно оставя зад себе си 2 разрушени моста и един-два фалирани бизнеса, то тогава повърхностното ще продължи да има превес над професионализма. Ама лекари не си търсим по най-много лайкове във ФБ, а като питаме друг лекар кой е най-добрият му колега - специалист. Тоест, отговорността ни, общата, е, за да не се разочароваме - да избираме по-внимателно. И да сме по-бдителни, да изискваме повече проверки дали този човек, който иска да управлява, има и един ден трудов стаж.
V.S.: Имаш ли приемен час?
Г.Г.: Има, но наред с него има и във виртуалния свят, откъдето повечето хора ни пишат, насочваме се, започваме нещо. Имаме много такива конкретни примери - в Люлин, в междублоково пространство сложихме колчета, в Дружба, моя студентка ми писа, с очакванията, които съм й оставил като преподавател (какъвто даскалq такъв и председател), сигнализира за гонки, за които много пъти е подавал сигнал, събрахме се колегите, ангажирахме се с лично контролиран процес. Пътеката вече се слага и тя е повдигната, тоест пряката връзка е факт. Стотици са сигналите, които получваме, понякога много бавно реагираме, но нашата работа тук е да сме това пулсиращо сърце на организма което да тласка кръв така че всичко да е добре уросено. Включително някои, които са свикнали повече да бездействат, се съпротивляват: "ма, то досега не е било така, така не сме правили...". Е, ще се научите.
V.S.: Как стана общински съветник? Защо реши, че политиката ще ти е интересна?
Г.Г.: От малък се занимавал с ученически съвети, кръжоци, извънкласни дейности, просто само учебният материал никога не ми е стигал. Човек е устроен по пирамидата на Маслоу, извън задоволяване на основните потребности. Семейството, осигуряването на това семейство - един мъж трябва да бъде глава на семейството, той да бъде стабилизатор. Затова, когато кметът ми предложи, виждайки явно нещо в мен покрай по-страстното отношение по делата, в които съм участвал, защото те бяха за референдуми, не се колебах много и приех.
V.S.: Петте любими места в София на Георги Георгиев?
Г.Г.: Гледката от Графа, покрай Свети Седмочисленици. Другото място - край Докторската градина, за мен това е сърцето на София. Първо, покрай приятели от университета, второ, и сега работя в университета и минавам оттам ежедневно, и трето, професионално изкривяване - там е доказателството за супер добре изпълнен ремонт на градска градина в Центъра на столицата. Тук, около общината и покрай двореца, това място носи една енергия... не знам, друго усещане. Южен парк 2-ра част, зад Хемус, така известния Кучешки парк, нищо, че не е замислен с тази цел. Отчасти защото ми напомня за Англия, това, че не са асфалтирани пътеките. И Семинарията, за мен това е градски оазис, може би не е толквоа туристическо, но аз там играя тенис от много време и много харесвам енергията наоколо. Витоша също, обожавам я.
V.S.: Много хора роптаят от многото коли на Витоша? Какво правим?
Г.Г.: Имаме обществен транспорт, а ако не искат с градски транспорт, или трябва да вървят пеша или да отидат с кола. Трябва обаче да бъдем толерантни, има места, на които градският транспорт не е достатъчно развит, така че за колите ние въведохме ограничение за дни, за часове. Има някакъв порядък, велостоянките, които сложихме на автобусите, зелените автобуси, които имат маршрути до Златните мостове, много мероприятия стават там, възстановяваме заслони, инвестираме годишно над 200 хил. лв в поддръжка на Природния парк, макар да не е общински, той си е държавен. Пожелавам си, между другото, както в планината си кимаме с непознатите, така да е и в града. Поне да се усмихваме. Имаме отчайваща нужда от повече толерантност, повече разбиране един към друг, повече мекота.
V.S.: Как се дефинира успеха на такава млада възраст? Ти си много млад, на 36, за толкова тежка отговорност, свързана с толкова много очаквания?
Г.Г.: Успехът се дефинира. Хубавото на работата ми е, че е супер конкретна, не е макро икономика, а е разказ за това ние какво променихме. Ето: 160 автобуса в облекчен режим, 15 решения за детски градини по бързата писта, програма за тротоари, 100 жени с подкрепа от Правната клиника, 21-во училище в Лозенец с ужасната недостроена буца до него - променихме една наредба, да можем да даваме общински терени на спортни клубове, подготвихме процедура, клуба на Йордан Йовчев спечели и сега правим зала за спортна гимастика, без да дадем нито един лев на софиянци - и сега този ужас, която беше до 21-во вече е смислен, работещ, полезен спортен клуб, който 2 дни в седмицата ще работи безплатно с деца. И ако това не е успех! Иначе е много изтощаващо, никога не съм имал по-обсебваща работа, сега университетът остава в събота, когато съм по-спокоен и мога да обърна внимание на студентите.
V.S.: Много ти отива тази работа, като ръкавица ти лепва!
Г.Г.: Много ми харесва, че съм полезен!
V.S.: Как би дефинирал най-негативните харектеристики на София? 2 милиона души, събрани отвсякъде, голяма част дошли да развият себе си с най-добри намерения. И все пак, има една лепкава, тегава енергия, нищо че все пак виждаме и много хубави неща? Но все се гледаме лошо, не се поздравяваме, не познаваме съседа, склонни сме да си хвърлим фаса, че и боклука от балкона сме виждали... ?
Г.Г.: Бих променил това така: както се отнасяме към дома си, така да се отнасяме и към града, без значение дали сме второ поколение софиянци или сме от 2 месеца тук. Трябва да имаме реалистични очаквания и да си даваме сметка, че всичко е взаимно свързано, някой като си изхвърли фаса тук ще го видят други двама и ще си кажат: "ето, никой не чисти", и ще са недоволни. Ние трябва да си дадем сметка, че, за да живеем в по-добре уреден град, трябва да има и по-различно отношение към него, да не се държим като гости, а като домакини на града. Когато се разхождам в някой парк препълнен, пращам на кмета снимка и й казвам, "виж, много е важно да не забравяме защо го правим и за кого го правим." Ще имаме и по-добри председатели от мен, надявам се, хората заслужават повече. Въпросът е ние да се опитаме, в работата си, всеки ден, да бъдем най-добрата версия на себе си.
V.S.: Коя е любимата ти столица, като изключим София?
Г.Г.: Лондон. Този град е пълен с енергия, скоростта, с която се движат хората, е три пъти по-висока, хора в костюми, с изключително уважение към труда. Трябва да си дадем сметка, че няма срамен труд. Всичко, с което слагаш хляб на масата, е страхотен труд, който е достоен за уважение. Мойта майка и библиотекарка е била, и какво ли не е работила, за да ни изгледа с брат ми, тоест отношението към труда е нещото което бих искал да променя. Повече да си говорим за добрите примери, нещо, което и вие като медия правите! Защото ние се облъчваме с лошо, и лошо, и още лошо. За да влезем в новините трябва да стане нещо лошо, дали е топлофикация или някой голям скандал. Иначе много успешни проекти не са им интересни на хората. Добрият пример, да сме отворени към доброто, да ценим труда на другите, защото хората, които извозват боклука от София са също толкова ценни, колкото санитарите в болниците и съветниците в общинския съвет. Навремемто в гимназията имаше едни малки книжки - една страница - една мисъл, та там имаше няколко много хубави , които са се запечатали в съзнанието ми. Първата: "Винаги намирай повод да мислиш за майка си!". Това, което искам да кажа е: "Уважавай хората, чийто труд натрупва кал под ноктите." София е на всички, този град така е замислен, с вяра, надежда и любов.
V.S.: Пожелай ни нещо!
Г.Г.: Пожелавам на софиянците, които правят този град, да има вяра в дните им, да има любов в сърцата им и надежда, която да изпълва душите им, защото има толкова хубави причини човек да живее, да е активен и да не се примирява с нещата, които не му харесват и да прави квартала, междублоковото пространство или входа си едно по-добро място за живеене!
More from View Sofia
Generation nova – нагласите на българите между 16 и 25 години в края на март 2022
Huawei Consumer Business Group в България представи скорошно проучване на младите хора в България, във възрастовата група между 16 и 25 години. Проучването е извършено от българския офис на водещата международна изследователска агенция Ipsos, която има богат опит в изследването на общественото мнение и потребителските навици и нагласи
Съвети и арт вдъхновение от участниците във фотографския конкурс Huawei Next Image Awards
Тази година, фотографският конкурс Huawei Next-Image Awards 2020 дава възможност на участниците да творят и разказват истории, чрез своите кадри, в 6 различни категории! Любители на фотографията от цял свят разкриват своите творби на глобалната арт сцена, в надпревара на креативността
Yettel посвещава онлайн седмица на iPhone 13 с отстъпки до 300 лв.
Промоцията важи при покупка в брой през сайта на оператора с код IPHONE13
